Над 2 млн. души в България живеят в риск от бедност и социално изключване
" Борбата с бедността е тематика, обвързвана тясно с развиването на нашето общество. Бедността е бездънен проблем на всяка една нация и по тази причина ние всички би трябвало да признаем правата на хората, които живеят в беднотия. В осъществяване на европейските ограничения до 2030 година би трябвало да понижим бедността в България с над 700 000 души. Планът по Европейска детска гаранция е подготвен, чака се да бъде гласуван в Народно събрание. " Това съобщи служебният заместник-министър на труда и обществената политика Надя Клисурска, съобщи БГНЕС.
Клисурска посочи, че тази година обстановката е сериозна, подбудена е от множеството рецесии. Необходимо е гласът на хората да бъде чут по тематиките, които ги засягат, по тази причина трябват ограничения в образованието, приходите, опазването на здравето.
Над 2 млн. души в България живеят в риск от беднотия и обществено изключване, ние сме на второ място в Европейски Съюз. Всяко трето дете е наранено, по тази причина имам вяра, че с общи ограничения ще решим казуса с бедността ”, добави още тя.
" Основаната цел на мрежата е да се обърне внимание както на националните по този начин и на европейските институции да одобряват насериозно проблемите с бедността. В моменти на крах е още по-важно да имаме отношение в това по какъв начин обитава обществото. Много е значимо, отбелязвайки този ден, да търсим ясни пътища за превъзмогване на неблагополучията и да слагаме жителите в центъра на обществените политики, акцентира доцент доктор Мария Желязкова от Изпълнителния комитет на Европейската анти-бедност мрежа.
Тя означи и че данни от Евростат демонстрират, че в България 31,7% от популацията живеят в риск от беднотия и обществено изключване, което ни слага на второ място в Европейски Съюз, след Румъния. " Страната ни е единствено с 1,9 пункта по-ниско спрямо 2020 година ”, разяснява още доцент Желязкова.
Доц. Желязкова уточни, че откогато България е член на Европейски Съюз, мястото й в класацията по беднотия не се трансформирало доста. " България не съумя да употребява годините на европейска интеграция, с цел да понижи равнищата на беднотия и от 2007 година индикаторите й са в сериозни стойности. По втория индикатор тежки материални и обществени ограничения България още веднъж е втора след Румъния, има дълготраен спад от 2015 година, само че и двете страни са на доста огромно разстояние от междинното за Европейски Съюз, което е 6,3.
Ако разясняваме обаче острата материална депривация един знак дълго време употребен от Европейски Съюз, България даже задминава Румъния с 11,4% за 2020 година, в който междинният за Европейски Съюз е 5,9%. ", съобщи още доцент Желязкова и добави, че и страната ни за 2021 година, преди да стартират рецесиите и повишението на цените на енергоизточниците, е с висок индикатор по дял хора, които не могат да отопляват домовете си.
" Важно е да се обърне внимание и че по този индикатор измежду страните с високи стойности са Кипър, Гърция и Португалия, които са с много положителни климатични условия. От другата страна, страни с ниски индикатори са Швеция, Финландия, където климатичните условия са доста тежки. Следователно въпрос на държавна политика е дали в дадена страна хората ще стоят на студено през зимата или пък в противен случай ще посрещнат студа в удобни условия. "
Желязкова засегна и коефициента на Джини, който демонстрира разликата сред 20% най-богати и същият % най-бедни жители в една страна. " От 2017 година България има най-големият индикатор на Джини, към 40% и се намира на голямо разстояние от междинното за Европа, което е към 10% ", съобщи още тя и добави, че първичното и вторичното преразпределение при нивата на заплащането имат малко общо със актуалните европейски правила за преразпределение.
