10 интересни факта за цар Борис III
Борис е роден на 30 януари 1894 година в двореца в София. Той е наследник на цар Фердинанд I, който абдикира след провалянето на България в Първата международна война. Царуването на Борис III продължава от 3 октомври 1918 година до 28 август 1943 година.
Неговото пълно име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Католическият кръстник на Борис е папа Лъв XIII, а негов православен кръстник е руският император Николай II.
По време на ръководството на царуването му България е една витална и благоденстваща страна. Днес ви представяме 10 забавни обстоятелството за цар Борис III, любимият цар на народа.
1. Борис израства под опеката на своя тираничен татко, защото майка му Мария Луиза умира, когато е едвам петгодишен. Той получава междинното си обучение в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия и приключва Военното учебно заведение в София.
2. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата международна война взе участие като офицер за свръзки по фронтовете в настоящата войска. Той е подполковник през 1916 година и генерал-майор през 1918 година. По това време Борис претърпява къса случка с принцеса Мария Румънска, само че заради политически спънки брака им се проваля.
3. На 9 юни 1923 година цар Борис III е подложен пред алтернатива. Той би трябвало да избира пред това да легализира пристигналото посредством боен прелом държавно управление на проф. Александър Цанков и абдикация. Борис приема първата опция и по този начин стартира своята монархическа кариера със санкционирането на един противоконституционен акт.
4. Между 1926 и 1934 година престижът на царя пораства както в страната, по този начин и отвън нея. Борис се включва все по-дейно в българската дипломация и стартира постоянно да пътува из столиците на Европа. Цар Борис е изправен пред нов избор след преврата от 19 май 1934 година. Налага му се да узакони с подписа си едно държавно управление пристигнало по нелегитимен метод, другият вид за него още веднъж е абдикация. 
5. В нелеките години преди и по време на Втората международна война Борис III е основният фактор, който направлява външната ни политика. В дните преди сключването на Мюнхенското съглашение през 1938 година, персонално той приема с подготвеност посредническата роля сред Англия и Германия.Тази роля не е огромна, само че приносът му и за двете страни е безспорен.
6. Интересен факт е, че първият „ водач “ на теснолинейката Сараньово – Белица, която през днешния ден е достроена и до Добринище, е самият цар Борис III. Това се случва на 30 юли 1939 година, когато е пуснат в употреба секторът Якоруда – Белица. Той държи изпит за ватман 1-ва степен и получава правото да кара пътнически влакове. Цар Борис практикува заниманието си постоянно и даже има личен вагон-салон, който му служи при пътуванията.
7. На 1 септември 1939 година Германия атакува Полша. След започването на Втората международна война Борис III се насочва към съдействие с Оста (Рим-Берлин-Токио). Със съдействието на Германия и Съветския съюз, България съумява да си върне от Румъния земите на Южна Добруджа, посредством спогодбата в Крайова от 1940 година.
8. През 1940 година Борис III подписва Закона за отбрана на нацията. Този закон лишава евреите от множеството цивилен права и съставлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Царят е съпричастен към въвеждането на антиеврейско законодателство. Същевременно той има заслуги и за спасяването на българските евреи. 
9. През март и април 1941 година войските на Германия нападат Гърция и Югославия от българска територия и по този метод България се оказва воюваща страна. След края на военните дейности България получава опцията да управлява Западни околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. От този миг Цар Борис III е именуван Цар Обединител.
10. На 28 август 1943 година цар Борис III ненадейно намира своята гибел. Някои от слуховете настояват, че е токсичен по разпореждане на Хитлер, само че доказателства за това изказване липсват. Смъртта на Борис откровено опечалява българския народ. Последното му предпочитание е изпълнено и той е заровен в Рилския манастир. През 1946 година тленните му остатъци са осквернени по разпореждане на комунистическите управници И тялото му е заровено наново в дребен параклис в парка на двореца „ Врана “. През идната година по заповед на Георги Димитров този параклис е взривен, а през днешния ден е непокътнато единствено сърцето на монарха, което се намира в Рилския манастир.
