Оптимизмът на Европа и разпадащата се държава
Борбата против корупцията и проведената престъпност в България към момента не е задоволително ефикасна, съобщи през вчерашния ден (25 октомври) еврокомисарят по правораздаването Вера Йоурова.
Тя съобщи още, че е " доста оптимистична по отношение на желанието на българските управляващи да се оправят с проведената престъпност и с корупцията ".
Откъде подобен оптимизъм, чудя се пък аз. С кое свое деяние нашите управници демонстрираха през последите години, че имат желание да се оправят с главния (според множеството хора) проблем у нас?
Една правосъдна система има няколко параметъра, по които бива оценена съгласно критериите на Европейската комисия. Това са дълготрайност на правосъдното произвеждане, самостоятелност, досегаемост и леснота на потребление. От тези няколко критерия независимостта е несъмнено най-важният.
По този пункт единствено ще припомня, че неотдавна изследване на Евробарометър сподели, че България е единствената страна, където най-малко половината от тези, които са оценили правосъдната като неприятна, са показали като причина " вмешателство на стопански или други специфични ползи ".
Венецианската комисия пък в следващо писмо до страната ни упорства да има механизъм за дейно следствие на основния прокурор .
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа пък одобри отчет, отдаден на върховенството на закона. В документа беше набито, че Съветът е угрижен от опитите за политизиране на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на съдилищата у нас.
Да не преставам ли с образците? Не? Е, би трябвало значи да има някаква неточност. Откъде идва оптимизмът на госпожа Йоурова, не преставам да се чудя.
Сигурно от това че преди няколко дни в правна комисия ГЕРБ, Движение за права и свободи и Патриотите единомислещо поддържаха ретроградни промени в Закона за правосъдната власт, които трансформират профилирания съд и прокуратура в изключителни и привилегировани, където с командироване и разпределяне на бонуси ще подтикват послушни магистрати, които правораздават съгласно упованията?
Или от това, че всеки втори законопроект на ръководещите има за цел да препъне опитите на жителите, които желаят да се обтегнат на властта през съда?
Не, най-вероятно са законопроектите от другия тип. Тези, които напълно очевидно целят да сплашат самия съд? Представяте ли си някои арбитър у нас да отсъди срещу някой от обкръжението на ГЕРБ? Именно, тъкмо това е задачата.
Сплашването на съдиите – това е смисълът на възбраната за " финансиране от чужбина " за специализации, пътувания, конференции и планове на съдии. Посланието към съдиите е ясно: през днешния ден ще ви спрем кранчето. А на следващия ден....утре ще вършим каквото си желаеме.
След всичко това мога да си отговоря на въпроса, заложен нагоре. Не знам, в действителност не знам от кое място идва оптимизмът Ви, госпожо еврокомисар.
Не знам, тъй като в страна, учредена само и единствено върху разграбване на публични запаси, скрити връзки и послушание, не е допустимо да съществува оптимизъм. Именно по тази причина и нашата се разпада.
Автор: Ивайло Анев
Тя съобщи още, че е " доста оптимистична по отношение на желанието на българските управляващи да се оправят с проведената престъпност и с корупцията ".
Откъде подобен оптимизъм, чудя се пък аз. С кое свое деяние нашите управници демонстрираха през последите години, че имат желание да се оправят с главния (според множеството хора) проблем у нас?
Една правосъдна система има няколко параметъра, по които бива оценена съгласно критериите на Европейската комисия. Това са дълготрайност на правосъдното произвеждане, самостоятелност, досегаемост и леснота на потребление. От тези няколко критерия независимостта е несъмнено най-важният.
По този пункт единствено ще припомня, че неотдавна изследване на Евробарометър сподели, че България е единствената страна, където най-малко половината от тези, които са оценили правосъдната като неприятна, са показали като причина " вмешателство на стопански или други специфични ползи ".
Венецианската комисия пък в следващо писмо до страната ни упорства да има механизъм за дейно следствие на основния прокурор .
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа пък одобри отчет, отдаден на върховенството на закона. В документа беше набито, че Съветът е угрижен от опитите за политизиране на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на съдилищата у нас.
Да не преставам ли с образците? Не? Е, би трябвало значи да има някаква неточност. Откъде идва оптимизмът на госпожа Йоурова, не преставам да се чудя.
Сигурно от това че преди няколко дни в правна комисия ГЕРБ, Движение за права и свободи и Патриотите единомислещо поддържаха ретроградни промени в Закона за правосъдната власт, които трансформират профилирания съд и прокуратура в изключителни и привилегировани, където с командироване и разпределяне на бонуси ще подтикват послушни магистрати, които правораздават съгласно упованията?
Или от това, че всеки втори законопроект на ръководещите има за цел да препъне опитите на жителите, които желаят да се обтегнат на властта през съда?
Не, най-вероятно са законопроектите от другия тип. Тези, които напълно очевидно целят да сплашат самия съд? Представяте ли си някои арбитър у нас да отсъди срещу някой от обкръжението на ГЕРБ? Именно, тъкмо това е задачата.
Сплашването на съдиите – това е смисълът на възбраната за " финансиране от чужбина " за специализации, пътувания, конференции и планове на съдии. Посланието към съдиите е ясно: през днешния ден ще ви спрем кранчето. А на следващия ден....утре ще вършим каквото си желаеме.
След всичко това мога да си отговоря на въпроса, заложен нагоре. Не знам, в действителност не знам от кое място идва оптимизмът Ви, госпожо еврокомисар.
Не знам, тъй като в страна, учредена само и единствено върху разграбване на публични запаси, скрити връзки и послушание, не е допустимо да съществува оптимизъм. Именно по тази причина и нашата се разпада.
Автор: Ивайло Анев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