ГЕРБ сякаш прозря – без опозиция не може
Борисов го сподели напълно ясно - главен проблем на ръководствата на ГЕРБ до момента е била неналичието на съпротива. С тези думи някогашният министър председател разказа по допустимо най-краткия метод променената политическа среда у нас. Един развой, който се оформи електорално напролет на 2021 година и от оня миг насам се трансформира в съществена тематика за политическите партии и за цивилен дейната част от обществото.
Политическата система у нас към този момент е окончателно изменена и за по-опитните представители на ГЕРБ е ясно, че институционалното решение, т.е. образуването на постоянен кабинет, ще би трябвало да се случи съгласно новите действителности. В продължение на дълъг интервал от време политическата система в България беше доминирана от ГЕРБ, който трябваше да се преценява само с по-малките си сътрудници, само че не и с добре структурирана съпротива, подготвена с управническа стратегия, която във всеки един миг да е способна да поеме изпълнителната власт и да наложи своя жанр във връзка с развиването на страната.
Непрекъснато претендиращата за съпротива Българска социалистическа партия, с лидерката Корнелия Нинова, имаше много изключително схващане за опозиционно държание - консервативен жанр в Народното събрание и неговото овакантяване за седмици и месеци наред. Това може да наподобява като съпротива, само че в действителност не е, тъй като по този начин не се оформя опция и не се притеглят гласоподаватели отвън твърдото ядро. По-скоро, както демонстрираха последните две години за Българска социалистическа партия, може да се загуби електорална поддръжка.
От политическа система, доминирана от един индивид, сега имаме такава с две приблизително огромни обединения (ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ) и няколко по-малки. На този стадий двете приблизително огромни общо получават такава електорална поддръжка, каквато в предишното ГЕРБ постигаше независимо. Много е евентуално измежду сегашните гласоподаватели на ПП/ДБ да има такива, които на изборите през 2017 година, да вземем за пример, са били гласоподаватели на ГЕРБ. Много е евентуално, също по този начин, тези гласоподаватели да са задоволително огромен брой, с цел да ни дадат мотив за размисъл какво би следвало да значи сходен вид електорално държание.
По създание то значи търсене на опция, само че не каква да е опция и не опция непременно. Именно затова една сходна група гласоподаватели е предпочитала статуквото пред някакви хилави и несигурни други възможности с искания за опозиционност, само че без ясна управническа концепция за страната. Или казано с други думи, в този момент обстановката е такава, че ПП/ДБ би трябвало, наред с минусите, да признаят и позитивните моменти от ръководствата на ГЕРБ. ГЕРБ пък би трябвало да признаят, че макар стабилността по време на техните държавни управления, страната има потребност от избрани промени в метода и наличието на ръководството. И това е нещо напълно резонно, защото без рационална смяна няма по какъв начин да има развиване. Най-голямата вътрешнополитическа смяна в страната ни се случи през 1997 година и тъкмо по този метод бяха положени основите на позитивните резултати, които бяха реализирани по-късно. Това е и най-яркият израз на необратима смяна у нас до този миг.
Показателно, че понастоящем също се намираме в необратима обстановка е тематиката за основния прокурор и нейното интензивно включване в обществения спор. Новосформираната позиция на ГЕРБ, изразена от претендента за министър председател Мария Габриел, по тази тематика приказва, че във групировката към този момент одобряват, че по тяхно време във властта е имало пропуски и че в този момент те имат готовността да вземат участие в тяхното превъзмогване. Важно е да се подчертае, че тук изобщо не става дума за личността на Иван Гешев. Той може да е приветлив на едни и неприятен на други. Най-вероятно и той, като всички хора, има своите мощни и слаби страни както в персонален, по този начин и в професионален проект. Важни са институционалните измерения на фигурата на основния прокурор.
Не е добре също по този начин да се злоупотребява по въпроса за политическата самостоятелност на прокуратурата. Тя се отнася до недопустимостта от вмешателство в строго професионалната работа на прокурорите, а не във връзка с нейната институционална същина. Обсъждането на фигурата на основния прокурор от народни представители и парламентарни групи не значи политизиране или политически зависимости на институцията. Народното събрание е мястото, където се основава законодателната база, съгласно която действат всички управляващи и институции, в това число и самото Народно заседание. В този смисъл точно Народното събрание е форума, където следва да бъдат обсъждани и дискутирани минусите на всички обществени институции, както и разновидностите за тяхното превъзмогване. Още повече, че управляващите, с изключение на като самостоятелни една от друга, следва да бъдат обсъждани и като взаимодействащи и взаимовъзпиращи се между тях. Наличието на парламентарна квота във Висшия правосъден съвет (ВСС) нито е някакво инцидентно събитие, нито е нечия волност или просто някакво скимване.
