Учени разбраха как имунните клетки атакуват бактериите и вирусите
Борбата с патогените изисква бърза и прецизна реакция от страна на имунната система. Ново австрийско проучване, извършено взаимно от CeMM (Research Center for Molecular Medicine към Австрийската академия на науките) и Медицинския университет във Виена (MedUni Vienna), дава изчерпателен взор върху биологията на макрофагите — имунните кафези, които работят като първа линия на отбрана против инфекции.
Проучването, оповестено в сп. Cell Systems, проучва динамичността на реакциите на макрофагите посредством реформаторски метод, комбиниращ CRISPR-редактиране на гени и машинно образование. Чрез приложение на шест разнообразни имунни тласъци — бактерии, вирусоподобни молекули и възпалителни цитокини — екипът е съумял да наблюдава малко по малко по какъв начин се задействат регулаторните стратегии в макрофагите , употребявайки многовременен разбор на епигенома и транскриптома.
Изследователите редуцират функционалностите на стотици гени благодарение на CROP-seq и CITE-seq подходи, а посредством single-cell RNA секвениране разказват самостоятелните клетъчни реакции. Така е направена прецизна молекулярна времева карта, показваща кои протеини контролират характерния имунен отговор според от типа на патогена.
Открит е комплициран регулаторен мрежест механизъм, включващ десетки фактори — измежду тях добре познатите JAK-STAT сигнални пътеки, както и новооткрити участници като сплайсинг факторите SFPQ и SF3B1, хистон-ацетилтрансферазата EP300, съставените елементи SMC1A, MED8 и MED14, чиято роля в имунната регулация е по-малко изяснена. Водещият създател Кристоф Бок разяснява значимостта на откриването: „ Впечатляваща е сложността на тази антична част от нашата имунна система, която споделяме с гъби, медузи и корали “.
Допълнителни данни от по-ранно изследване на екипа, оповестено в Nature Immunology, разкриват многочислени функционалности на JAK‑STAT пътя — както при активиране на макрофагите по време на зараза, по този начин и в положение на подготвеност — основни за поддържането на имунологичния баланс без ненужно инфектиране.
Според специалисти от области като имунорегенерация и хронични възпалителни болести, схващане на тези регулаторни механизми открива път за нови лечебни подходи, позволяващи по-фино медикаментозно моделиране на имунната реакция — както при инфекции, по този начин и при автоимунни и онкологични положения.
