Борим се да си върнем женските консултации, водени от акушерката,

„ Борим се да си върнем женските съвещания, водени от акушерката, а не от общопрактикуващ доктор или АГ - експерт. Засега нямаме поддръжка на институционално равнище - НЗОК, Министерство на здравеопазването, БЛС. Трябва да се търсят благоприятни условия за финансиране от страната на акушерските практики и акушерския модел на грижа “. За това приканиха в изявление за БНР акушерките Райна Бояджиева, заместник-председател на БАПЗГ от квотата на акушерките, Инна Ненова, член на Националния съвет по качество на БАПЗГ, Даниела Лютакова, ръководител на Националния професионален съвещателен съвет на акушерките към БАПЗГ и интернационално сертифициран съветник по кърмене и  Ася Демирева, лекарски помощник, съветник по кърмене, също с интернационален документ.

„ Тенденцията от 2010 година насам сочи, че майките у нас кърмят все по-често и от ден на ден. Майките от ден на ден се интересуват от кърменето, от храненето, от това какъв брой е значимо една професионално подготвена акушерка да стои до майката, с цел да я поддържа, както и какъв брой е значима подкрепящата среда като цяло в фамилията. Термин като „ млякото не ми доближава или понижава “, не съществува. Не би трябвало с лека ръка да се пристъпва към заместителите на майчина кърма, а да се направи всичко допустимо майката да се успокои и да знае, че млякото още веднъж ще тръгне “, показа Райна Бояджиева.

„ Българката е мощно стимулирана да кърми още в първите часове след раждането на бебето, тя идва при нас с съответни въпроси по какъв начин да се приготвят за кърменето, какви компликации биха срещнали и по какъв начин биха могли да ги преодолеят, описа Инна Ненова. И тя, и колежките й споделят усещането си, че младите дами осъзнават потребността от способен съвет и поддръжка и са склонни да го търсят.

„ В началото над 80% от българките имат предпочитание да кърмят – това е %, по-висок от този за Европа. Но след 5-ия – 6-ия месец на бебето тези проценти безусловно „ катастрофират “ и се следи огромен спад. Нишката някъде се къса и може би това се дължи и на неналичието на повсеместен модел за поддръжка на кърменето “, е мнението на Даниела Лютакова.

Консултантката по кърмене и лекарски помощник Ася Демирева пък намерено признава, че „ може да напише разказ за митовете към кърменето “, както и за натиска върху майките да кърмят дълготрайно време, изключително откакто детето им навърши 1 година.

„ Кърмата не стопира, добре инициираната кърма не стопира. Природата не може да заложи в нас стратегия ние „ да убием бебето си “, спирайки кърмата ни. Добре лактиращите гърди не стопират да лактират, до момента в който майката желае.

Извън това обаче, би трябвало да кажем, че хормоналните проблеми в популацията нарастват. Ние сега работим с дами, които имат изключителни равнища на метаболитни проблеми, на инсулинова устойчивост, на поликистозни яйчници, на щитовидни проблеми, които биха могли да са проблем при кърменето. При дами със цялост от тези три положения може да се следи недоразвита млечна жлеза още в хода на пубертета, дефицит на тъкан, която да е работеща... това са начални проблеми при тези дами. При тях е допустимо още на третата седмица от началото на кърменето да имат млякото, от което се нуждае бебето “, изяснява Демирева.

Тя и колежките й са безапелационни, че тяхната цел е да слагат на фокус главната тематика – да се върви към въвеждането на модел за поддръжка на кърменето на модерно равнище, да има продължаващо образование за акушерките - консултанти по кърмене и да се приказва по тези въпроси освен по време на Седмицата на кърменето.