Борислава Христова - момиче, родено за рекорди
„ Борислава постоянно е била рекордьор. Винаги след името й има връх. Тя обаче е непретенциозно, земно момиче и не парадира с върховете си ". Думите са на Маргарита Гечева, първата треньорка на най-голямата вяра на българския женски баскетбол сега Борислава Христова.
Първата им среща е, когато момичето е едвам втори клас. Гечева си спомня, че в залата във Варна влизат две огромни сини очи и изключителна детска усмивка. „ Така стартира всичко. Топката я обичаше доста и по тази причина триумфите й са съществени “, споделя през днешния ден треньорката.
А с родители, които са се занимавали с баскетбол, и брат футболист за Борислава е мъчно да остане безразлична към топката. Започва в школата на „ Черно море Одесос “, а с изключение на за варненския отбор до 2014 година е играла още за тима на Истанбулския университет и за женския отбор на „ Нефтохимик 2010 “ (Бс).
После отпътува за Щатите, където преди месец приключи образованието си в университета Вашингтон Стейт и игра за него в колежанското състезание на Съединени американски щати. При това завърши с няколко върха зад тила си и със специфичен приз от своя университет, наименуван Legacy Award - за повсеместен принос. Тъй като церемонията по връчването му не се състоя поради пандемията от ковид, визитката на българката бе изчетена онлайн от някогашния състезател по американски футбол в НФЛ Джак Томпсън.
Боби Бъкетс, както е известно нашето момиче в Съединени американски щати, приключи колежанската си кариера като най-хубав изпълнител в историята на „ Вашингтон Стейт “, а единствено 9 точки я разделиха от място в Топ 10 на мощната конференция Пак-12. Българката усъвършенства 38-годишния връх на Джийн Егърт за най-вече маркирани точки с екипа на отбора. В интервала 1977-1982 година Егърт отбелязва 1967 точки, а нашето момиче приключи изявите си за Кугс с 2269 точки, ставайки и първата му баскетболистка с над 2000 т.
Тя е една от 4-те баскетболистки, играли във всички 31 мача за тима си през този сезон, като на 31 януари направи своя персонален връх за сезона от 32 вкарани точки в коша на Калифорния. Това бе и седмият мач в кариерата й с 30 плюс точки, а тези с над 20 т. са общо 49. Държи и върха за най-вече точки в едни мач на Вашингтон Стейт - 38 т., маркирани на 12 декември 2018 година Завърши последния си сезон и с рекордното за своя университет 4-о избиране в Идеалния тим на конференцията.
Боби отпътува за Америка през 2015 година, когато е на 19. Преди това тя е избирана за най-полезен състезател (MVP) на европейските шампионати за девойки до 16 и до 18 година и е звездата в тима ни и до 20 година Логично мечтае да заиграе в мощен тим в Европа, само че се озовава в Америка. За това настояли родителите й, които не виждали по-добро място да играе баскетбол и в същото време да вземе положително обучение.
„ Казаха ми, че нищо няма да изгубя, в случай че отпътува, и че в случай че не ми хареса, мога да се върна когато и да е. Затова потеглих с решението, че се връщам по Коледа ", описа пред „ Монитор “ Христова.
Другите две аргументи да се озове във „ Вашингтон Стейт “ са бронзовата медалистка с женския ни народен отбор от европейското във Варна през 1989 година Лидия Върбанова, която по това време е треньорка в университета, и баскетболното семейство Костуркови, чиято щерка с португалски паспорт Мария също щяла да заиграе във Вашингтон.
„ В началото несъмнено имаше компликации поради езиковата преграда, която трябваше да превъзмогвам ежедневно, само че също и физически поради високото равнище на баскетболнитe трeнировки и физическата подготовка там “, спомня си през днешния ден 24-годишната баскетболистка.
Още първия сезон в Кугс обаче тя играе във всички 30 мача за тима си, в 9 от които вкарва повече от 20 т. и чупи 26-годишния академични връх по този индикатор. Намира място и в идеалния тим на новаците на конференцията.
