Борислав Сарафов, изпълняващ длъжността главен прокурор, оттегли жалбата си срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), което прекрати процедурата за неговото избиране на поста. Този ход, обявен на 28 ноември 2025 г., слага край на юридическата сага, започнала преди месеци, и подчертава дълбоките разделения в българската съдебна система. Върховният административен съд (ВАС) потвърди оттеглянето днес, прекратявайки делото и изпращайки материала до Конституционния съд за по-нататъшен преглед.
Процедурата за избор на Сарафов, който беше единственият кандидат, започна в началото на 2025 г., но беше спирана от ВСС в края на януари поради промени в Закона за съдебната власт. Новите разпоредби забраняват на съвета с изтекъл мандат да назначава ключови фигури като главен прокурор, председател на ВКС и ВАС. Сарафов реагира с искане до ВАС, който на свой ред сезира Конституционния съд, обвинявайки решенията в нарушение на баланса на властите. Този конфликт отразява по-широката криза в институциите, където политическите маневри често замразват важни назначения.
В определението си ВАС подчерта правото на жалбоподателя да се откаже от оспорването по чл. 159, ал. 8 от Административно-процесуалния кодекс: „Жалбоподателят има процесуална възможност... да се откаже от него изцяло или отчасти, при което настъпват последиците... оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство по делото.“ Този тричленен състав затвори досието окончателно, без да навлиза в същината на спора.
Оттеглянето на Сарафов идва на фона на продължаващи протести и политическа нестабилност, където реформите в съдебната власт остават камък на счупване. То може да се тълкува като прагматичен жест, за да се избегне по-дълга несигурност, или като признание на правната реалност. ВСС, който продължава да функционира в ограничен режим, ще трябва да преосмисли стъпките си, докато новият парламент не адресира законодателните пропуски.
Последиците от това развитие са значителни за българската демокрация. Без избран главен прокурор, системата остава в подвещено състояние, което подкопава борбата с корупцията и доверието в институциите. Конституционният съд сега поема щафетата, като може да прецени дали промените в закона са конституционни. Експерти очакват, че това ще подхрани дебатите за по-нататъшни реформи, особено в контекста на европейското наблюдение.
В заключение, решението на Сарафов бележи временна пауза в една от най-спорните глави на съдебната криза, но подчертава необходимостта от бързи промени. Докато ВАС изпраща делото напред, България се изправя пред въпроса: дали това е стъпка към стабилност, или още един отлаган компромис? Политическите лидери са призовани да действат, за да се избегне по-дълбока институционална парализа.
