Проф. Ивайло Дичев: Реагираме като амеби на псувни, агресия и викове
Борисов не е десен, той е ляв: върви с джипа и хвърля пари на бедните без условия и промени. „ Новите медии вършат допустимо фрагментирането на самото ни мислене. Залети сме от всякаква информация, която даже не можем да обработим. Започваме да реагираме като амеби единствено на дразнения. Някой споделя нещо забавно, обърнеш се, след това някой различен се изкаже – забравяш първия и насочваш вниманието си в новата посока. В интернет пространството оцелява най-шумният и нападателният.
За да те виждат, би трябвало да псуваш, да представяш коренно друго мнение. Това съобщи проф. Ивайло Дичев в предаването „ По острието с Калоян Константинов “ в коментар на изчезващата нормалност от публичния и политически дискурс.
Обществото се хвърля от един скандал в различен и се въвлича в културни войни, които единствено целят да го разединят и настроят хората едни против други: „ Вместо да се концентрираме върху обществените и стопански проблеми – те ги изместват в посока, която е повече обвързвана с страстите, историята и фантазиите. Последното, което ме възмути, е решението да се спре Македония по пътя ѝ към Европейски Съюз. Заради Каракачанов, който желае още веднъж да влезе в Народното събрание – проваляме фантазиите на дедите ни да няма граница сред двете страни. Отново се демонстрира културната война и изблика на примитивни пристрастености. Преди това беше борбата за тактиката за детето, още преди този момент Истанбулската спогодба, преди нея пък историята с бежанците/мигрантите “, разяснява проф. Дичев.
Въпреки това сходни трикове няма да послужат дълго време още на ръководещите и наподобява, че краят на ерата Борисов следва. А тя продължи толкоз дълго, частично тъй като той „ съумя да играе сред разнообразни крайности и ловко опълчи леви и десни, само че наподобява, че даже това омръзна на хората “.
Разделението в Щатите замязва на революция
Ситуацията в Щатите и Европа е сходна, даже по-тежка: „ Разделението на американското общество е същински притеснителното. Тръмп насъска едните против другите хора и в страната, изключително последната половин година, започнаха безредици, които припомнят на революция: събаряха се скулптури, горяха се магазини, тъй като полицията умъртви негър. Самият президент наскърбяваше дамите, бълваше непрекъснато тайни теории. Ето, да вземем за пример, той не вярваше в ковид. Превърна маските в политическа поръчка. Самият той не носи и се подиграваше на Джо Байдън, който носеше маска. Той даже упрекна лекарите, че печелят от КОВИД-а и измислят болестта, с цел да печелят повече пари. “
Според проф. Дичев същото разединяващо държание на Тръмп продължи и след изборите, където той разгласи, че няма да признае резултатите, в случай че загуби – или ги разгласи за фалшифицирани, като подкопа устоите на така и така не изключително демократичните избори в страната:
„ При демокрацията промяната на властта е допустима единствено при една обстановка – когато победеният признае успеха на съперника си. Американските избори са специфична, не изключително демократична система. Там знаем, че общият брой гласове не дефинира президента. Тази система има още по-неприятни резултати в Сената. Там всеки щат изпраща по двама души, като имаме напълно мънички като Мисури и големи като Калифорния. Накрая 30% от популацията излъчва 70% от сенаторите. “
В основата на тези чудовищни разделения са лъжите, които популистките водачи като Бойко Борисов, Доналд Тръмп, Виктор Орбан, Борис Джонсън и други не стопират да изричат. Той цитира проучване, съгласно което от началото на мандата си до момента Доналд Тръмп е изрекъл близо 20 000 неистини.
„ Навлизаме в доста рисково време на конфликти, в което моралните правила, с които сме привикнали, биват атакувани. Стратегията е да се провокира конфликт, да се изкарат нескрито ирационални пристрастености, като се насъсква популацията против малцинства, бежанци, ЛГБТИ групи “, изяснява проф. Дичев.
Страхът от глобализма
Успехите на сходен вид изразителност се основават на действителния боязън от глобализма у доста хора. Увеличената миграция, съчетана с ниска раждаемост и по-лесно напредване на хората от целия свят плашат огромна част от европейците и американците, които са принудени да привикват с други раси и култури, които последователно стартират да преобладават:
„ Америка е доста шарена страна. Там хората от неевропейски вид за момента са малцинство, само че скоро ще станат болшинство – латиноси, черни, разнообразни азиатци и индийци. Белите в Америка стартират да се боят, че губят контрола си. Това ги ожесточава и оттова идват трендовете за бялото предимство. Но миграцията е нужна на Америка, тъй като тя има потребност от работна ръка.
