Дами канят
Борисов сподели, че имаме " два коза " на изборите за еврошефове, което ми се видя бридж-белот на пораснало самочувствие. Едва ли е имал поради, че ще надцаква шлифованите в апаратни игри водачи с дамите Кристалина Георгиева и Мария Габриел. Двата дамски коза явно са стимулирани за кариера по висшите етажи на интернационалната администрации. Аз обаче се замислих за друго. На приключилото в Беларус огромно спортно европейско събитие също се отличихме с дами. Мисля, че множеството ни медали донесоха дами, а за златните съм сигурен - Мария Оряшкова (борба), Станимира Петрова (бокс) и Ивет Горанова (карате) зарадваха страната ни с най-високите.
Световното самопризнание е хубаво нещо. Обаче малко се сепнах за нас - българските мъже. Нещо несъмнено става, щом освен отстъпваме
в тестетата на висшата международна администрация,
само че и в спортовете. При това вижте в какви спортове. И дамите ни се оказват по-успешни във от ден на ден области.
С тези неща, несъмнено, в тази ситуация повече се майтапя. Случва се всячески, имаме и момчета сполучливи. И ще имаме. (Да не приказваме в готварството какви върхове гонят от ден на ден и повече " шефове ".)
Обаче оттатък шегата има и съществени проблеми. От държавния отчет за положението на младежта у нас излиза наяве, че близо 70% от младежите ни до 30-годишна възраст живеят в едно домакинство с майка и татко. Като момчетата, забележете, остават приблизително при мама и тате чак до 31-годишна възраст. Момичетата се изнасят някъде към 27-те си години - четири години по-рано. При това не е въпросът единствено до безработица или липса на сътрудник. И работещите, изключително момчетата, а и някои женени, доста мъчно се отделят от печката на мама и отвертката на тате. Нека напомня още едно нещо, което разбрах при визитите си в доста български села, само че и в села в балканските страни през последните двайсетина години.
В като цяло обезлюдяващите дребни обитаеми места съществува един абсурден междуполов дисбаланс. Младите че са малко, малко са. Обаче и съотношението моми/ергени е мощно нарушено. Ергените са три, четири и пет пъти повече! На една госпожица за женене се падат трима-четирима момъци. Оказа се, че това не се дължи на по-високата раждаемост на деца от мъжки пол по села и градчета, а на всякакви психофизиологически особености и обществени стандарти. Момичетата се оказват по-пластични, по-динамични, по-мотивирани да си заловен житейския друм овреме, постоянно по-амбициозни, по-дисциплинирани. Ергенчетата вследствие балканските ни обичаи са по-гледани от мама - и облеклата ще опере, и манджичка ще направи в точния момент за порасналия наследник, и ще го пожали, в случай че нещо е угрижен или болен... Изобщо гледат си го хората, до момента в който остареят и рухнат - мъжко е, наше е. Пък младият мъж заради особеностите, които е развил в своята мини фамилна цитадела, не излиза елементарно като девойките по необятния свят. Причините:
вътре е цар, въпреки дребен
Вън е прислужник, въпреки в огромния свят. Поне първоначално няма по какъв начин да е другояче. Егото му е ранимо; той се оказва по левент в селската бирария, само че по-неприспособим от девойките, когато би трябвало да се учат нови неща и да се слуша някой, който те назидава, само че не те жали и обгрижва като мама. В резултат девойките напущат родните места по-рано - я да учат, я да работят, я просто си намират сътрудник на открито. А някои ергенчета се заседяват - чак до тъжна и самотна напреднала възраст.
Този междуполов дисбаланс в дребните обитаеми места е дребна част от огромните проблеми на младежта. Както и фактът, че всеки трети наш юноша не ще ни да работи, ни да учи, пък половината не четат книжки въобще. (Забележете, че и при книжките има сексуален дисбаланс - момите четат повече от момчетата.) Спортното министерство е провело изследване, съгласно което половината ни млади сред 15 и 30 години пушат и пият, а близо 70% не спортуват интензивно.
И това добре, т.е. не че е добре, само че си го знаем. Сега обаче ще кажа нещо, което не знаем. Сигурен съм, че не си даваме сметка за галопиращата динамичност на процесите, които изживяват младите генерации. Това, че за над половината от тях малкия екран е първата развлекателна алтернатива, не е единствено знак за бездейност или несериозност. Много младежи са съвсем непрекъснато в интернет и се оправят прелестно със смарт телефона и компютъра.
Работата е там, че тече промяна на доста кодове, на идеологически, даже биологически стратегии, на способи на установяване и постигане на цели. При това тази промяна се прави през днешния ден в главите на младите доста по-фрагментирано, в сравнение с в нашите глави преди половин век, да речем. Ако ние гледахме - децата на целия вход, кино лентата " Фюри " на единствения черно-бял тв приемник у комшията на третия етаж, през днешния ден децата на входа са обект на десетки разнообразни осведомителни източници по едно и също време. Ние гледахме и слушахме едно, раздесеторявахме се при интерпретациите. Те гледат двеста, интерпретират единствено в своята черупка.
Казано иначе,
бяхме доста деца, а гледахме единствено " Фюри "
Днес дребното деца на входа гледат извънредно фасетъчен свят, всеки от своя ъгъл, нонстоп. Всяко вижда разнообразни неща. Ние приличахме на доста антенки, насочени към един предавател. Днешните са като антенки на места, към които са нацелени стотици, хиляди предаватели.