Може да се каже, че ГЕРБ несъмнено са се придвижили напред що се отнася до това да признаят, че до момента в който са били ръководещи е имало пропуски и дефекти в техните решения. В околните дни или даже часове би трябвало да стане ясна останалата част от уравнението. А точно ще намерят ли метод и сили от ПП/ДБ да извървят противоположния път (признаване на позитивното от времето на кабинетите на Борисов), с цел да се срещнат с ГЕРБ и по този начин от догадка появяването на постоянно държавно управление да се трансформира в действителност.
Ако макар напъните това въпреки всичко не се случи, пред групировката на Борисов остава хипотетичния вид за взаимоотношение с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Тази догадка обаче е доста сложна и в случай че изобщо е допустима, ще има доста къс небосвод и ще може да се приложи само по настоящи въпроси (напр. бюджета за 2023 г.). А решенията съвсем несъмнено ще останат надалеч от най-хубавото. То и с ПП/ДБ не би било елементарно, само че там няма разминавания по съществени тематики като Шенген, Еврозоната, поддръжката за Украйна. Докато при четирипартийния вид такива има, освен това са съществени. Има Такъв Народ са една мъчно предвидима и от време на време даже непредвидима групировка, а Българска социалистическа партия изобщо не преглежда Еврозоната като приоритет, поддръжката за Украйна пък схваща като включване във война, без да има никакви причини в тази посока.
Най-вероятно ГЕРБ са избрали Мария Габриел за кандидат-премиер, с цел да покажат европейски жанр и европейски желания. В този смисъл в случай че хипотетичният кабинет " Габриел " е подвластен от поддръжка от Българска социалистическа партия, сходен план не би могъл да се реализира в целокупност. Така да се каже, " разходването " на Габриел би се оказало, в много огромна степен, голословно. Съвсем явно е, че с Габриел задачата на ГЕРБ е да обезпечат причини на ПП/ДБ за реализиране на някаква форма на двустранно взаимоотношение. Въз основа навръх това изказване може да се допусна, че даже и в този момент нищо да не стане, то вторият мандат няма да мине проформа, а напъните ще продължат и до момента в който той е настоящ. За ГЕРБ по-добре би било взаимоотношение с ПП/ДБ при втория мандат, в сравнение с с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ при първия.
Разбира се, проектокабинетът няма по какъв начин да има този тип, в който ПП/ДБ към този момент го оповестиха за втория мандат. Представители на втората групировка обаче предусещат, че опцията за диалози с ГЕРБ ще остане и по тази причина още веднъж заговориха за втория мандат, въпреки и тъкмо в този момент, изключително след номинацията на Мария Габриел за министър-председател, той да не е на дневен ред. Ако стигнем досега, в който вторият мандат стане настоящ, огромният въпрос пред ПП/ДБ ще бъде могат ли да одобряват Габриел като своя номинация. Много е мъчно, да не кажем невероятно, да се предложи по-подходяща номинация от позиция на цели каквито са Шенген, Еврозоната и поддръжката за Украйна. Разбира се, няма и гаранция дали ГЕРБ биха приели техен представител да е кандидатура на друга парламентарна група.
Ако в този момент, по време на първия мандат, ПП/ДБ решат да не поддържат Мария Габриел за министър председател, би трябвало да изложат доста солидни причини. Реторика от вида към този момент имаме решение и други под. става незадоволителна, тъй като е препоръчана кандидатура, която дава отговор на целите им. Ако ПП/ДБ не създадат някаква смяна в държанието си (или възстановяване на аргументацията на сегашната позиция, или поддръжка за Габриел) рискуват позициите им да стартират да наподобяват като самоцел. Това няма по какъв начин да е в тяхна изгода, нито в интерес на гласоподавателите им или на развиването на страната.