Пиер Колио, шефът на Френския институт и Ливия Отал, основният координатор на съдружие " Лекари на света ” също регистрираха нуждата от полемиката за заслужен живот и обективни приходи. " Бедните би трябвало да знаят, че не са забравени и изоставени от обществото и те би трябвало да бъдат ангажирани ”, означи шефът на Френския институт. Ливия Отал посочи, че без да бъдат подкрепени дейностите ни от страната, те няма по какъв начин да бъдат ефикасни. " Ние сме уверени, че когато се обединим ще намерим стабилно решение на проблемите ”, означи още тя.
Клисурска посочи, че тази година обстановката е сериозна, подбудена е от множеството рецесии. Необходимо е гласът на хората да бъде чут по тематиките, които ги засягат, по тази причина трябват ограничения в образованието, приходите, опазването на здравето.
Над 2 млн. души в България живеят в риск от беднотия и обществено изключване, ние сме на второ място в Европейски Съюз. Всяко трето дете е наранено, по тази причина имам вяра, че с общи ограничения ще решим казуса с бедността ”, добави още тя.
" Основаната цел на мрежата е да се обърне внимание както на националните по този начин и на европейските институции да одобряват насериозно проблемите с бедността. В моменти на крах е още по-важно да имаме отношение в това по какъв начин обитава обществото. Много е значимо, отбелязвайки този ден, да търсим ясни пътища за превъзмогване на неблагополучията и да слагаме жителите в центъра на обществените политики, акцентира доцент доктор Мария Желязкова от Изпълнителния комитет на Европейската анти-бедност мрежа.
Тя означи и че данни от Евростат демонстрират, че в България 31,7% от популацията живеят в риск от беднотия и обществено изключване, което ни слага на второ място в Европейски Съюз, след Румъния. " Страната ни е единствено с 1,9 пункта по-ниско спрямо 2020 година ”, разяснява още доцент Желязкова.
Доц. Желязкова уточни, че откогато България е член на Европейски Съюз, мястото й в класацията по беднотия не се трансформирало доста. " България не съумя да употребява годините на европейска интеграция, с цел да понижи равнищата на беднотия и от 2007 година индикаторите й са в сериозни стойности. По втория индикатор тежки материални и обществени ограничения България още веднъж е втора след Румъния, има дълготраен спад от 2015 година, само че и двете страни са на доста огромно разстояние от междинното за Европейски Съюз, което е 6,3.
Ако разясняваме обаче острата материална депривация един знак дълго време употребен от Европейски Съюз, България даже задминава Румъния с 11,4% за 2020 година, в който междинният за Европейски Съюз е 5,9%. ", съобщи още доцент Желязкова и добави, че и страната ни за 2021 година, преди да стартират рецесиите и повишението на цените на енергоизточниците, е с висок индикатор по дял хора, които не могат да отопляват домовете си.
" Важно е да се обърне внимание и че по този индикатор измежду страните с високи стойности са Кипър, Гърция и Португалия, които са с много положителни климатични условия. От другата страна, страни с ниски индикатори са Швеция, Финландия, където климатичните условия са доста тежки. Следователно въпрос на държавна политика е дали в дадена страна хората ще стоят на студено през зимата или пък в противен случай ще посрещнат студа в удобни условия. "
Желязкова засегна и коефициента на Джини, който демонстрира разликата сред 20% най-богати и същият % най-бедни жители в една страна. " От 2017 година България има най-големият индикатор на Джини, към 40% и се намира на голямо разстояние от междинното за Европа, което е към 10% ", съобщи още тя и добави, че първичното и вторичното преразпределение при нивата на заплащането имат малко общо със актуалните европейски правила за преразпределение.
Пиер Колио, шефът на Френския институт и Ливия Отал, основният координатор на съдружие " Лекари на света ” също регистрираха нуждата от полемиката за заслужен живот и обективни приходи. " Бедните би трябвало да знаят, че не са забравени и изоставени от обществото и те би трябвало да бъдат ангажирани ”, означи шефът на Френския институт. Ливия Отал посочи, че без да бъдат подкрепени дейностите ни от страната, те няма по какъв начин да бъдат ефикасни. " Ние сме уверени, че когато се обединим ще намерим стабилно решение на проблемите ”, означи още тя.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