Борислав Недев: Когато жаждата за власт е по-важна от клетвата
Борислав Недев
Когато жаждата за власт е по-важна от клетвата.
Провокиран съм! Дълбоко и откровено. Провокиран от армията политици, общественици, социолози, политолози, телевизионни анализатори, публицисти и даже един поп, които като по команда заляха телевизионните студиа, с цел да лъскат имиджа на Румен Радев.
Вече повече от седмица, хунвейбините на Радев,
напоително и покровителствено убеждават нас - народонаселението, какъв брой вярно, отговорно и надали не държавнически било решението, президентът да напусне поста си, тъкмо в този миг. Не да приключи мандата си! Не да издържи до дъно! А да си тръгне, тъй като по този начин било " по-добре "!?
Има моменти, в които политическото решение престава да бъде просто ход и се трансформира в честен неуспех. Моментът, в който президент, определен с мандат и клетва, взема решение да напусне поста си не заради рецесия, не заради държавна нужда, а с цел да си обезпечи място в идващото систематизиране на властта, е тъкмо подобен.
Само, че президентският пост не е краткотрайна спирка! Не е авариен вид! Не е избавителна лодка, от която слизаш, когато видиш по-удобен транспортен съд наоколо! Той е висш ангажимент към нацията и тъкмо по тази причина е петгодишен! Не четири години и половина. Не " до момента в който ми е преференциално ". Пет!
Когато президентът реши да си тръгне броени месеци преди края на мандата и то не за друго, а с цел да се включи в избори, които по неуместен метод се оказват " тъкмо в точния момент ", посланието е ясно - властта не трябва да се изпуска, даже цената да е институционален безпорядък! Дори цената да е погазена клетва! Дори цената да е доверието на хората!...
Това не е държавничество. Това е боязън от това, да не останеш на " изсъхнало "! Страх да не останеш отвън прожекторите, отвън решенията, отвън контрола! И когато президентът е подготвен да замени висшата институция за депутатска банка, причините за " служене на народа ", звучат кухо и цинично!
Най-тежкото в сходно решение не е самото овакантяване, а демонстрацията, че персоналната политическа траектория стои над страната. Че клетвата е условна. Че доверието на гласоподавателите е разменна монета. Че институциите са просто функции, обслужващи жаждата за една по-дълга персонална кариера.
И тъкмо тук идва думата " изменничество ". Не като девиз, а като диагноза! Предателство към смисъла на президентската институция! Предателство към хората, които са дали мандат, а не задатък за идващ ход! Предателство към концепцията, че властта се носи с достолепие... и се оставя с чест!
Истинският общественик остава до края, даже когато към този момент няма какво да завоюва. Всичко друго е бягство в гонене на персонален интерес, маскирано като политическа тактика!...
Не Ви прави чест, господин президент!
И в случай че въпреки всичко влезете в Народното събрание, въпросът към този момент не е дали, а за какъв брой дълго?…
