Турция ли е новият газов център на Балканите
Борбата за газ в района има капацитет да е доста повече от пазарна България е на кръстопът на турските упоритости за рандеман и експорт на природен газ към Европа Азерският газ е един от ключовете на Европа за преход оттатък " Газпром ", само че решенията се взимат от Анкара Борбата за газ в района има капацитет да е доста повече от пазарна България е на кръстопът на турските упоритости за рандеман и експорт на природен газ към Европа Азерският газ е един от ключовете на Европа за преход оттатък " Газпром ", само че решенията се взимат от Анкара
При основаването на турската република от Кемал Ататюрк през 1923 година популацията е малко над 10 млн. Един век по-късно то надминава 85 млн., а упоритостите на страната са скоро да доближи 100 млн. С подобен голям демографски приръст и развиване на стопанската система става неизбежна потребността от енергийни запаси за отопление, произвеждане и превоз. А Турция до неотдавна не можеше да се похвали с доста - нито нефт, нито природен газ - което по сходство на България значи сериозен импорт от трети страни.
Ситуацията обаче към този момент е радикално друга, защото в границите на три години страната откри съществени залежи на газ в Черно море и стартира рандеман. В същото време през последното десетилетие се построиха два извънредно значими тръбопровода, от които зависи вносът на газ към Европа - Трансанадолският водопровод (TANAP) и " Турски поток " - и двата минават през Турция, а страната също по този начин има значително терминали за полутечен газ, които дружно с гръцките са единствените в района
Реклама
Така последователно Турция се трансформира във водещ енергиен фактор в Балканите, който с изключение на с инфраструктура се пробва към този момент да взе участие директно на пазара. В цялата картина няма по какъв начин да се пропусне ролята на България, която занапред се нагажда към новия газов пазар в Европа, в който съветският снабдител " Газпром " не е фактор. Вече виждаме по какъв начин български политици посещават Анкара и уговарят потребление на турската инфраструктура, а неотдавна беше подписан и контракт с за потребление мрежата там - разгласен за огромен триумф от страна на българските политици, макар че съглашението подбужда много въпроси. Заради неналичието на слотове в Гърция България към този момент употребява турските терминали за полутечен газ, макар че междусистемно газово съглашение нямаше.
От импорт към експорт
На процедура до момента турското ползване на газ зависеше напълно от импорт. Той идва от няколко огромни източника - Русия, Азербайджан и Иран, и по-малки като Алжир и Нигерия. Турското ползване на газ се равнява на към 60 милиарда куб. метра на година - 20 пъти повече от българското - от което сериозна част отива за отопление на популацията, защото огромен дял от семействата са газифицирани
През 2020 година турската петролна компания ТРАО откри огромни залежи на 180 км северно от черноморския град Ерегли, намиращ се покрай мегаполиса Истанбул. Не доста надалеч от българските черноморски блокове " Хан Кубрат " и " Хан Аспарух ". По първични оценки находищата съдържат 300 милиарда куб.м природен газ. По последни данни става въпрос за 700 милиарда куб.м, което е доста повече и би означавало рандеман с десетилетия напред.
Основното газово находище в Черно море - " Сакаря ", към което след това беше добавено и още едно - " Чаиджума ", се чака да дава по 10 млн. куб.м дневно природен газ в първия стадий на употреба. Впоследствие потокът ще се усили на 20 млн. куб.м дневно и в пиковия стадий ще доближи по 40 млн. Дори и в началния стадий от находището ще се изпомпват към 3 милиарда куб.м на година, което се равнява на цялото българско ползване. Впоследствие то ще нарасне до 12-14 милиарда куб.м на година, което е към 20% от от общото турско ползване. Те най-вероятно ще бъдат употребявани за битовите потребности на страната, защото огромните предприятия нормално сами уреждат доставките си и имат достъп непосредствено до терминали за полутечен газ.
Реклама
На този стадий не е ясно дали Турция планува да изнася газ към други страни, макар че има такава опция поради наличната инфраструктура. Вероятно това ще стане факт едвам откакто находището влезе в пикова употреба. Преди няколко месеца президентът на Русия Владимир Путин разгласи, че Турция може да стане газов хъб в района точно поради находището в Черно море и поради сериозната газова инфраструктура, която минава през страната. По тази линия се появиха и много спекулации дали съветските количества газ няма да минават през Турция за Европа и по този метод да биват замаскирани. Заради неотдавна подписания контракт сред " Боташ " и " Булгаргаз " се появиха отзиви, че договорът ще бъде употребен от България да получи останалите количества по към този момент изтеклия си контракт с " Газпром ", които трябваше да получи предходната година, преди доставките да бъдат спрени.
Новата турска енергийна политика беше демонстрирана и в София с визитата на зам.-министъра Алпарслан Байрактар, който участва на подписването на меморандума Solidarity Ring сред редица страни в Източна Европа. Неговата концепция е да се употребява точно турската газопреносна мрежа за доставки на азерски газ, който да замести съветските количества, където те липсват. Турският представител участва на събитието и приказва нашироко за политиката в района, без действително Анкара да е част от съглашението.
Завой на изток
С съществуването на толкоз развита газова инфраструктура и двата съществени коридора - TANAP и " Турски поток " - страната е в мощна позиция във връзка с газовите доставки към локалната си мрежа и към Европа. Въпреки че част от терминалите за полутечен газ са частни в Турция, страната би трябвало скоро да отвори и терминала в Сорош, който ще има потенциал за регазифициране 8 милиарда куб.м.
