Гласувах за ДБ, но събирането им с ПП е много проблемно – не съм сигурна, че ще ги подкрепя
Борисов извърши голяма неточност, че не се отдръпна на петата година – омръзна на всички, счита журналистката
е публицист и театровед. Заради присъединяване в в края на 1989 година е уволнена от вестник „ Култура “ (а на 24 декември 1989 година е изключена и от ). От 1990 година до юни 2018 година, когато вестник „ Култура “ е спрян, тя е негов основен редактор. Присъства при започване на 1989 година с тогавашния френски президент.
- Г-жо Червенкова, за какво съгласно Вас беше заменен министърът на културата Велислав Минеков?
- Защото той прекомерно непосредствено се намеси в абсурда в Народния спектакъл сред Морфов и шефа на театъра. Той не направи старания този скандал да бъде туширан, да бъде омиротворен. Все отново това е един вътрешен проблем на театъра. Минеков доста изрично се намеси там и по тази причина трябваше да си заплати и заплати в края на краищата, въпреки че той беше доста упорит министър и стартира да прави не малко неща, които бяха значими. Но човек прави неточности, нали знаете. Това беше неговата неточност.
- Новият министър сякаш даде знак, че няма да се меси в този спор в Народния спектакъл. Обаче какъв е изходът от тази обстановка, съгласно Вас, по какъв начин може да се реши тя?
- Ама то към този момент се вижда изходът, там към този момент утихна целият скандал. Самият Морфов мисля, че се прибра. Той обича да е победител, само че в тази ситуация видя, че няма да стане победител, не може да стане победител; че неговият настойник министърът беше заменен. И той самият мисля, че утихна. И целият този скандал ще утихне последователно. Ще се затвори раната. Малко мъчно ще бъде в театъра, тъй като аз не мога да си показва по какъв начин Морфов ще работи с тези актьори, откакто те написаха писма против него; имаше подписка и това основава проблем на работата вътре в театъра. Но аз се надявам всичко това да се преодолее и Морфов да почне да прави спектакъл – нещото, което той в действителност го може. Няма какво да се занимава с писане по порти.
- Гледахте ли пиесата с Джон Малкович?
- Не, не можах, за жалост. Но чух доста хубави неща от хора, на които имам вяра – че е брилянтна актьорска работа, че е доста забавно направено като спектакъл, тъй като там има доста екрани и така нататък Там доста се работи със актуалните технологии. Чух доста хубави неща, само че за жалост не можах да го виждам.
- Максим Генчев понесе доста рецензии за филмите си за Ботев и Левски. Вие гледала ли сте ги, по какъв начин ги оценявате?
- Аз съм гледала единствено Левски. Ботев си го спестих. Какво да ви кажа – много примитивна работа. Не е съществено, не е това, което заслужава Левски, примерно. Там има някаква упоритост, само че тя е без покритие.
- Ще гласувате ли на изборите на 2 април? Решихте ли за кого?
- Това е най-тежкият въпрос, на който аз към момента нямам отговор. Проблемът с тези избори е, че се оказа, че липсва доверие в наличните политически сили. И това не е единствено мой проблем, а на огромна част от обществото. Няма никакво доверие. И когато нямаш доверие, кого да подкрепиш? Няма логичност да го подкрепяш. Инак, цялата история, която се случи към нашия „ харвадски подарък “, в действителност беше, че доста хора привидяха при тях опция, привидяха опция, че нещо ще се случи, тъй като тези 12 години престояване с ГЕРБ на всички им пристигнаха допълнително. Борисов извърши голяма неточност. Той трябваше на петата-шестата година да се махне, да се отдръпна, тъй като омръзна на хората. Те по тази причина и направиха демонстрациите против него. Да, Борисов несъмнено е направил много неправилни неща, аз не знам, само че той просто омръзна на всички.
- Уж омръзна, обаче на последните избори отново най-вече хора гласоподаваха за него. Как се получава това?
- Хората просто в един миг видяха, че не могат да имат доверие на харвардските момчета. Те се оказаха несъстоятелни и по тази причина се върнаха към нещо, което им е познато. Това е чисто самосъхранителен жест, който хората направиха.
- Това обединяване сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ ще промени ли обстановката по някакъв метод въпреки всичко?