Тактически видяно би било добре да се конституира кабинет с първия мандат, с цел да може, при нужда, да бъде преформатиран с втория. Що се отнася до третия, то за него може да се каже, че е авансово привършен, т.е. стигне ли се до такава степен, това към този момент е еднакво на нови предварителни избори.
Политическата система у нас към този момент е окончателно изменена и за по-опитните представители на ГЕРБ е ясно, че институционалното решение, т.е. образуването на постоянен кабинет, ще би трябвало да се случи съгласно новите действителности. В продължение на дълъг интервал от време политическата система в България беше доминирана от ГЕРБ, който трябваше да се преценява само с по-малките си сътрудници, само че не и с добре структурирана съпротива, подготвена с управническа стратегия, която във всеки един миг да е способна да поеме изпълнителната власт и да наложи своя жанр във връзка с развиването на страната.
Непрекъснато претендиращата за съпротива Българска социалистическа партия, с лидерката Корнелия Нинова, имаше много изключително схващане за опозиционно държание - консервативен жанр в Народното събрание и неговото овакантяване за седмици и месеци наред. Това може да наподобява като съпротива, само че в действителност не е, тъй като по този начин не се оформя опция и не се притеглят гласоподаватели отвън твърдото ядро. По-скоро, както демонстрираха последните две години за Българска социалистическа партия, може да се загуби електорална поддръжка.
От политическа система, доминирана от един индивид, сега имаме такава с две приблизително огромни обединения (ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ) и няколко по-малки. На този стадий двете приблизително огромни общо получават такава електорална поддръжка, каквато в предишното ГЕРБ постигаше независимо. Много е евентуално измежду сегашните гласоподаватели на ПП/ДБ да има такива, които на изборите през 2017 година, да вземем за пример, са били гласоподаватели на ГЕРБ. Много е евентуално, също по този начин, тези гласоподаватели да са задоволително огромен брой, с цел да ни дадат мотив за размисъл какво би следвало да значи сходен вид електорално държание.
По създание то значи търсене на опция, само че не каква да е опция и не опция непременно. Именно затова една сходна група гласоподаватели е предпочитала статуквото пред някакви хилави и несигурни други възможности с искания за опозиционност, само че без ясна управническа концепция за страната. Или казано с други думи, в този момент обстановката е такава, че ПП/ДБ би трябвало, наред с минусите, да признаят и позитивните моменти от ръководствата на ГЕРБ. ГЕРБ пък би трябвало да признаят, че макар стабилността по време на техните държавни управления, страната има потребност от избрани промени в метода и наличието на ръководството. И това е нещо напълно резонно, защото без рационална смяна няма по какъв начин да има развиване. Най-голямата вътрешнополитическа смяна в страната ни се случи през 1997 година и тъкмо по този метод бяха положени основите на позитивните резултати, които бяха реализирани по-късно. Това е и най-яркият израз на необратима смяна у нас до този миг.
Показателно, че понастоящем също се намираме в необратима обстановка е тематиката за основния прокурор и нейното интензивно включване в обществения спор. Новосформираната позиция на ГЕРБ, изразена от претендента за министър председател Мария Габриел, по тази тематика приказва, че във групировката към този момент одобряват, че по тяхно време във властта е имало пропуски и че в този момент те имат готовността да вземат участие в тяхното превъзмогване. Важно е да се подчертае, че тук изобщо не става дума за личността на Иван Гешев. Той може да е приветлив на едни и неприятен на други. Най-вероятно и той, като всички хора, има своите мощни и слаби страни както в персонален, по този начин и в професионален проект. Важни са институционалните измерения на фигурата на основния прокурор.
Не е добре също по този начин да се злоупотребява по въпроса за политическата самостоятелност на прокуратурата. Тя се отнася до недопустимостта от вмешателство в строго професионалната работа на прокурорите, а не във връзка с нейната институционална същина. Обсъждането на фигурата на основния прокурор от народни представители и парламентарни групи не значи политизиране или политически зависимости на институцията. Народното събрание е мястото, където се основава законодателната база, съгласно която действат всички управляващи и институции, в това число и самото Народно заседание. В този смисъл точно Народното събрание е форума, където следва да бъдат обсъждани и дискутирани минусите на всички обществени институции, както и разновидностите за тяхното превъзмогване. Още повече, че управляващите, с изключение на като самостоятелни една от друга, следва да бъдат обсъждани и като взаимодействащи и взаимовъзпиращи се между тях. Наличието на парламентарна квота във Висшия правосъден съвет (ВСС) нито е някакво инцидентно събитие, нито е нечия волност или просто някакво скимване.
