POLITICO: Технологичното изоставане – най-голямата заплаха за сиг...
Борбата на Европа да създава и създава най-съвременните технологии в света е „ най-голямото дълготрайно предизвикателство “ за сигурността на континента, съгласно ветерана немски посланик Волфганг Ишингер. Бивш немски дипломат в Съединените щати, Ишингер е основател на годишната Мюнхенска конференция по сигурността — известна още като " Давос с оръжия " — която събира на едно място държавни глави, военни ръководители, водещи дипломати и представители на отбранителната и софтуерната промишленост.
В изявление за POLITICO в Брюксел тази седмица Ишингер съобщи, че Европа „ несъмнено не е в добра форма “ във връзка с способността си да се конкурира в региона на технологиите за защита и сигурност.
„ Смятам, че това евентуално е най-голямото дълготрайно предизвикателство за Европейския съюз: софтуерната бездна, “ сподели той, добавяйки, че „ това би трябвало да бъде сложено на върха на дневния ред “, паралелно с войните в Украйна и Близкия изток.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към този момент е сложила този въпрос в центъра на своята последваща стратегия, като сплоти портфейлите за „ софтуерен суверенитет “, сигурност и защита, и ги съобщи на един от своите основни чиновници — Хена Виркунен. Виркунен, номинираната от Финландия за изпълнителен вицепрезидент на Комисията, ще би трябвало да отбрани своите проекти пред Европейския парламент на 12 ноември.
Изборът на фон дер Лайен да сплоти технологиите и сигурността е индикативен на фона на войната в Украйна, вълните от хибридни и киберзаплахи към цифровата инфраструктура и световните вериги за доставки на технологии, които се употребяват като оръжие от Съединени американски щати и Китай. Посланието е ясно: технологиите могат да оказват помощ за постигането на задачите на Европейски Съюз в региона на сигурността и защитата.
Но Ишингер се притеснява, че проектите на Европейски Съюз няма да бъдат задоволителни: „ Моят оптимизъм е ненапълно стеснен, тъй като не мисля, че държавните институции, било то на национално или на равнище Европейски Съюз, могат фактически да реализират това. “
Според някогашния дипломат главната спънка пред Европа е фрагментацията на финансовия ѝ пазар, като той поддържа разбора на някогашния италиански министър председател Марио Драги, изложен в скорошния му отчет по отношение на способността на Европа да се конкурира в международен мащаб.
„ Завършването на Съюза на финансовите пазари е евентуално най-важното изискване, с цел да се реализира триумф в това отношение “, съобщи Ишингер.
Секторът на технологиите за защита в Европа показва сходни опасения. Съоснователят на немския боен AI водач Helsing, Гундберт Шерф, по-рано този месец съобщи пред POLITICO, че европейските страни би трябвало да преразгледат и усилят своите вложения в военни технологии. Техно-военно промишлен комплекс В предишното военните откриватели са били пионери в създаването на технологии, като реактивните мотори, тиксото и интернет, които по-късно са намерили приложение в цивилния бранш. Сега процесът се е обърнал — генералите търсят технологии, създадени в гражданския бранш.
Тази смяна е на напред във времето в Мюнхенската конференция по сигурността през последните години. Все по-често конференцията се обръща към софтуерния бранш за решения на проблемите със сигурността — както в киберпространството, по този начин и на бойното поле — посредством нововъведения като изкуствения разсъдък.
Мюнхенската конференция притегли водещи софтуерни водачи като Марк Зукърбърг от Фейсбук и Брад Смит от Microsoft в последните години. Също по този начин тя служи като платформа за компании като Microsoft, Гугъл и други, които показват своите хрумвания за това по какъв начин технологиите могат да допринесат за сигурността и укрепването на военните качества.
Миналата година колосите от бранша на технологиите използваха конференцията, с цел да започват индустриална самодейност, чийто ангажимент беше да пазят изборите от нарушавания благодарение на AI.
POLITICO първи заяви през септември, че Йенс Столтенберг, някогашният норвежки министър председател и досегашен общоприет секретар на НАТО, ще заеме ролята на ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Ишингер показа, че персонално е почукал на вратата на дома на Столтенберг в Брюксел, когато норвежецът приключвал своя пост в НАТО.
„ Просто се пробвах да схвана дали би желал да се включи по някакъв метод “, сподели Ишингер. „ В рамките на 10 минути от началния диалог разбрах, че той е въодушевен от концепцията. “
Столтенберг ще поеме управлението на конференцията и ще стартира мандата си малко след идващото издание на форума през февруари 2025 година Ишингер съобщи председателството на конференцията на Кристоф Хойсген през 2021 година, само че остана основна фигура като президент на Фондацията на Мюнхенската конференция по сигурността.
