Борис Гуджунов е сред артистите, чийто живот е по-вълнуващ от

Борис Гуджунов е измежду артистите, чийто живот е по-вълнуващ от кино сюжет. Той остава в историята с огромните си шлагери и безподобен жанр. За генерации българи той е знак на вярата и музикалното съвършенство. Гуджунов е гласът на златните страници на българската сцена. Зад славата обаче стои орис, белязана от голяма болежка. Историята му е роман за гений, оцеляване и човешко достолепие.

Певецът е роден на 22 май 1941 година в град Пазарджик. Първоначално неговият път не е обвързван с огромната сцена. Той приключва колеж по фина механика и оптика. Това е влиятелна компетентност за това време. Гуджунов стартира работа в студия „ Бояна “. По-късно работи в оптико-механичен цех в София. Пред него се обрисува устойчиво бъдеще като инженер.

Съдбата обаче има други проекти за надарения млад мъж. През 1963 година той е признат във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Паралелно с актьорското майсторство той учи в Школата за естрадни реализатори към БНР. Именно там стартира да се оформя неговият характерен глас. Първите му професионални стъпки са свързани с група „ Сребърните гривни “. Това е една от първите рок обединения в България.

В края на 60-те години Гуджунов към този момент е разпознаваемо име. Борис Гуджунов е солист на именития оркестър „ София “ в интервала от 1968 до 1971 година. Тази групировка задава високите стандарти в българската известна музика. Тогава се раждат безконечните шлагери, които го вършат любим на публиката. Колегите му го ценят поради неговата невзискателност. Той в никакъв случай не търси евтини сензации или непотребен звук към себе си.

Успехите му бързо минават границите на България. Той гастролира в Съветския съюз, Полша и Югославия. Публиката в Италия, Германия и Япония също се допира до неговия гений. Гуджунов посещава още Куба, Алжир и Турция. Българската сцена тогава е мощна културна визитка на страната. Певецът е едно от нейните най-ярки и обичани лица.

Борис Гуджунов оцелява в самолетната злополука на 21 декември 1971 година. Този случай разделя живота му на две елементи. Група български музиканти потеглят за Алжир с Ил-18. Самолетът се разрушава минути след излитането си. Загиват доста създатели, измежду които и огромната Паша Христова. Това остава най-тежката покруса в българската просвета.

Гуджунов оцелява по знамение, само че контузията остава безконечна. Пред очите му умират негови близки другари и сътрудници. Споменът за този ужасяващ ден го преследва до края. Той признава, че в никакъв случай не съумява да преодолее изцяло шока. Катастрофата оставя бездънен белег върху неговата сензитивна душа. След случая той последователно стартира да се отдръпва от сцената.

Докато други реализатори не престават кариерите си, той носи тежестта на претърпяното. Борис Гуджунов изчезва от светлините на прожекторите за цели две десетилетия. Любовта към музиката обаче в никакъв случай не го напуща изцяло. През 90-те години той намира сили за огромното завръщане. Публиката го посреща с отворени прегръдки и справедливо почитание.

Изпълнителят се завръща на огромната сцена през 90-те години с триото „ Бо-Бо-Бо “. В него вземат участие още Борислав Грънчаров и Боян Иванов. Тримата потвърждават, че същинският гений няма възраст. Те печелят нова публика със своя сексапил и възприятие за комизъм. Триото припомня на хората за най-хубавите години на родната музика.

През 1998 година артистът получава Голямата премия „ Златният Орфей “ за изцяло творчество. Това е висшо самопризнание за неговия дълготраен труд. Гуджунов написа текстове за доста от своите песни. Той си сътрудничи с Вили Казасян и Морис Аладжем. Работи сполучливо с композитори като Найден Андреев и Зорница Попова. Неговото творчество е неразделна част от българската културна еднаквост.

Личният свят на Борис Гуджунов остава надалеч от любопитните погледи. Той рядко позволява публицисти в своя дом. Първият му брак е с Емилия, от която има наследник Александър. След развода Емилия отпътува за Англия със сина им. Александър гради живота си в чужбина, надалеч от българската сцена. Това е сложен интервал за бащата.

Голямата обич в живота му е полската балерина Елжбета. Те основават сплотено семейство, което минава през доста тествания. През 1993 година се ражда вторият му наследник Кристиян. Тогава артистът е на 52 години. Появата на детето носи нова наслада и смисъл в неговия живот. Кристиян израства в артистична среда измежду подготовки и концерти.

Синът му постоянно го съпровожда на фестивали като „ Бургас и морето “. Гуджунов постоянно се радва на огромно почитание от своите сътрудници. Той в никакъв случай не се държи като огромна звезда. Приятелите му го помнят като внимателен и извънредно учтив човек. Той рядко споделя за своите проблеми и компликации. Финансовото му положение в края на живота е тежко.

Материалните усложнения контрастират с огромната му известност. Здравето му се утежнява прогресивно през годините. Животът надалеч от дейната сцена не е елементарен за него. Въпреки всичко Гуджунов резервира своето достолепие и не се оплаква. Той остава правилен на себе си до последния си мирис.

Борис Гуджунов напуща този свят на 14 юни 2015 година. Той си отива на 74-годишна възраст. С неговата гибел приключва една значима глава от историята на естрадата. Гласът му обаче продължава да звучи в ефира на радиото. Старите записи и грамофонните плочи пазят неговия несравним гений. Той беше един от последните същински джентълмени в българското изкуство.