View this post on Instagram
A post shared by Borislava Hristova (@hrriistova) on Mar 25, 2020 at 12:54am PDT
След единствено 9 мача от втория за нея сезон обаче я сполетява тежка травма. Пукната костица на крайници я изважда от строя за целия сезон (2016-2017). Кракът й е обездвижен за няколко месеца и би трябвало да върви с патерици. Вместо да се отчае обаче, за Боби Бъкетс това е отлично време да се развива.
„ Това в моите очи беше мотивация и опция да се върна в по-добра форма. Беше съвършеното време да работя върху техниката си, лявата ми ръка и като цяло слабите детайли от играта и физиката ми “, споделя тя.
И Христова в действителност се връща още по-силна. В третия сезон, в който пропуща 3-4 мача поради възобновяване си, още веднъж попада в идеалния тим на конференцията.
„ От първия ден на идването ми във „ Вашингтон “ всички ме одобриха с отворени сърца, постоянно имаше хора към мен, които се опитваха да ме предразположат по най-хубавия метод. А аз всеки ден на подготовка се пробвах да не мисля за нищо и да върша това, което мога най-добре, а точно да играя баскетбол. През годините съумях да печеля доверието на треньорите и с непрекъсната и здрава работа, ограничения, воля и ограничавания съумях да оставя името си в историята на университета “, споделя още варненката.
А по какъв начин е съчетавала тежките тренировки с ученето?
„ Имахме особено помещение с компютри, където можехме да се усамотим, специфични учители, които ни помагаха с образователния материал, хранителни пространства, където да обядваме и вечеряме преди и след тренировки, освен това с подбрани от нутрициониста на университета храни. Като цяло всичко бе премислено по този начин, че нищо да не ни липсва “.
Най-ценното й другарство от колежанския живот е това с Мария Костуркова, която приключва година по-рано. „ Бяхме повече от неразделни. Подкрепата, която имахме една към друга, ни крепеше всеки ден. С нея направихме доживотни мемоари и посетихме по този начин мечтаните градове, мачове от женската и мъжката НБА, концерти, туристически дестинации и още доста “, споделя Борислава.
А известният повествовател на истории Иво Иванов си спомня с трогване за срещата си с двете: „ Като пристигнаха да играят с моя „ Канзас “, обикаляхме града пешком, говорихме с часове - най-после имах възприятието, че съм ги познавал цялостен живот. Няма да не помни по какъв начин отидохме през нощта на гробището единствено и единствено с цел да сложат ръка в мрака върху гроба на Джеймс Нейсмит “ (б.р. – създателя на баскетбола).
След всички върхове, които записа за Вашингтон Стейт, Борислава Христова взе участие и в Драфта за женската НБА. Въпреки че бе в листата на Чикаго Скай, тя не съумя да откри място измежду едвам 36-те баскетболистки, определени от тимовете, само че това не значи, че е загърбила упоритостта си да стане петата българка, играла в WNBA след Полина Цекова, Гергана и Албена Брънзови и Гергана Славчева.
„ Ако друг път, то идващият “, сподели след Драфта Христова.
Наскоро тя подписа контракт за няколко години с една от най-хубавите организации за Съединени американски щати и Европа - SIG Sports. „ В момента преглеждаме благоприятни условия и търсим тим в Европа, който ще пасне на моя жанр на игра и който ще ми помогне да разпростра капацитета си, тъй като първата година след колежа е от доста огромно значение. Изключително съм разчувствана и стимулирана за идващите стъпки в кариерата ми и нямам самообладание да покажа качествата си на по-високо равнище “, съобщи Борислава.
Рисува и поддържа форма в пандемията
Световната пандемия от ковид остави Боби по-дълго от мечтаното в Америка. Тя не съумя да се прибере във Варна в точния момент поради уговорките си във Вашингтон и в този момент към момента чака комфортен полет, с цел да се върне при фамилията си. Докато е в изолираност, Боби откри време да се върне към едно остаряло и позабравено занятие – рисуването.
