Борислав Георгиев България е страна със силно отворена икономика от

Борислав Георгиев България е страна със мощно отворена стопанска система от епохи. Затова числата за стокообмена са водещ интегрален индикатор за положението на стопанската система. Това са данните за износа, вноса, салдото във валута и в натура за многогодишни интервали, директно сравнявани с данните на Балканските страни, на ЕС27 и водещите сътрудници, като се обръща особено внимание да огледалната статистика. Тази картина е налична от базата данни на UN/COMTRADE, обработени от ITC – Женева и налични на www.trademap.org. Те включват и данните на Евростат. Към април 2023 година числата са: Географията на българския стокообмен е: Водещите артикули са от 13 браншове на българската стопанска система, определяни с главите от митническата цена с експорт за бранша  повече от 1 милиард евро всеки. Те образуват 64 % от цената на българския експорт за 2022 година Два и половина от тях (продуктите свързани с защитата, медикаментите и велосипедите) са с по-висока добавена стойност и преобладаваща българска благосъстоятелност на компаниите. Другата част е експорт по-скоро на ишлеме и на първични материали на български юридически лица, забележителната част от тях с не българска благосъстоятелност. Българската стопанска система е глобализирана, следва международната обстановка и поради това има някои на пръв взор впечатляващи стойности, само че липсват признаци за българска национална политика. Растеж в цената на износа самичък по себе си не е синоним на развиване и/или изгода за българската стопанска система. Действащите стойности на българските концесии са прекомерно алегорични. Едва през 2022 се направиха опити за данъчни доходи в българския бюджет от рафинерията, откакто десетилетия това не се случваше при експорт на горива от няколко милиарда евро. При велосипедите има значителен импорт на окомплектовка, поради което нагледно казано КПД на износа е към 30 %! Един агро образец на база средногодишните тонове и евро за интервала 2007 – 2021 година Става дума за зеленчуците от  глава 7 на митническата цена, плодовете от  глава 8 (без цитрусовите), месо и карантия от глава 2, млечни артикули от глава 04 и зърно от глава 10: Отрицателният баланс е българската наклонност при зеленчуците, месата, млякото и млечните артикули за трите последни петилетки и в натура и в стойност. Въпреки вековният български опит и единствено достатъчност в тези браншове. Съществената и главната причина за това е неналичието на национална политика. При плодовете има позитивни „ проблясъци “, измервани посредством устойчивото позитивно салдо в натура и стойност на преработваните плодове. Има и устойчиви позитивни индикатори при зърно производството със доста позитивно салдо в тона и в евро. Тази част от българското земеделие се характеризира с индикатори, подсказващи благоприятни условия за стабилно бъдеще, само че след основна смяна. Един образец от българската енергетиката - Най-големият зелен батерия на Балканите (според днешните „ зелени “ изисквания) с годишен потенциал от 422 гига ват часа е тествано с десетилетия постижение на българската инженерна мисъл, съчетана с японско съоръжение - ПАВЕЦ Чаира. Днес той към този момент физически не съхранява и един български ват. Паралелно, на европейско равнище се предлага асимилиране на евро посредством недоказани промишлени решения за батерии от по няколко мега ватчаса?!? Картината за 2022 година демонстрира, че България има динамичност, само че със следните особености, дължащи се на липса на национална експортна тактика: 1. Растежът за 2022 г.  при износа е 37 %, при вноса с близо 42 % , само че растежа на негативния баланс е със 79 % по отношение на 2021 година В годината на международните рецесии и война, положението на стокообмена прилича демографската рецесия в България. 2. България е стабилно обвързвана с ЕС27 , макар парадокса за 2022 година с намаляващ дял в износа и вноса, само че в диапазона сред 55 %  и 66 % през последните пет години. 3. През 2022 година България удвоява негативното си салдо , т.е. повече купува, в сравнение с продава  спрямо 2021 година с Руската федерация, Китай и Турция. Отрицателното ни салдо с Украйна е увеличено с  41 %, а позитивното със Съединени американски щати през 2022 понижава на половина. ____________________________________________________________________________________________ Авторът има 45 години на практика и административен народен и интернационален опит във външната търговия, започвайки като специалист и достигайки до зам.-министър на външноикономическото съдействие. С  дълголетен на практика опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Пряк опит на фирмено равнище в износа на българска промишлена продукция за интервала 2005 - 2017 година Лично взе участие в преговорите  за участие на България в Световната комерсиална организация - Женева - 1996 година, участие във Васенарската договореност – 1996 и започването на договарянията за участие в Европейски Съюз. Има директно отношение в улеснението на търговията в границите на UN/ CEFACT – Женева и стъпките за основаването на Национална експортна тактика в границите на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.