Същото се случва и в Европа. След като дамите престанаха да раждат по 5 деца като преди 1 век, а по 1-2 – се стигна до потребността от миграция. Но какъв брой, от кое място – това е въпрос на полемика. Обществото би трябвало да взема решение този проблем рационално и умерено. Но Тръмп и сходните на него употребяват този проблем и изваждат расистки претекстове “, разяснява културният антрополог.
Загубата на работни места
Глобализацията има и различен аспект, който тревожи популацията в развитите страни: Износа на производството в други страни.
„ В Америка тежката промишленост изтече в посока Китай и Индия. Работникът се усеща афектиран от това, че някой китаец на майната си му е взел работното място. Със сигурност напълно свободното придвижване на артикули и хора поражда отрицателни резултати. От 90-те години насам стандартът на живот в Китай и Индия скочи необикновено доста. Но в същото време, когато свободната търговия стане напълно лесна и безпроблемна, всеки производител на света стартира да се конкурира с всеки различен по света и то непрекъснато. Това изморява хората, те желаят избрана непоклатимост и сигурност. Не непрекъснато да се бориш за оцеляване “, изяснява преподавателят.
Предателството на меритокрацията
Според проф. Ивайло Дичев меритокрацията (бел.ред. – власт на най-заслужилите) се е провалила и е предала „ елементарните “ жители. Успелите хора са решили, че целият им триумф се дължи единствено и само на личните им старания, вместо да отчетат ролята на обществото и страната, и са се откъснали освен от популацията си, само че и от страните си.
„ Капитализмът от 19-20 век е обвързван с някаква територия. Да, отново има неравенства, само че той въпреки всичко работи в страната си, влага в нея, експлоатира служащите, но своите служащи. Съвременният капиталист гледа на картата и избира къде е най-евтино да построи цех. Да речем, в Корея. После нещо се трансформира, с няколко цъквания на мишката той трансферира парите си в Бразилия и оставя корейците без работа. Новият капиталист е откъснат от територията, той няма честен ангажимент към дадена земя “, изяснява Дичев.
Според него секуларизацията на обществото в допълнение ерозира моралните устои на обществото и меритокрацията: „ Религиите по формулировка се подкопават от модернизацията. При глобализация всеки е свободен да отиде на всички места: освен капиталистът, само че и служащият. Дори в фамилията е в пъти по-лесно да се откъснеш от него, да се разведеш и да напуснеш рода. Как да възстановим моралния ангажимент е въпросът “.
Няма ляво, няма дясно – всичко е популизъм
За страдание и левите, и десните политически сили не се заемат интензивно с тези проблеми, а се плъзгат от ден на ден към културните войни и популизма.
„ Левият и десният популизъм започнаха леко да се сближават. Бойко Борисов ръководи България, член на ЕНП, сякаш дясна и консервативна партия – какво прави? Ходи с джипа и хвърля пари от прозореца. Това дясна политика ли е? Типичен ляв популизъм – харесваш се на бедните хора, като има раздаваш пари без условия, без промени, без нищо “, счита проф. Дичев.
Същевременно демократичната левица е упреквана, че е не запомнила обществените проблеми и се е заела с така наречен културен марксизъм: борба за права на малцинства, „ онази фикция за промяна на половете “, обществени стратегии и други сходни.
„ Социалната база на левите партии сега не е работническата класа. Тя към този момент е при крайнодесните. Базата на левите е обществената народна власт и цялата кохорта хора, които по някакъв метод са свързани с нея: админи, академични преподаватели, служители. Темите за тъждество и права са значими за нас, само че не за индивида, който създава обувки. Той мисли за парите, които ще изкара, за пазара, за цените. Това разделяне е доста значимо “.
Това ясно чертано разделяне е с изключение на всичко друго и учебен проблем: по-слабо образованите хора гласоподават за популисти и крайни националисти. Така да вземем за пример в Щатите по-образованото население всеобщо гласоподава за демократите, а „ за Тръмп гласоподават по-аграрните щати “. В Европа следим същото, като за образец бе даден Брекзит.
