Що за безочие! Ивайло Мирчев на Тюркян чешма - цинизмът е агрегатното състояние на Мирчев!
Борис Недев, Facebook
Памет без истина не е респект, а приложимост!
Ивайло Мирчев, дружно с другия полу-председател на партията им, купили венец и персонално отишли до " Тюркян чешма ", с цел да... се снимат и да си създадат следващия безсрамен PR, след което написал и качил в профила си във фейсбук, сълзлива обява за жертвите на Възродителния развой... Качил и фотоси " Вижте ме! "...
Що за безсрамие? Що за цинизъм?...
Памет без истина не е респект, а приложимост! Да се покланяш пред жертвите на Възродителния развой, без да назовеш ясно Българска комунистическа партия и комунистическия режим като негови причинители, не е морална позиция, а комфортна изразителност.
Възродителният развой не беше „ мрачна страница “ без създател! Той беше съзнателна държавна политика на партията-държава, планувана и изпълнена от Българска комунистическа партия, Държавна сигурност и целия наказателен уред!
Режим, който българската страна, разгласи със закон за незаконен!
И тук поражда неизбежният въпрос: има ли право човек като Ивайло Мирчев, произтекъл от същата тази система, расъл в нея и употребил нейните богатства, да закача нещастието на жертвите ѝ като брошка на ревера си, пробвайки се да извлече морална и политическа полза? Има ли право Ивайло Мирчев, чийто татко, съдейки от десетки изявления в медиите, е бил част от управлението на тази система, да заеме езика на жертвите, без да се разграничи от властта, която ги сътвори?
Не става дума за наследствена виновност. Става дума за наследствена отговорност за изясненост!
Когато подобен човек приказва за болката, само че не посочва незаконния режим, не показва партията-държава като причинител и не се разграничава ясно от системата, която е произвела това принуждение, той не отдава респект!
Той ръководи паметта, без да поема риска на истината...
Тюркян не е повсеместен знак за общо състрадание!
Тя е обвиняване, против съответна власт, съответна партия и съответен режим!
„ Никога повече “ има смисъл единствено в случай че е съпроводено от ясно " Кой го направи, по какъв начин и за какво "!
Всичко друго е обред - комфортен, безрисков и надълбоко безсрамен!...
Всъщност, цинизмът е естественото агрегатно положение на Мирчев!...
Памет без истина не е респект, а приложимост!
Ивайло Мирчев, дружно с другия полу-председател на партията им, купили венец и персонално отишли до " Тюркян чешма ", с цел да... се снимат и да си създадат следващия безсрамен PR, след което написал и качил в профила си във фейсбук, сълзлива обява за жертвите на Възродителния развой... Качил и фотоси " Вижте ме! "...
Що за безсрамие? Що за цинизъм?...
Памет без истина не е респект, а приложимост! Да се покланяш пред жертвите на Възродителния развой, без да назовеш ясно Българска комунистическа партия и комунистическия режим като негови причинители, не е морална позиция, а комфортна изразителност.
Възродителният развой не беше „ мрачна страница “ без създател! Той беше съзнателна държавна политика на партията-държава, планувана и изпълнена от Българска комунистическа партия, Държавна сигурност и целия наказателен уред!
Режим, който българската страна, разгласи със закон за незаконен!
И тук поражда неизбежният въпрос: има ли право човек като Ивайло Мирчев, произтекъл от същата тази система, расъл в нея и употребил нейните богатства, да закача нещастието на жертвите ѝ като брошка на ревера си, пробвайки се да извлече морална и политическа полза? Има ли право Ивайло Мирчев, чийто татко, съдейки от десетки изявления в медиите, е бил част от управлението на тази система, да заеме езика на жертвите, без да се разграничи от властта, която ги сътвори?
Не става дума за наследствена виновност. Става дума за наследствена отговорност за изясненост!
Когато подобен човек приказва за болката, само че не посочва незаконния режим, не показва партията-държава като причинител и не се разграничава ясно от системата, която е произвела това принуждение, той не отдава респект!
Той ръководи паметта, без да поема риска на истината...
Тюркян не е повсеместен знак за общо състрадание!
Тя е обвиняване, против съответна власт, съответна партия и съответен режим!
„ Никога повече “ има смисъл единствено в случай че е съпроводено от ясно " Кой го направи, по какъв начин и за какво "!
Всичко друго е обред - комфортен, безрисков и надълбоко безсрамен!...
Всъщност, цинизмът е естественото агрегатно положение на Мирчев!...
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