„ Не бях хващала четка, откогато започнах да играя баскетбол. В момента, по време на всичко протичащо се с COVID-19 и изолацията, ми остава време, което от време на време запълвам с изобразяване. Позабравила съм, само че към момента ми е приятност. Старая се да остана и много дейна и подкрепям форма, доколкото ми разрешават събитията “, описа Христова.
https://www.monitor.bg/bg
Първата им среща е, когато момичето е едвам втори клас. Гечева си спомня, че в залата във Варна влизат две огромни сини очи и изключителна детска усмивка. „ Така стартира всичко. Топката я обичаше доста и по тази причина триумфите й са съществени “, споделя през днешния ден треньорката.
А с родители, които са се занимавали с баскетбол, и брат футболист за Борислава е мъчно да остане безразлична към топката. Започва в школата на „ Черно море Одесос “, а с изключение на за варненския отбор до 2014 година е играла още за тима на Истанбулския университет и за женския отбор на „ Нефтохимик 2010 “ (Бс).
После отпътува за Щатите, където преди месец приключи образованието си в университета Вашингтон Стейт и игра за него в колежанското състезание на Съединени американски щати. При това завърши с няколко върха зад тила си и със специфичен приз от своя университет, наименуван Legacy Award - за повсеместен принос. Тъй като церемонията по връчването му не се състоя поради пандемията от ковид, визитката на българката бе изчетена онлайн от някогашния състезател по американски футбол в НФЛ Джак Томпсън.
Боби Бъкетс, както е известно нашето момиче в Съединени американски щати, приключи колежанската си кариера като най-хубав изпълнител в историята на „ Вашингтон Стейт “, а единствено 9 точки я разделиха от място в Топ 10 на мощната конференция Пак-12. Българката усъвършенства 38-годишния връх на Джийн Егърт за най-вече маркирани точки с екипа на отбора. В интервала 1977-1982 година Егърт отбелязва 1967 точки, а нашето момиче приключи изявите си за Кугс с 2269 точки, ставайки и първата му баскетболистка с над 2000 т.
Тя е една от 4-те баскетболистки, играли във всички 31 мача за тима си през този сезон, като на 31 януари направи своя персонален връх за сезона от 32 вкарани точки в коша на Калифорния. Това бе и седмият мач в кариерата й с 30 плюс точки, а тези с над 20 т. са общо 49. Държи и върха за най-вече точки в едни мач на Вашингтон Стейт - 38 т., маркирани на 12 декември 2018 година Завърши последния си сезон и с рекордното за своя университет 4-о избиране в Идеалния тим на конференцията.
Боби отпътува за Америка през 2015 година, когато е на 19. Преди това тя е избирана за най-полезен състезател (MVP) на европейските шампионати за девойки до 16 и до 18 година и е звездата в тима ни и до 20 година Логично мечтае да заиграе в мощен тим в Европа, само че се озовава в Америка. За това настояли родителите й, които не виждали по-добро място да играе баскетбол и в същото време да вземе положително обучение.
„ Казаха ми, че нищо няма да изгубя, в случай че отпътува, и че в случай че не ми хареса, мога да се върна когато и да е. Затова потеглих с решението, че се връщам по Коледа ", описа пред „ Монитор “ Христова.
Другите две аргументи да се озове във „ Вашингтон Стейт “ са бронзовата медалистка с женския ни народен отбор от европейското във Варна през 1989 година Лидия Върбанова, която по това време е треньорка в университета, и баскетболното семейство Костуркови, чиято щерка с португалски паспорт Мария също щяла да заиграе във Вашингтон.
„ В началото несъмнено имаше компликации поради езиковата преграда, която трябваше да превъзмогвам ежедневно, само че също и физически поради високото равнище на баскетболнитe трeнировки и физическата подготовка там “, спомня си през днешния ден 24-годишната баскетболистка.
Още първия сезон в Кугс обаче тя играе във всички 30 мача за тима си, в 9 от които вкарва повече от 20 т. и чупи 26-годишния академични връх по този индикатор. Намира място и в идеалния тим на новаците на конференцията.
View this post on Instagram
A post shared by Borislava Hristova (@hrriistova) on Mar 25, 2020 at 12:54am PDT
След единствено 9 мача от втория за нея сезон обаче я сполетява тежка травма. Пукната костица на крайници я изважда от строя за целия сезон (2016-2017). Кракът й е обездвижен за няколко месеца и би трябвало да върви с патерици. Вместо да се отчае обаче, за Боби Бъкетс това е отлично време да се развива.