Може да се каже, че ГЕРБ несъмнено са се придвижили напред що се отнася до това да признаят, че до момента в който са били ръководещи е имало пропуски и дефекти в техните решения. В околните дни или даже часове би трябвало да стане ясна останалата част от уравнението. А точно ще намерят ли метод и сили от ПП/ДБ да извървят противоположния път (признаване на позитивното от времето на кабинетите на Борисов), с цел да се срещнат с ГЕРБ и по този начин от догадка появяването на постоянно държавно управление да се трансформира в действителност.
Ако макар напъните това въпреки всичко не се случи, пред групировката на Борисов остава хипотетичния вид за взаимоотношение с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Тази догадка обаче е доста сложна и в случай че изобщо е допустима, ще има доста къс небосвод и ще може да се приложи само по настоящи въпроси (напр. бюджета за 2023 г.). А решенията съвсем несъмнено ще останат надалеч от най-хубавото. То и с ПП/ДБ не би било елементарно, само че там няма разминавания по съществени тематики като Шенген, Еврозоната, поддръжката за Украйна. Докато при четирипартийния вид такива има, освен това са съществени. Има Такъв Народ са една мъчно предвидима и от време на време даже непредвидима групировка, а Българска социалистическа партия изобщо не преглежда Еврозоната като приоритет, поддръжката за Украйна пък схваща като включване във война, без да има никакви причини в тази посока.
Най-вероятно ГЕРБ са избрали Мария Габриел за кандидат-премиер, с цел да покажат европейски жанр и европейски желания. В този смисъл в случай че хипотетичният кабинет " Габриел " е подвластен от поддръжка от Българска социалистическа партия, сходен план не би могъл да се реализира в целокупност. Така да се каже, " разходването " на Габриел би се оказало, в много огромна степен, голословно. Съвсем явно е, че с Габриел задачата на ГЕРБ е да обезпечат причини на ПП/ДБ за реализиране на някаква форма на двустранно взаимоотношение. Въз основа навръх това изказване може да се допусна, че даже и в този момент нищо да не стане, то вторият мандат няма да мине проформа, а напъните ще продължат и до момента в който той е настоящ. За ГЕРБ по-добре би било взаимоотношение с ПП/ДБ при втория мандат, в сравнение с с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ при първия.
Разбира се, проектокабинетът няма по какъв начин да има този тип, в който ПП/ДБ към този момент го оповестиха за втория мандат. Представители на втората групировка обаче предусещат, че опцията за диалози с ГЕРБ ще остане и по тази причина още веднъж заговориха за втория мандат, въпреки и тъкмо в този момент, изключително след номинацията на Мария Габриел за министър-председател, той да не е на дневен ред. Ако стигнем досега, в който вторият мандат стане настоящ, огромният въпрос пред ПП/ДБ ще бъде могат ли да одобряват Габриел като своя номинация. Много е мъчно, да не кажем невероятно, да се предложи по-подходяща номинация от позиция на цели каквито са Шенген, Еврозоната и поддръжката за Украйна. Разбира се, няма и гаранция дали ГЕРБ биха приели техен представител да е кандидатура на друга парламентарна група.
Ако в този момент, по време на първия мандат, ПП/ДБ решат да не поддържат Мария Габриел за министър председател, би трябвало да изложат доста солидни причини. Реторика от вида към този момент имаме решение и други под. става незадоволителна, тъй като е препоръчана кандидатура, която дава отговор на целите им. Ако ПП/ДБ не създадат някаква смяна в държанието си (или възстановяване на аргументацията на сегашната позиция, или поддръжка за Габриел) рискуват позициите им да стартират да наподобяват като самоцел. Това няма по какъв начин да е в тяхна изгода, нито в интерес на гласоподавателите им или на развиването на страната.
Тактически видяно би било добре да се конституира кабинет с първия мандат, с цел да може, при нужда, да бъде преформатиран с втория. Що се отнася до третия, то за него може да се каже, че е авансово привършен, т.е. стигне ли се до такава степен, това към този момент е еднакво на нови предварителни избори.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