Борислав Сарафов вече е определен за и.ф. главен прокурор и

Борислав Сарафов към този момент е избран за и.ф. основен прокурор и то два пъти – през юни 2023 година и през септември 2025 година, а министърът на правораздаването не е способен да ги сезира. Това реши единомислещо с девет гласа Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет след два часа спор.

Другото предложение – настояването на служебния правосъден министър Андрей Янкулов да се спре до произнасянето на Конституционния съд, получи единствено два гласа.
Така не сработи и проекта с Теди Еврото, която скоропостижно се върна в България, назначена й бе държавна защита, и потегли да обикаля медиите със мемоари за Пепи Еврото, при което последна разсекретяване на кореспонденцията на Прокуратурата на България с Лаура Кьовеши, в която се твърди, че Теди получавала регулярно по 10 бона кеш от Пепи в ресторант Осемте джуджета.
В началото на дебата правосъдният министър Андрей Янкулов още веднъж изясни за какво предлага да бъде назначен нов и.ф. основен прокурор. Добави, че Борислав Сарафов вече близо три години е и.ф. основен прокурор, т.е. интервалът много се удължил във времето.

„ Ясно е, че до избор на титуляр не може да се стигне по справедливи аргументи, а времето си тече и в действителност едно положение, което би следвало да бъде малко във времето, се удължава много. Това положение може да бъде преодоляно като се дефинира идващ изпълняващ длъжността “, сподели Янкулов. Освен това съгласно него Сарафов не събудил доверие и не извършил нито една от основните поръчки, които дал през юни 2023 година Една от поръчките му била, че ще чисти прокуратурата от мрежата „ Осемте джуджета “.

Министърът се спря и на проблема с Теодора Георгиева и попита по какъв начин е процедирано по него, откакто наблюдаващият прокурор е считал, че е събрал някакви доказателства.

Попита още за какво е трябвало да се разбере за този проблем едвам през вчерашния ден и то като отбрана, съгласно прокуратурата, на институционални офанзиви.

„ По никакъв метод самата прокуратура не може да ни убеди, че тези наказателни производства се водят по метода, по който би трябвало да се водят “, счита Янкулов. Той също по този начин сподели, че в самото начало на следствието по случая „ Петрохан “ имало крайни оценки на Сарафов, които още повече нагнетили напрежението. Той сподели, че позицията на прокуратурата във връзка с мнението на Върховен касационен съд за легитимността на Сарафов от септември м.г. била последна.

Янкулов напомни, че Върховен касационен съд не признава  правното състояние на Сарафов и доста елементарно можело да се постави край като бъде избран различен и.ф. основен прокурор. „ С какво някой различен почитан прокурор би бил по-лош и.ф. основен прокурор? “, попита той.

Стефан Петров, който ръководи съвещанието на Прокурорската гилдия, обърна внимание, че решението на Съдийската гилдия за промяна на Георги Чолаков с Мариника Чернева било взето с 5 на 4 гласа.

Той се спря на противоположната мощ на закона и сподели, че тя е неприемлива за една правова страна, с нея се нарушавала правната сигурност.

Обратната мощ можело да се допусне, когато се отнася до частното право и когато основава по-благоприятно деяние за правните субекти.

Стефан Петров акцентира, че текстът за 6-те месеца за краткотрайните шефове по върховете на Темида, нямала противоположна мощ, работила отсега нататък.

Той акцентира, че нямало експлицитна правна норма за противоположната мощ и добави, че законодателят не е основал норма, която да планува противоположното деяние.

„ Прилагаме правото, по този начин както го пояснява и по-голяма част от правната мисъл в България, и не трябва магистратите да бъдем противопоставяни едни на други “, приключи Стефан Петров.

По думите на Калина Чапкънова министърът ги призовавал да работят единствено съгласно личните си визии за положително и неприятно, за целенасоченост,  и да се абстрахират от правната норма.

Тя предложи първо да се посочи предметът на това предложение и „ до каква степен лицето е легитимирано да сезира Прокурорската гилдия. “

Според нея първо трябвало да се прегледа допустимостта на предлагането. Тя застъпи мнението, че е отвън компетентността на министъра да ги сезира.

Чапкънова засегна и въпроса дали задачите му не са политически, само че акцентира, че няма да се стопира на това.

Според нея предлагането на министъра е лишено от предмет, тъй като Прокурорската гилдия към този момент е упражнила пълномощието си да дефинира и.ф. основен прокурор. Техният административен акт, т.е. назначението на Сарафов, към този момент бил влезнал в действие.

Според нея думите на Янкулов, че за правовата страна е неприемлива актуалната обстановка, било офанзива против Прокурорската гилдия. Чапкънова заключи, че настояването било неприемливо и не можело да се прегледа всъщност.

