Борис Бегъмов е човек, който не само нарушава зоната си

Борис Бегъмов е човек, който освен нарушава зоната си на комфорт, а прави от това метод на живот. Споделя, че да излезе отвън рамките на познатото му носи не просто адреналин, а чувството, че е жив – същински жив. За него провокациите са не врагове, а обетовани пътища, които му демонстрират нови хоризонти. София остава в предишното за дребния Борис, когато родителите му вземат решение да се реалокират в село Гостилица, прикрито в сърцето на Дряновския край. Родителите му се посвещават на земеделие и отглеждане на животни, а Борис вкусва живота отвън задъханото движение на огромния град и вдъхновяващото комбиниране от изкуството на оцеляването с вярата в новото. Завръщането в София през юношеските години потапя любознателността на Борис в динамичността на огромния град с неговите многочислени благоприятни условия. От съучастник и основен готвач в бутиков ресторант, през организацията на концерти в известния по това време клуб О!Шипка, белязали новата вълна в българската ъндърграунд музика, до менажиране на богат азбучник от цифрово наличие и създаване на онлайн медии и рекламни акции – Борис минава през многообразие от професионални преживявания. Наградите ПР акция на годината и Мобилно приложение на годината са естествено продължение на напъните му за нововъведения в разнообразни области. Всичко това му оказва помощ да сътвори Дунав Ултра – един огромен нов план, ултимативният супермаршрут, който сплотява всичко, което е научил и усвоил през годините.Проектът, който сплотява целия му опит, пристрастеност и визия, стартира като персонален опит – да се съчетаят не просто природата, историята и колоезденето, а да се сътвори същинско велосипедно прекарване и персонално предизвикателство. Дунав Ултра е не просто веломаршрут – той е портрет на Дунавска България, пречупен през актуалната вероятност на едно удивително пътешестване.

Неслучайно Дунав Ултра получава самопризнание още през 2017 година, когато печели премията „ Иновация на годината в туризма “ от Министерството на туризма. През 2024 година материал за маршрута намира място в влиятелната ранглиста 50 Best in Travel на Lonely Planet, поставяйки българския веломаршрут измежду най-интересните дестинации за велотуризъм в света.

За Борис Дунав Ултра е доста повече от следващ план – това е неговият път и персонална философия. Той го назовава „ велосипедното Камино в сърцето на Балканите “ – неповторимо пътешестване, всеки километър от което открива културни пластове, естествени хубости, вековни обичаи и се трансформира в персонално предизвикателство към личната ни еднаквост. Дунав Ултра се трансформира с времето, като жив организъм. 

ЧУДНОТО ПЪТУВАНЕ НА НИЛС И ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО ВДЪХНОВЕНИЯ     „ Приключението ми Дунав Ултра стартира преди към 50 години “, показа Борис на конференцията CITE 2025, отдадена на устойчивото развиване на туризма, проведена от Фондация „ Америка за България “. Зрънце ентусиазъм било прикрито сред кориците на първите прочетени детски авантюристичен романи. „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция “ на Селма Лагерльоф, в която основният воин обикаля цяла Швеция и я опознава, разпалват фантазията и отключват фантазията, която в наши дни се трансформира във веломаршрут №1. Вдъхновение открива и в романите на Майн Рид, в книгите за каубои и индианци, в океанографа Жак-Ив Кусто, в „ Междузвездни войни “ и „ Индиана Джоунс “. Когато стартира да спортува, попада и на разказите на алпиниста, екоактивист и бизнесмен Ивон Шуинар и на автобиографичната му книга „ Оставете хората ми да сърфират “. Открива и Кристофър Макдугъл и приключенския му епос „ Родени да тичат “, изпълнен с невероятни герои и смайващи атлетически достижения. Намира ентусиазъм даже в „ Записки по българските въстания “ на Захарий Стоянов. Но най-силно му повлияват пътешествията на австрийския и австро-унгарски академик, археолог, етнограф, географ и художник Феликс Каниц и неговите 30-годишни изследвания, плод на които е трудът „ Дунавска България и Балканът “. С няколко мулета, няколко заптиета и поддръжката от султана, Каниц обикаля района и прави извънредно огромно изследване, което с историите, рисунките, графиките, географските проучвания и изключителната карта и до през днешния ден е образец за фундаментален труд, а картата е употребена от съветското командване по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Вдъхновен от нея Борис Бегъмов се впуска в своето дунавско премеждие с концепцията да мине по маршрута с гневна скорост. Изминава 700 км в границите на 48 часа. Три поредни години дружно с познати и другари спортисти повтарят това рисково прекарване. Но същинското изследване на региона Борис стартира едвам по-късно, когато взема решение, че също като Каниц ще се насочи на изследователска експедиция по поречието на Дунав и в Българска Добруджа.