- Мисля, че не. Много е проблематично това съединяване сред тези хора. Аз, апропо, съм била електорат на „ Демократична България “, само че в този момент към този момент в тази обстановка – когато те се събраха с ПП-тата, не съм сигурна, че ще ги поддържа. Ама по никакъв начин не съм сигурна. Защото, отивайки да се кандидатират с харвардската група, те в действителност им дават късмет още веднъж да ни ръководят, а ние видяхме, че те не могат да ни ръководят, че това е неприятно за България, че това е излишно сега. Ние нямаме потребност от това ръководство, то е безконтролно ръководство.
- Кое толкоз Ви смути в ръководството на „ Продължаваме промяната “? Те въпреки всичко управляваха в доста тежка обстановка, в четворна коалиция...
- Те я избраха тази четворна коалиция, да не съм я избрала аз.
- То просто нямаше различен излаз.
- Те взеха решение, че могат да ръководят с четворна коалиция, и се пробваха да ръководят, само че, вижте, там се направиха доста неща, за които още не се знае кое е правилно и кое не е правилно. С батериите, с медиаторите и така нататък - това ще се схваща след това до каква степен е правилно. Но там имаше няколко очевадни неща, които бяха безусловно скандални. Не може единият от тях - Асен Василев, да назначи протежето си за министър на културата, когато това протеже не става за нищо. То се разбра, че не става за нищо. Но той го постави на държавната ясла, да го храни страната, да го храним ние – това е безусловно безсрамие. Или другото момче – Кирил Петков, който също назначи личното си протеже на една супер заплата в държавната банка. Как може такова нещо! Това нещо дори Борисов по този начин безочливо не си го позволяваше. Той може да е правил някакви такива неща, само че ги правеше скрито. Тези тука непосредствено, безочливо ни оповестиха в лицето, че ние сме длъжни да приемем тяхното решение, тъй като това е тяхното решение. А тяхното решение е неверно – ето това е едно от нещата, които мен ме възмутиха надълбоко.
- Скоро се навършва една година от началото на съветската инвазия в Украйна. Спорен въпрос е по какъв начин може да се постави завършек на войната и дали би трябвало да се оказва помощ на Украйна. Вие какво мислите?
- Аз допреди малко слушах на компютъра си, тъй като нали ни стопираха съветските малките екрани, речта на Путин пред Националното заседание. Тя е доста особена тирада и си коства човек да я чуе. Тя наподобява на тирада, ориентирана вътре към страната. Той даде обещание всичко – за опазване на здравето, обучение... всичко, всичко, всичко, само че там имаше един различен миг, който беше ориентиран и към врага. Путин обърна особено внимание на новопридобитите райони и даде обещание какви неща ще дадат. Това значи, че той няма да допусне те да бъдат върнати на територията на Украйна. Просто той сподели – ние тука ще създадем това и това, и това. Т.е. - не си правете илюзии, че ще получите назад това, което ние сме създали, няма да стане. Това е цялата тирада. Иначе се случват неприятни неща. Никога една война не е добра. Няма добър излаз за тази война. Аз съм по-миролюбива.
- Въпросът беше дали би трябвало да се оказва помощ на Украйна, тъй като има спор?
- Аз мисля, че не би трябвало да се оказва помощ на Украйна.
- Ама по този начин ще бъде смазана от Русия, споделят незабавно съперниците на тази теза.
- Ама то и по този начин, и по този начин ще бъде смазана от Русия. Колкото повече оръжия влизат в Украйна, толкоз по-далеч е моментът за начало на договаряния. Днес той Путин съобщи на тези, които до неотдавна наричаше сътрудници, а в този момент са към този момент врагове – Европа и Америка, че той особено ще се заеме с облагородяването на тези нови райони, което значи да не се вършат никакви илюзии, че ще допусне те да се върнат в ареала на самата Украйна. Това беше смисълът на този акцент, който той направи особено за Донбас, Луганск, Херсонска област и всичките тези неща, които той счита, че ги е придобил. Дали ги е придобил – не знам.
- Частично – да.
- Там не съм сигурна, че е единомислещо популацията и че е доста щастливо от тази работа. Това са неща, които по-късно ще се схванат. Много е мъчно да се планува какъв ще е резултатът от тази война. Трудно е да бъде победена Русия. Това е една страна, която е наблъскана с атомни оръжия. Много е мъчно, а това е и рисково, въпреки това. Така че не знам, не съм сигурна, че натъпкването на Украйна с оръжие би довело до нещо положително. Не мисля.
