Секретарят на Сталин избяга във Франция и разкри истината за първия на СССР
Борис Георгиевич Бажанов е име, което най-вероятно не приказва нищо изключително на мнозина. Един век по-рано е бил в епицентъра на болшевишката гражданска война, поддръжник на самия Сталин и персонален секретар. Тази позиция е заемана тъкмо 3 години. Борис осъзнава, че не работи за нещо по-добро, покрито в марксиските идеали, а просто за тиранин, който се пробва да се бетонира във властта. Точно това е повода и да избяга на 1 януари 1928 година Бажанов е преследван много години от своя някогашен шеф и претърпява редица опити за ликвидиране. Инатът му е огромен и той не стопира да написа за 3-годишните си прекарвания, както и да издава своите записки, критикувайки новия режим.
Бажанов е единственият жив сътрудник в политическо отношение на Сталин, който съумява да избяга и да оцелее. Тротски просто няма този късмет. Бажанов е роден в днешна Украйна през далечната 1990 година Той е наследник на доктор и на 16-годишна възраст се включва в Руската гражданска война от 1917 година Има опция да следи събитията на първа линия, разделянето на властта и извращенията, които се случват на украинска територия. През 1918 година приключва гимназия и отпътува за Киев, където се концентрира върху политически науки. Преди въобще да прекрачи прага на образователното заведение, вратите са затворени и студентите стачкуват.
Именно в този миг е прострелян за първи път. През идната година се записва в комунистическата партия – имал е право да избере дали да се бори за украинския шовинизъм или да одобри концепцията на комунизма. Като ученик на съветската просвета, той избира второто и в следствие стартира да работи като секретар за разнообразни фигури в партията в Украйна. През 1920 година отпътува за Москва, където учи инженерни науки. Няколко години по-късно ще се запише и в политбюро. И по този начин до 9 август 1923 година (неговият рожден ден) е зачисляването му персонално към Сталин.
Основната задача в тази позиция е да записва всичката информация за най-различни срещи. На 26 октовмри записва една от последните срещи сред Сталин, Ленин и Тротски. По време на тази среща Ленин показва Тротски като правоприемник на новия социалистически престол. Леон знае, че има еврейски корени и отхвърля да поеме поста, тъй като не може да даде късмет на съперниците да заявят, че страната се ръководи от евреин. Според него е било належащо да няма нито един евреин в партията на управителен пост. Сталин, Лев Каменев и Григори Жиновеев ще бъдат пласирани до него след гибелта на Ленин и по този метод ще стартира една красива чистка, за която светът ще заплаща доста люта цена.
Нещо повече, всички ще се борят за властта с Тротски, който към този момент се постанова като водач и по-лошо – възприема се от всички като главният лидер на партията и народа. Няма по какъв начин да се извърши политическо ликвидиране на огромната сцена, революцията още не е охладняла, само че с малко напън ще стане ясно, че Тротски може да бъде изпратен в заточение чак в Мексико и през 1940 година ще откри гибелта си, откакто сътрудниците на Сталин съумяват да го открият. На 1 януари 1928 година идва и огромното отчаяние. Обещанието за приятелство, тъждество и разцвет ще бъдат хвърлени на боклука и всичко ще опира до власт и една свирепа чистка.
Мнението на Бажанов за Сталин е повече от потресаващо. За да може да избяга от Съюз на съветските социалистически републики, той резервира място за пътешестване в Централна Азия, където има намерение да пресече границата с Иран. Бягството му е тъкмо по времето на първата година от великата петилетка за стопански разцвет, с която Сталин ще се хвали. В същия период се случва и прословутия холодомор. Това е и времето на първата чистка, с която ще се отстраняват всички публични врагове на Сталин. Бажанов в никакъв случай не е бил вписван като евентуален зложелател, само че в следствие ще бъде прибавен в листата с хора за ликвидиране.