„ Това в моите очи беше мотивация и опция да се върна в по-добра форма. Беше съвършеното време да работя върху техниката си, лявата ми ръка и като цяло слабите детайли от играта и физиката ми “, споделя тя.
И Христова в действителност се връща още по-силна. В третия сезон, в който пропуща 3-4 мача поради възобновяване си, още веднъж попада в идеалния тим на конференцията.
„ От първия ден на идването ми във „ Вашингтон “ всички ме одобриха с отворени сърца, постоянно имаше хора към мен, които се опитваха да ме предразположат по най-хубавия метод. А аз всеки ден на подготовка се пробвах да не мисля за нищо и да върша това, което мога най-добре, а точно да играя баскетбол. През годините съумях да печеля доверието на треньорите и с непрекъсната и здрава работа, ограничения, воля и ограничавания съумях да оставя името си в историята на университета “, споделя още варненката.
А по какъв начин е съчетавала тежките тренировки с ученето?
„ Имахме особено помещение с компютри, където можехме да се усамотим, специфични учители, които ни помагаха с образователния материал, хранителни пространства, където да обядваме и вечеряме преди и след тренировки, освен това с подбрани от нутрициониста на университета храни. Като цяло всичко бе премислено по този начин, че нищо да не ни липсва “.
Най-ценното й другарство от колежанския живот е това с Мария Костуркова, която приключва година по-рано. „ Бяхме повече от неразделни. Подкрепата, която имахме една към друга, ни крепеше всеки ден. С нея направихме доживотни мемоари и посетихме по този начин мечтаните градове, мачове от женската и мъжката НБА, концерти, туристически дестинации и още доста “, споделя Борислава.
А известният повествовател на истории Иво Иванов си спомня с трогване за срещата си с двете: „ Като пристигнаха да играят с моя „ Канзас “, обикаляхме града пешком, говорихме с часове - най-после имах възприятието, че съм ги познавал цялостен живот. Няма да не помни по какъв начин отидохме през нощта на гробището единствено и единствено с цел да сложат ръка в мрака върху гроба на Джеймс Нейсмит “ (б.р. – създателя на баскетбола).
След всички върхове, които записа за Вашингтон Стейт, Борислава Христова взе участие и в Драфта за женската НБА. Въпреки че бе в листата на Чикаго Скай, тя не съумя да откри място измежду едвам 36-те баскетболистки, определени от тимовете, само че това не значи, че е загърбила упоритостта си да стане петата българка, играла в WNBA след Полина Цекова, Гергана и Албена Брънзови и Гергана Славчева.
„ Ако друг път, то идващият “, сподели след Драфта Христова.
Наскоро тя подписа контракт за няколко години с една от най-хубавите организации за Съединени американски щати и Европа - SIG Sports. „ В момента преглеждаме благоприятни условия и търсим тим в Европа, който ще пасне на моя жанр на игра и който ще ми помогне да разпростра капацитета си, тъй като първата година след колежа е от доста огромно значение. Изключително съм разчувствана и стимулирана за идващите стъпки в кариерата ми и нямам самообладание да покажа качествата си на по-високо равнище “, съобщи Борислава.
Рисува и поддържа форма в пандемията
Световната пандемия от ковид остави Боби по-дълго от мечтаното в Америка. Тя не съумя да се прибере във Варна в точния момент поради уговорките си във Вашингтон и в този момент към момента чака комфортен полет, с цел да се върне при фамилията си. Докато е в изолираност, Боби откри време да се върне към едно остаряло и позабравено занятие – рисуването.
„ Не бях хващала четка, откогато започнах да играя баскетбол. В момента, по време на всичко протичащо се с COVID-19 и изолацията, ми остава време, което от време на време запълвам с изобразяване. Позабравила съм, само че към момента ми е приятност. Старая се да остана и много дейна и подкрепям форма, доколкото ми разрешават събитията “, описа Христова.
https://www.monitor.bg/bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