Борислав Георгиев - експерт по външна търговия Данните от външнотърговския

Борислав Георгиев - специалист по външна търговия Данните от външнотърговския стокообмен на България за последните 21 години в натура и стойност и спрямо нашите балкански съседи демонстрират устойчива самоНЕдостатъчност за съществени храни (според главите на митническата тарифа), като месо, мляко, плодове и зеленчуци поради непрекъснатия забележителен негативен външнотърговски баланс и в евро и в тона. Само при зърното има значителен позитивен баланс. Още по тематиката Финанси 11 ное 2023 По-долу в таблица са показани средногодишните стойности за последните пет години 2018 година – 2022 година на база международните външнотърговски данни от www.trademap.org, тествани посредством аритметична екстраполация за 2023 на база данните от полугодието. Средногодишен външнотърговски баланс (износ-внос) на съществени групи храни При месото за 2022 година негативния баланс е на стойност от повече от 278 милиона евро (прогнозен от 349 милиона за 2023 г.) и 212 хиляди тона в натура (прогнозен от 214 х. т. за 2023). За целия интервал от 2003 година до 2023 година негативен баланс има за свинското и телешко месо в евро, позитивен баланс за овчето месо до 2020 година в евро, след което става негативен и позитивен баланс за пилешкото в евро, само че негативен в тона. При млякото и млечните артикули за 2022 година негативния баланс е на стойност от повече от 217 милиона евро (прогнозен от 232 милиона за 2023 г.)  и 124 хиляди тона в натура (прогнозен от 170 х. т. за 2023). За целия интервал от 2003 година до 2021 година позитивен баланс има за сиренето и кашкавала в евро, и негативен баланс в тона за 2003 г – 2023 г.; негативен баланс за мляко и масло в евро и в тона за 2003 г – 2023 г. За зеленчуците има позитивен баланс до 2006 година След влизането в Европейски Съюз през 2007 до през днешния ден напълно негативен баланс. За 2022 година е 91 милиона евро (прогнозен от 292 милиона за 2023 г.) и 279 хиляди тона в натура (прогнозен от 286 х. т. за 2023). За целия интервал от 2003 година до 2021 година стабилно негативен баланс има за зелето, морковите, лука, картофите и доматите в евро и в тона. За плодовете има непрекъснато негативен баланс за тези 21 години и в евро и в тона. За 2022 година е 145 милиона евро (прогнозен от 176 милиона за 2023 г.) и 303 хиляди тона в натура (прогнозен от повече от 286 х. т. за 2023). За целия интервал от 2003 година до 2021 година стабилно негативен баланс има за пъпешите и дините, гроздето и ябълките в евро и в тона. При зърното има непрекъснат позитивен баланс и в евро и в тона за последните 21 години. За 2022 година е 1,670 милиона евро (прогнозен от 1,446 милиона за 2023 г.) и 5,029 хиляди тона в натура (прогнозен от повече от 5,717 х. т. за 2023). За пшеницата салдото е 1,365 милиона евро или 3,977 хиляди тона за 2022 година (прогнозен от 1,085 милиона евро - 4 милиона тона за 2023 г.). Вносът на пшеница от Украйна в България за 2022 година е близо 19 хиляди тона, а за 2023 се чака да бъде хиляда тона, т.е. несъществени от стопански количества. Анализът за зърното би трябвало да бъде допълнен с числата за годишните държавни аграрни дотации предоставени на зърно производителите. Представените данни са основа, на която можем да създадем следните нерадостни, само че справедливи и обосновани заключения: - Популярната история за българското земеделие (хранило нас и наши съседи и съдружници през вековете от историята на България, макар владичествата, царството и социализма) от дълго време към този момент не е вярна. Това освен, че не трябва повече да се пропуща и/или премълчава, а следва да провокира изчерпателен разбор за аргументите, деликатно стратегически обмисляне и предприемане на незабавни и съответни ограничения още в идващите месеци и години. - През този оценен интервал, нашите съседи от Сърбия и Северна Македония съумяват да развиват своето зеленчукопроизводство и зарзаватчийство без европейско финансиране и дотации и/или регламентите и директивите от Брюксел, при изискванията на сходни климатични условия, само че явно друг функционален човешки фактор – политически и корпоративен. - Време е българското земеделие час по-скоро да се отърси от така наречен „ визии “, „ тактики “ и други „ програмни документи “, които явно обслужват само дребни групи „ усвоители “ на евро-средства, в ущърб на действителните производители, на стопанската система на България и обществото като цяло.