Франция се оказва много състрадателна и откакто организира няколко изявленията с Борис, той получава политическо леговище. Поръчката за неговото ликвидиране е предоставена на Джорджос Агабеков – шеф на сътрудниците в Близкия Изток по това време. Агабеков пътува самичък до Франция и също стартира да работи върху проекта си. За благополучие в никакъв случай не съумява да завоюва играта на котка и мишка, а и по това време иранските управляващи пазят много съществено Бажанов. Докато е още в Иран, Борис осъзнава, че има сделки по дипломатически канали за екстрадацията му назад в Съюз на съветските социалистически републики. Това е и повода да бяга доста бързо към Европа. Този път избира Иранско-Индийската граница.
Британците му оказват помощ да стигне до Франция. През октомври 1929 година ще има ново предопределение за ликвидиране, този път ще бъде предоставено на Яков Блумкин, който би трябвало да мине през Франция и по-късно да замине за Мексико, където да се разправи с Тротски. Правят се опити за автомобилна злополука, сътрудници го дебнат в постройката, с цел да го намушкат, само че като че ли шансът постоянно е с Бажанов. Надявайки се, че ще може да живее малко по-спокойно във Франция, той стартира да се занимава с писането на своите записки и шерването на тайните от кухнята на Съюз на съветските социалистически републики.
Проблемът е, че преди да успее да показа на света с кого тъкмо си имат работа, Сталин афишира война на Финландия. Бажанов стартира да търси руски емигранти, с които да сътвори специфичен военен легион, който да оказва помощ на финландците по време на по този начин наречената Зимна война. В навечерието на интервенция Барбароса, той е посетител в Берлин и се среща с Алфред Розенберг – глава на окупираните източни територии от Германия. Германците се пробват да намерят подобаващ претендент за основаването на ново държавно управление, само че той отхвърля и избира да се върне в Париж:
„ Знаете, както и аз, че нашата цивилизация стои на ръба на пропаст… Тези, които се стремят да я унищожат, излагат блян. Този блян на комунизма се оказа подправен от опита в последните шестедест години… казусът за връщането на свободата на Русия не е неразрешим… младежта на Русия към този момент не има вяра в системата, макар обстоятелството, че те не са знаели нищо друго. Ако западът развие своята убеденост и единение, той може да завоюва борбата за нашата цивилизация и да насочи човечеството към същинския път, към напредъка, а не към изкривения път на марксизма. “
Бажанов в никакъв случай не може да си елементарни присъединяване в това велико закононарушение. До края на живота си остава да живее в Париж и не стопира да следи по какъв начин страната, която толкоз доста обича, лека бавно върви към бездната. Един от най-светлите му мемоари за Сталин е, че той имал дарбата просто да слуша и в никакъв случай да не се обажда. Дойде ли време за някакъв спор, той ще слуша по какъв начин диалогът се развива и ще засича какво тъкмо е болшинството, на финала ще съобщи, че има решение на сложния проблем, повтаряйки всичко казано до този миг.
Това е една от тактиките на стоманения, само че към това ще прибавим и обстоятелството, че когато пресата желае от него бърз отговор, той ще даде опцията или на Борис или на някой различен от обкръжението – в никакъв случай няма да отговори самодейно. Бажанов споделя и по какъв начин по време на революцията е имало секрети носители на скъпоценности. Някога вдовицата на Ян Свердлов – Клавдия е трябвало да носи цяла торбичка с диаманти и други камъни, които по-късно да се употребяват, в случай че революцията се провали. Има легенда, че след войната Сталин съумява да събере всички полезности и по-късно да се възползва от тях.
Бажанов твърди, че открива информация за доста други носители на скъпоценности, само че всичко е намерено по случайност. Неговите записки и истории за Сталин се пишата като предизвестие за запада. Никой не го приема съществено, а и Германия също се старае да излъчи тиранин и по този метод да следим краха на една цивилизация, от чийто решения към момента страдаме. Бажанов в никакъв случай не се дами, в никакъв случай не завързва здрави другарства и избира да остане самичък. Страхът, че неговата половинка може да бъде цел на Сталин, го кара да пази себе си в загадка и да се връща на сцената след някоя нова книга. Бажанов в никакъв случай не е обсъждан като историческа персона, няма да намерите и негови фотоси, защото той самият отхвърля да се снима или да участва.