е публицист и театровед. Заради присъединяване в в края на 1989 година е уволнена от вестник „ Култура “ (а на 24 декември 1989 година е изключена и от ). От 1990 година до юни 2018 година, когато вестник „ Култура “ е спрян, тя е негов основен редактор. Присъства при започване на 1989 година с тогавашния френски президент.
- Г-жо Червенкова, за какво съгласно Вас беше заменен министърът на културата Велислав Минеков?
- Защото той прекомерно непосредствено се намеси в абсурда в Народния спектакъл сред Морфов и шефа на театъра. Той не направи старания този скандал да бъде туширан, да бъде омиротворен. Все отново това е един вътрешен проблем на театъра. Минеков доста изрично се намеси там и по тази причина трябваше да си заплати и заплати в края на краищата, въпреки че той беше доста упорит министър и стартира да прави не малко неща, които бяха значими. Но човек прави неточности, нали знаете. Това беше неговата неточност.
- Новият министър сякаш даде знак, че няма да се меси в този спор в Народния спектакъл. Обаче какъв е изходът от тази обстановка, съгласно Вас, по какъв начин може да се реши тя?
- Ама то към този момент се вижда изходът, там към този момент утихна целият скандал. Самият Морфов мисля, че се прибра. Той обича да е победител, само че в тази ситуация видя, че няма да стане победител, не може да стане победител; че неговият настойник министърът беше заменен. И той самият мисля, че утихна. И целият този скандал ще утихне последователно. Ще се затвори раната. Малко мъчно ще бъде в театъра, тъй като аз не мога да си показва по какъв начин Морфов ще работи с тези актьори, откакто те написаха писма против него; имаше подписка и това основава проблем на работата вътре в театъра. Но аз се надявам всичко това да се преодолее и Морфов да почне да прави спектакъл – нещото, което той в действителност го може. Няма какво да се занимава с писане по порти.
- Гледахте ли пиесата с Джон Малкович?
- Не, не можах, за жалост. Но чух доста хубави неща от хора, на които имам вяра – че е брилянтна актьорска работа, че е доста забавно направено като спектакъл, тъй като там има доста екрани и така нататък Там доста се работи със актуалните технологии. Чух доста хубави неща, само че за жалост не можах да го виждам.
- Максим Генчев понесе доста рецензии за филмите си за Ботев и Левски. Вие гледала ли сте ги, по какъв начин ги оценявате?
- Аз съм гледала единствено Левски. Ботев си го спестих. Какво да ви кажа – много примитивна работа. Не е съществено, не е това, което заслужава Левски, примерно. Там има някаква упоритост, само че тя е без покритие.
- Ще гласувате ли на изборите на 2 април? Решихте ли за кого?
- Това е най-тежкият въпрос, на който аз към момента нямам отговор. Проблемът с тези избори е, че се оказа, че липсва доверие в наличните политически сили. И това не е единствено мой проблем, а на огромна част от обществото. Няма никакво доверие. И когато нямаш доверие, кого да подкрепиш? Няма логичност да го подкрепяш. Инак, цялата история, която се случи към нашия „ харвадски подарък “, в действителност беше, че доста хора привидяха при тях опция, привидяха опция, че нещо ще се случи, тъй като тези 12 години престояване с ГЕРБ на всички им пристигнаха допълнително. Борисов извърши голяма неточност. Той трябваше на петата-шестата година да се махне, да се отдръпна, тъй като омръзна на хората. Те по тази причина и направиха демонстрациите против него. Да, Борисов несъмнено е направил много неправилни неща, аз не знам, само че той просто омръзна на всички.
- Уж омръзна, обаче на последните избори отново най-вече хора гласоподаваха за него. Как се получава това?
- Хората просто в един миг видяха, че не могат да имат доверие на харвардските момчета. Те се оказаха несъстоятелни и по тази причина се върнаха към нещо, което им е познато. Това е чисто самосъхранителен жест, който хората направиха.
- Това обединяване сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ ще промени ли обстановката по някакъв метод въпреки всичко?