„ Избирателите желаят да се разпознаят в ръководещите. Бай Иван не се разпознава в тези хора, те не приказват неговия език, те не вървят при него и не знаят какъв е животът му. Обществата се разпадат, когато хората стопират да се разпознават във властта “, изяснява културният антрополог.
За да те виждат, би трябвало да псуваш, да представяш коренно друго мнение. Това съобщи проф. Ивайло Дичев в предаването „ По острието с Калоян Константинов “ в коментар на изчезващата нормалност от публичния и политически дискурс.
Обществото се хвърля от един скандал в различен и се въвлича в културни войни, които единствено целят да го разединят и настроят хората едни против други: „ Вместо да се концентрираме върху обществените и стопански проблеми – те ги изместват в посока, която е повече обвързвана с страстите, историята и фантазиите. Последното, което ме възмути, е решението да се спре Македония по пътя ѝ към Европейски Съюз. Заради Каракачанов, който желае още веднъж да влезе в Народното събрание – проваляме фантазиите на дедите ни да няма граница сред двете страни. Отново се демонстрира културната война и изблика на примитивни пристрастености. Преди това беше борбата за тактиката за детето, още преди този момент Истанбулската спогодба, преди нея пък историята с бежанците/мигрантите “, разяснява проф. Дичев.
Въпреки това сходни трикове няма да послужат дълго време още на ръководещите и наподобява, че краят на ерата Борисов следва. А тя продължи толкоз дълго, частично тъй като той „ съумя да играе сред разнообразни крайности и ловко опълчи леви и десни, само че наподобява, че даже това омръзна на хората “.
Разделението в Щатите замязва на революция
Ситуацията в Щатите и Европа е сходна, даже по-тежка: „ Разделението на американското общество е същински притеснителното. Тръмп насъска едните против другите хора и в страната, изключително последната половин година, започнаха безредици, които припомнят на революция: събаряха се скулптури, горяха се магазини, тъй като полицията умъртви негър. Самият президент наскърбяваше дамите, бълваше непрекъснато тайни теории. Ето, да вземем за пример, той не вярваше в ковид. Превърна маските в политическа поръчка. Самият той не носи и се подиграваше на Джо Байдън, който носеше маска. Той даже упрекна лекарите, че печелят от КОВИД-а и измислят болестта, с цел да печелят повече пари. “
Според проф. Дичев същото разединяващо държание на Тръмп продължи и след изборите, където той разгласи, че няма да признае резултатите, в случай че загуби – или ги разгласи за фалшифицирани, като подкопа устоите на така и така не изключително демократичните избори в страната:
„ При демокрацията промяната на властта е допустима единствено при една обстановка – когато победеният признае успеха на съперника си. Американските избори са специфична, не изключително демократична система. Там знаем, че общият брой гласове не дефинира президента. Тази система има още по-неприятни резултати в Сената. Там всеки щат изпраща по двама души, като имаме напълно мънички като Мисури и големи като Калифорния. Накрая 30% от популацията излъчва 70% от сенаторите. “
В основата на тези чудовищни разделения са лъжите, които популистките водачи като Бойко Борисов, Доналд Тръмп, Виктор Орбан, Борис Джонсън и други не стопират да изричат. Той цитира проучване, съгласно което от началото на мандата си до момента Доналд Тръмп е изрекъл близо 20 000 неистини.
„ Навлизаме в доста рисково време на конфликти, в което моралните правила, с които сме привикнали, биват атакувани. Стратегията е да се провокира конфликт, да се изкарат нескрито ирационални пристрастености, като се насъсква популацията против малцинства, бежанци, ЛГБТИ групи “, изяснява проф. Дичев.
Страхът от глобализма
Успехите на сходен вид изразителност се основават на действителния боязън от глобализма у доста хора. Увеличената миграция, съчетана с ниска раждаемост и по-лесно напредване на хората от целия свят плашат огромна част от европейците и американците, които са принудени да привикват с други раси и култури, които последователно стартират да преобладават:
„ Америка е доста шарена страна. Там хората от неевропейски вид за момента са малцинство, само че скоро ще станат болшинство – латиноси, черни, разнообразни азиатци и индийци. Белите в Америка стартират да се боят, че губят контрола си. Това ги ожесточава и оттова идват трендовете за бялото предимство. Но миграцията е нужна на Америка, тъй като тя има потребност от работна ръка.