Един от основните моменти е, че азерският газ, който напоследък е гореща тематика освен в България, а и в Брюксел, също на процедура зависи от Турция, защото страната има голямо въздействие в Баку и е един от акционерите в сдружението, което оперира находището " Шах Дениз ". Допълнително Турция внася големи количества нефт от Баку.
При основаването на турската република от Кемал Ататюрк през 1923 година популацията е малко над 10 млн. Един век по-късно то надминава 85 млн., а упоритостите на страната са скоро да доближи 100 млн. С подобен голям демографски приръст и развиване на стопанската система става неизбежна потребността от енергийни запаси за отопление, произвеждане и превоз. А Турция до неотдавна не можеше да се похвали с доста - нито нефт, нито природен газ - което по сходство на България значи сериозен импорт от трети страни.
Ситуацията обаче към този момент е радикално друга, защото в границите на три години страната откри съществени залежи на газ в Черно море и стартира рандеман. В същото време през последното десетилетие се построиха два извънредно значими тръбопровода, от които зависи вносът на газ към Европа - Трансанадолският водопровод (TANAP) и " Турски поток " - и двата минават през Турция, а страната също по този начин има значително терминали за полутечен газ, които дружно с гръцките са единствените в района
Реклама
Така последователно Турция се трансформира във водещ енергиен фактор в Балканите, който с изключение на с инфраструктура се пробва към този момент да взе участие директно на пазара. В цялата картина няма по какъв начин да се пропусне ролята на България, която занапред се нагажда към новия газов пазар в Европа, в който съветският снабдител " Газпром " не е фактор. Вече виждаме по какъв начин български политици посещават Анкара и уговарят потребление на турската инфраструктура, а неотдавна беше подписан и контракт с за потребление мрежата там - разгласен за огромен триумф от страна на българските политици, макар че съглашението подбужда много въпроси. Заради неналичието на слотове в Гърция България към този момент употребява турските терминали за полутечен газ, макар че междусистемно газово съглашение нямаше.
От импорт към експорт
На процедура до момента турското ползване на газ зависеше напълно от импорт. Той идва от няколко огромни източника - Русия, Азербайджан и Иран, и по-малки като Алжир и Нигерия. Турското ползване на газ се равнява на към 60 милиарда куб. метра на година - 20 пъти повече от българското - от което сериозна част отива за отопление на популацията, защото огромен дял от семействата са газифицирани
През 2020 година турската петролна компания ТРАО откри огромни залежи на 180 км северно от черноморския град Ерегли, намиращ се покрай мегаполиса Истанбул. Не доста надалеч от българските черноморски блокове " Хан Кубрат " и " Хан Аспарух ". По първични оценки находищата съдържат 300 милиарда куб.м природен газ. По последни данни става въпрос за 700 милиарда куб.м, което е доста повече и би означавало рандеман с десетилетия напред.
Основното газово находище в Черно море - " Сакаря ", към което след това беше добавено и още едно - " Чаиджума ", се чака да дава по 10 млн. куб.м дневно природен газ в първия стадий на употреба. Впоследствие потокът ще се усили на 20 млн. куб.м дневно и в пиковия стадий ще доближи по 40 млн. Дори и в началния стадий от находището ще се изпомпват към 3 милиарда куб.м на година, което се равнява на цялото българско ползване. Впоследствие то ще нарасне до 12-14 милиарда куб.м на година, което е към 20% от от общото турско ползване. Те най-вероятно ще бъдат употребявани за битовите потребности на страната, защото огромните предприятия нормално сами уреждат доставките си и имат достъп непосредствено до терминали за полутечен газ.
Реклама
На този стадий не е ясно дали Турция планува да изнася газ към други страни, макар че има такава опция поради наличната инфраструктура. Вероятно това ще стане факт едвам откакто находището влезе в пикова употреба. Преди няколко месеца президентът на Русия Владимир Путин разгласи, че Турция може да стане газов хъб в района точно поради находището в Черно море и поради сериозната газова инфраструктура, която минава през страната. По тази линия се появиха и много спекулации дали съветските количества газ няма да минават през Турция за Европа и по този метод да биват замаскирани. Заради неотдавна подписания контракт сред " Боташ " и " Булгаргаз " се появиха отзиви, че договорът ще бъде употребен от България да получи останалите количества по към този момент изтеклия си контракт с " Газпром ", които трябваше да получи предходната година, преди доставките да бъдат спрени.
Новата турска енергийна политика беше демонстрирана и в София с визитата на зам.-министъра Алпарслан Байрактар, който участва на подписването на меморандума Solidarity Ring сред редица страни в Източна Европа. Неговата концепция е да се употребява точно турската газопреносна мрежа за доставки на азерски газ, който да замести съветските количества, където те липсват. Турският представител участва на събитието и приказва нашироко за политиката в района, без действително Анкара да е част от съглашението.
Завой на изток
С съществуването на толкоз развита газова инфраструктура и двата съществени коридора - TANAP и " Турски поток " - страната е в мощна позиция във връзка с газовите доставки към локалната си мрежа и към Европа. Въпреки че част от терминалите за полутечен газ са частни в Турция, страната би трябвало скоро да отвори и терминала в Сорош, който ще има потенциал за регазифициране 8 милиарда куб.м.
Един от основните моменти е, че азерският газ, който напоследък е гореща тематика освен в България, а и в Брюксел, също на процедура зависи от Турция, защото страната има голямо въздействие в Баку и е един от акционерите в сдружението, което оперира находището " Шах Дениз ". Допълнително Турция внася големи количества нефт от Баку.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