Иначе нямам доверие, че днешните са по-глупави. Но ми наподобяват авансово изтощени. Някои напряко уплашени.
" Деца, багра се зарад вас ", беше рекъл Яворов при започване на предишния век. То защо друго да се бои човек на тоя свят.
Световното самопризнание е хубаво нещо. Обаче малко се сепнах за нас - българските мъже. Нещо несъмнено става, щом освен отстъпваме
в тестетата на висшата международна администрация,
само че и в спортовете. При това вижте в какви спортове. И дамите ни се оказват по-успешни във от ден на ден области.
С тези неща, несъмнено, в тази ситуация повече се майтапя. Случва се всячески, имаме и момчета сполучливи. И ще имаме. (Да не приказваме в готварството какви върхове гонят от ден на ден и повече " шефове ".)
Обаче оттатък шегата има и съществени проблеми. От държавния отчет за положението на младежта у нас излиза наяве, че близо 70% от младежите ни до 30-годишна възраст живеят в едно домакинство с майка и татко. Като момчетата, забележете, остават приблизително при мама и тате чак до 31-годишна възраст. Момичетата се изнасят някъде към 27-те си години - четири години по-рано. При това не е въпросът единствено до безработица или липса на сътрудник. И работещите, изключително момчетата, а и някои женени, доста мъчно се отделят от печката на мама и отвертката на тате. Нека напомня още едно нещо, което разбрах при визитите си в доста български села, само че и в села в балканските страни през последните двайсетина години.
В като цяло обезлюдяващите дребни обитаеми места съществува един абсурден междуполов дисбаланс. Младите че са малко, малко са. Обаче и съотношението моми/ергени е мощно нарушено. Ергените са три, четири и пет пъти повече! На една госпожица за женене се падат трима-четирима момъци. Оказа се, че това не се дължи на по-високата раждаемост на деца от мъжки пол по села и градчета, а на всякакви психофизиологически особености и обществени стандарти. Момичетата се оказват по-пластични, по-динамични, по-мотивирани да си заловен житейския друм овреме, постоянно по-амбициозни, по-дисциплинирани. Ергенчетата вследствие балканските ни обичаи са по-гледани от мама - и облеклата ще опере, и манджичка ще направи в точния момент за порасналия наследник, и ще го пожали, в случай че нещо е угрижен или болен... Изобщо гледат си го хората, до момента в който остареят и рухнат - мъжко е, наше е. Пък младият мъж заради особеностите, които е развил в своята мини фамилна цитадела, не излиза елементарно като девойките по необятния свят. Причините:
вътре е цар, въпреки дребен
Вън е прислужник, въпреки в огромния свят. Поне първоначално няма по какъв начин да е другояче. Егото му е ранимо; той се оказва по левент в селската бирария, само че по-неприспособим от девойките, когато би трябвало да се учат нови неща и да се слуша някой, който те назидава, само че не те жали и обгрижва като мама. В резултат девойките напущат родните места по-рано - я да учат, я да работят, я просто си намират сътрудник на открито. А някои ергенчета се заседяват - чак до тъжна и самотна напреднала възраст.
Този междуполов дисбаланс в дребните обитаеми места е дребна част от огромните проблеми на младежта. Както и фактът, че всеки трети наш юноша не ще ни да работи, ни да учи, пък половината не четат книжки въобще. (Забележете, че и при книжките има сексуален дисбаланс - момите четат повече от момчетата.) Спортното министерство е провело изследване, съгласно което половината ни млади сред 15 и 30 години пушат и пият, а близо 70% не спортуват интензивно.
И това добре, т.е. не че е добре, само че си го знаем. Сега обаче ще кажа нещо, което не знаем. Сигурен съм, че не си даваме сметка за галопиращата динамичност на процесите, които изживяват младите генерации. Това, че за над половината от тях малкия екран е първата развлекателна алтернатива, не е единствено знак за бездейност или несериозност. Много младежи са съвсем непрекъснато в интернет и се оправят прелестно със смарт телефона и компютъра.
Работата е там, че тече промяна на доста кодове, на идеологически, даже биологически стратегии, на способи на установяване и постигане на цели. При това тази промяна се прави през днешния ден в главите на младите доста по-фрагментирано, в сравнение с в нашите глави преди половин век, да речем. Ако ние гледахме - децата на целия вход, кино лентата " Фюри " на единствения черно-бял тв приемник у комшията на третия етаж, през днешния ден децата на входа са обект на десетки разнообразни осведомителни източници по едно и също време. Ние гледахме и слушахме едно, раздесеторявахме се при интерпретациите. Те гледат двеста, интерпретират единствено в своята черупка.
Казано иначе,
бяхме доста деца, а гледахме единствено " Фюри "
Днес дребното деца на входа гледат извънредно фасетъчен свят, всеки от своя ъгъл, нонстоп. Всяко вижда разнообразни неща. Ние приличахме на доста антенки, насочени към един предавател. Днешните са като антенки на места, към които са нацелени стотици, хиляди предаватели.
Иначе нямам доверие, че днешните са по-глупави. Но ми наподобяват авансово изтощени. Някои напряко уплашени.
" Деца, багра се зарад вас ", беше рекъл Яворов при започване на предишния век. То защо друго да се бои човек на тоя свят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