Същото се случва и в Европа. След като дамите престанаха да раждат по 5 деца като преди 1 век, а по 1-2 – се стигна до потребността от миграция. Но какъв брой, от кое място – това е въпрос на полемика. Обществото би трябвало да взема решение този проблем рационално и умерено. Но Тръмп и сходните на него употребяват този проблем и изваждат расистки претекстове “, разяснява културният антрополог.
Загубата на работни места
Глобализацията има и различен аспект, който тревожи популацията в развитите страни: Износа на производството в други страни.
„ В Америка тежката промишленост изтече в посока Китай и Индия. Работникът се усеща афектиран от това, че някой китаец на майната си му е взел работното място. Със сигурност напълно свободното придвижване на артикули и хора поражда отрицателни резултати. От 90-те години насам стандартът на живот в Китай и Индия скочи необикновено доста. Но в същото време, когато свободната търговия стане напълно лесна и безпроблемна, всеки производител на света стартира да се конкурира с всеки различен по света и то непрекъснато. Това изморява хората, те желаят избрана непоклатимост и сигурност. Не непрекъснато да се бориш за оцеляване “, изяснява преподавателят.
Предателството на меритокрацията
Според проф. Ивайло Дичев меритокрацията (бел.ред. – власт на най-заслужилите) се е провалила и е предала „ елементарните “ жители. Успелите хора са решили, че целият им триумф се дължи единствено и само на личните им старания, вместо да отчетат ролята на обществото и страната, и са се откъснали освен от популацията си, само че и от страните си.
„ Капитализмът от 19-20 век е обвързван с някаква територия. Да, отново има неравенства, само че той въпреки всичко работи в страната си, влага в нея, експлоатира служащите, но своите служащи. Съвременният капиталист гледа на картата и избира къде е най-евтино да построи цех. Да речем, в Корея. После нещо се трансформира, с няколко цъквания на мишката той трансферира парите си в Бразилия и оставя корейците без работа. Новият капиталист е откъснат от територията, той няма честен ангажимент към дадена земя “, изяснява Дичев.
Според него секуларизацията на обществото в допълнение ерозира моралните устои на обществото и меритокрацията: „ Религиите по формулировка се подкопават от модернизацията. При глобализация всеки е свободен да отиде на всички места: освен капиталистът, само че и служащият. Дори в фамилията е в пъти по-лесно да се откъснеш от него, да се разведеш и да напуснеш рода. Как да възстановим моралния ангажимент е въпросът “.
Няма ляво, няма дясно – всичко е популизъм
За страдание и левите, и десните политически сили не се заемат интензивно с тези проблеми, а се плъзгат от ден на ден към културните войни и популизма.
„ Левият и десният популизъм започнаха леко да се сближават. Бойко Борисов ръководи България, член на ЕНП, сякаш дясна и консервативна партия – какво прави? Ходи с джипа и хвърля пари от прозореца. Това дясна политика ли е? Типичен ляв популизъм – харесваш се на бедните хора, като има раздаваш пари без условия, без промени, без нищо “, счита проф. Дичев.
Същевременно демократичната левица е упреквана, че е не запомнила обществените проблеми и се е заела с така наречен културен марксизъм: борба за права на малцинства, „ онази фикция за промяна на половете “, обществени стратегии и други сходни.
„ Социалната база на левите партии сега не е работническата класа. Тя към този момент е при крайнодесните. Базата на левите е обществената народна власт и цялата кохорта хора, които по някакъв метод са свързани с нея: админи, академични преподаватели, служители. Темите за тъждество и права са значими за нас, само че не за индивида, който създава обувки. Той мисли за парите, които ще изкара, за пазара, за цените. Това разделяне е доста значимо “.
Това ясно чертано разделяне е с изключение на всичко друго и учебен проблем: по-слабо образованите хора гласоподават за популисти и крайни националисти. Така да вземем за пример в Щатите по-образованото население всеобщо гласоподава за демократите, а „ за Тръмп гласоподават по-аграрните щати “. В Европа следим същото, като за образец бе даден Брекзит.
„ Избирателите желаят да се разпознаят в ръководещите. Бай Иван не се разпознава в тези хора, те не приказват неговия език, те не вървят при него и не знаят какъв е животът му. Обществата се разпадат, когато хората стопират да се разпознават във властта “, изяснява културният антрополог.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