- Мисля, че не. Много е проблематично това съединяване сред тези хора. Аз, апропо, съм била електорат на „ Демократична България “, само че в този момент към този момент в тази обстановка – когато те се събраха с ПП-тата, не съм сигурна, че ще ги поддържа. Ама по никакъв начин не съм сигурна. Защото, отивайки да се кандидатират с харвардската група, те в действителност им дават късмет още веднъж да ни ръководят, а ние видяхме, че те не могат да ни ръководят, че това е неприятно за България, че това е излишно сега. Ние нямаме потребност от това ръководство, то е безконтролно ръководство.
- Кое толкоз Ви смути в ръководството на „ Продължаваме промяната “? Те въпреки всичко управляваха в доста тежка обстановка, в четворна коалиция...
- Те я избраха тази четворна коалиция, да не съм я избрала аз.
- То просто нямаше различен излаз.
- Те взеха решение, че могат да ръководят с четворна коалиция, и се пробваха да ръководят, само че, вижте, там се направиха доста неща, за които още не се знае кое е правилно и кое не е правилно. С батериите, с медиаторите и така нататък - това ще се схваща след това до каква степен е правилно. Но там имаше няколко очевадни неща, които бяха безусловно скандални. Не може единият от тях - Асен Василев, да назначи протежето си за министър на културата, когато това протеже не става за нищо. То се разбра, че не става за нищо. Но той го постави на държавната ясла, да го храни страната, да го храним ние – това е безусловно безсрамие. Или другото момче – Кирил Петков, който също назначи личното си протеже на една супер заплата в държавната банка. Как може такова нещо! Това нещо дори Борисов по този начин безочливо не си го позволяваше. Той може да е правил някакви такива неща, само че ги правеше скрито. Тези тука непосредствено, безочливо ни оповестиха в лицето, че ние сме длъжни да приемем тяхното решение, тъй като това е тяхното решение. А тяхното решение е неверно – ето това е едно от нещата, които мен ме възмутиха надълбоко.
- Скоро се навършва една година от началото на съветската инвазия в Украйна. Спорен въпрос е по какъв начин може да се постави завършек на войната и дали би трябвало да се оказва помощ на Украйна. Вие какво мислите?
- Аз допреди малко слушах на компютъра си, тъй като нали ни стопираха съветските малките екрани, речта на Путин пред Националното заседание. Тя е доста особена тирада и си коства човек да я чуе. Тя наподобява на тирада, ориентирана вътре към страната. Той даде обещание всичко – за опазване на здравето, обучение... всичко, всичко, всичко, само че там имаше един различен миг, който беше ориентиран и към врага. Путин обърна особено внимание на новопридобитите райони и даде обещание какви неща ще дадат. Това значи, че той няма да допусне те да бъдат върнати на територията на Украйна. Просто той сподели – ние тука ще създадем това и това, и това. Т.е. - не си правете илюзии, че ще получите назад това, което ние сме създали, няма да стане. Това е цялата тирада. Иначе се случват неприятни неща. Никога една война не е добра. Няма добър излаз за тази война. Аз съм по-миролюбива.
- Въпросът беше дали би трябвало да се оказва помощ на Украйна, тъй като има спор?
- Аз мисля, че не би трябвало да се оказва помощ на Украйна.
- Ама по този начин ще бъде смазана от Русия, споделят незабавно съперниците на тази теза.
- Ама то и по този начин, и по този начин ще бъде смазана от Русия. Колкото повече оръжия влизат в Украйна, толкоз по-далеч е моментът за начало на договаряния. Днес той Путин съобщи на тези, които до неотдавна наричаше сътрудници, а в този момент са към този момент врагове – Европа и Америка, че той особено ще се заеме с облагородяването на тези нови райони, което значи да не се вършат никакви илюзии, че ще допусне те да се върнат в ареала на самата Украйна. Това беше смисълът на този акцент, който той направи особено за Донбас, Луганск, Херсонска област и всичките тези неща, които той счита, че ги е придобил. Дали ги е придобил – не знам.
- Частично – да.
- Там не съм сигурна, че е единомислещо популацията и че е доста щастливо от тази работа. Това са неща, които по-късно ще се схванат. Много е мъчно да се планува какъв ще е резултатът от тази война. Трудно е да бъде победена Русия. Това е една страна, която е наблъскана с атомни оръжия. Много е мъчно, а това е и рисково, въпреки това. Така че не знам, не съм сигурна, че натъпкването на Украйна с оръжие би довело до нещо положително. Не мисля.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