Огнян Дамянов пък попита министъра кой има право да сезира колегията с въпроса, който той им е сложил и да уточни съответната правна норма, която му давала това пълномощие. Янкулов пък се базира на конституцията.

Гергана Мутафова също напомни, че Прокурорската гилдия е взела решение, че 6-месечния период не е съображение за освобождение на Сарафов.

Това решение подлежало на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен период, то не било обжалвано и към този момент имало мощ на постоянен административен акт. И тя застъпи, че настояването на Янкулов е неприемливо, заради влезлия в действие административен акт.

Според нея настояването на министъра било по целенасоченост. Тя се спря на мнение на няколко неправителствени организации, измежду които АКФ и Българския хелзинкски комитет.

Според него Пленумът погрешно е отказал да се произнесе по настояването на министъра. Мутафова се съгласи с някои техни заключения, като да вземем за пример, че най-сериозният проблем е в продължителността на актуалното състояние. И обърна внимание, че и към сегашния миг няма определен титуляр за основен прокурор, което нямало по какъв начин да не се отрази на институцията.

Тя описа хронологията по какъв начин се е стигнало до това състояние и напомни, че през 2023 година

Пленумът откри процедура за избор на нов основен прокурор, само че тя беше спряна, поради измененията в Конституцията и делото в Конституционния съд.

После процедурата беше възобновена през септември 2024 година Мутафова  напомни, че измененията в правосъдния закон бяха признати един ден преди да се завърши процедурата за избор на нов основен прокурор. А по силата на преходна наредба бяха прекъснати всички процедури, които не са приключили с декрет на президента.

Мутафова напомни още, че в закона написа, че в период от 6 месеца Народното събрание трябваше да избере членове на Висш съдебен съвет.  И обърна внимание, че и към сегашния миг не е стартирана процедура за избор на нови членове на кадровия орган.

Мутафова добави, че обстановката към този момент две години и осем месеца да има и.ф. основен прокурор е поради всички законови промени.

Тя попита, в случай че са се сменяли на 6 месеца основните прокурори, то е трябвало сега да има шести основен прокурор.

„ Това фактическо състояние е вследствие на решенията, които са се взимали в Народното събрание “, сподели Мутафова. „ Не можем да изправим това състояние, а единствено да поносим негативите “, приключи тя.

Според Чапкънова законодателните промени водели до дестабилизацията и в този момент от Прокурорската гилдия се желало да оправи последствията. По думите й всички промени, които се правили, били intuitu personae.

Огнян Дамянов обърна внимание, че решението на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд, че Сарафов не е законен, няма наложителна мощ, а е вътрешноведомствен акт.

Министърът отговори, че в никакъв случай не е твърдял, че има наложителна мощ. Огнян Дамянов сподели, че нямало такова нещо като вътрешноведомствен акт.

Йордан Стоев се върна на въпроса способен ли е министърът да предлага и.ф основен прокурор. Според него въпросът пристигнал по доста грациозен метод до Прокурорската гилдия през Пленума, само че министърът нямал право да желае от колегията  да назначи нов и.ф. основен прокурор. Янкулов изясни, че конституцията дава право на министъра да предложи титуляр, само че добави, че неговото предложение е кадровиците е да вземат отношение по въпроса.

Пламен Найденов пък обърна внимание, че Сарафов не е отдръпнал своето единодушие да бъде и.ф. основен прокурор. Той попита за какво Върховен касационен съд не е сезирал Конституционен съд и за какво въобще съдът е провел това закрито съвещание, на което взема решение, че Сарафов не е законен. Найденов напомни и че в Конституционен съд има формирано дело. Той предложи да се гласоподава прекъсване на предлагането до произнасянето на Конституционен съд.

Янкулов заключи, че главният мотив на колегията бил, че има административен акт и се оказвало, че решението не можело да бъде преразгледано.

„ Все отново в някакъв миг няма ли да стане прекомерно дълго във времето това състояние? “, попита министърът.

Според Чапкънова не били вярно разбрани. Становището на колегията било, че преди да вземат решение по целенасоченост, трябвало да има решение по правомерност. Според Чапкънова избрани предпоставки, хипотетично да вземем за пример, отдръпването на единодушието, или други житейски събития, можели да доведат до преразглеждане на техния акт.

Тя се върна на това, че колегията не може да бъде определяна като отговорна, или виновна, за неприятните закони.

Гергана Мутафова пък напомни, че колегията е правила оферти по правосъдния закон преди да почне процедурата по желание на нов Висш съдебен съвет, само че те даже не били прегледани от правната комисия.