Превод и редакция:ФрогНюз
В изявление за POLITICO в Брюксел тази седмица Ишингер съобщи, че Европа „ несъмнено не е в добра форма “ във връзка с способността си да се конкурира в региона на технологиите за защита и сигурност.
„ Смятам, че това евентуално е най-голямото дълготрайно предизвикателство за Европейския съюз: софтуерната бездна, “ сподели той, добавяйки, че „ това би трябвало да бъде сложено на върха на дневния ред “, паралелно с войните в Украйна и Близкия изток.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към този момент е сложила този въпрос в центъра на своята последваща стратегия, като сплоти портфейлите за „ софтуерен суверенитет “, сигурност и защита, и ги съобщи на един от своите основни чиновници — Хена Виркунен. Виркунен, номинираната от Финландия за изпълнителен вицепрезидент на Комисията, ще би трябвало да отбрани своите проекти пред Европейския парламент на 12 ноември.
Изборът на фон дер Лайен да сплоти технологиите и сигурността е индикативен на фона на войната в Украйна, вълните от хибридни и киберзаплахи към цифровата инфраструктура и световните вериги за доставки на технологии, които се употребяват като оръжие от Съединени американски щати и Китай. Посланието е ясно: технологиите могат да оказват помощ за постигането на задачите на Европейски Съюз в региона на сигурността и защитата.
Но Ишингер се притеснява, че проектите на Европейски Съюз няма да бъдат задоволителни: „ Моят оптимизъм е ненапълно стеснен, тъй като не мисля, че държавните институции, било то на национално или на равнище Европейски Съюз, могат фактически да реализират това. “
Според някогашния дипломат главната спънка пред Европа е фрагментацията на финансовия ѝ пазар, като той поддържа разбора на някогашния италиански министър председател Марио Драги, изложен в скорошния му отчет по отношение на способността на Европа да се конкурира в международен мащаб.
„ Завършването на Съюза на финансовите пазари е евентуално най-важното изискване, с цел да се реализира триумф в това отношение “, съобщи Ишингер.
Секторът на технологиите за защита в Европа показва сходни опасения. Съоснователят на немския боен AI водач Helsing, Гундберт Шерф, по-рано този месец съобщи пред POLITICO, че европейските страни би трябвало да преразгледат и усилят своите вложения в военни технологии. Техно-военно промишлен комплекс В предишното военните откриватели са били пионери в създаването на технологии, като реактивните мотори, тиксото и интернет, които по-късно са намерили приложение в цивилния бранш. Сега процесът се е обърнал — генералите търсят технологии, създадени в гражданския бранш.
Тази смяна е на напред във времето в Мюнхенската конференция по сигурността през последните години. Все по-често конференцията се обръща към софтуерния бранш за решения на проблемите със сигурността — както в киберпространството, по този начин и на бойното поле — посредством нововъведения като изкуствения разсъдък.
Мюнхенската конференция притегли водещи софтуерни водачи като Марк Зукърбърг от Фейсбук и Брад Смит от Microsoft в последните години. Също по този начин тя служи като платформа за компании като Microsoft, Гугъл и други, които показват своите хрумвания за това по какъв начин технологиите могат да допринесат за сигурността и укрепването на военните качества.
Миналата година колосите от бранша на технологиите използваха конференцията, с цел да започват индустриална самодейност, чийто ангажимент беше да пазят изборите от нарушавания благодарение на AI.
POLITICO първи заяви през септември, че Йенс Столтенберг, някогашният норвежки министър председател и досегашен общоприет секретар на НАТО, ще заеме ролята на ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Ишингер показа, че персонално е почукал на вратата на дома на Столтенберг в Брюксел, когато норвежецът приключвал своя пост в НАТО.
„ Просто се пробвах да схвана дали би желал да се включи по някакъв метод “, сподели Ишингер. „ В рамките на 10 минути от началния диалог разбрах, че той е въодушевен от концепцията. “
Столтенберг ще поеме управлението на конференцията и ще стартира мандата си малко след идващото издание на форума през февруари 2025 година Ишингер съобщи председателството на конференцията на Кристоф Хойсген през 2021 година, само че остана основна фигура като президент на Фондацията на Мюнхенската конференция по сигурността.
Превод и редакция:ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