Бончо Запрянов искал да се откаже от търговията с гориваДетето

Бончо Запрянов желал да се откаже от търговията с горива
Детето видяло и описало в детайли убиеца на татко си

Подозирали го, че нарушава югоембаргото

Неделята на 4 ноември 2007 година не е елементарен почивен ден. Провежда се втори тур на локалните избори, само че времето е хладно и хората бързат да се приберат в домовете си, откакто са пуснали бюлетината. Малко преди 19,00 ч. към софийските блокове няма хора, множеството към този момент са у дома на топло. Към жилището си в „ Белите брези “ бърза и семейство Запрянови, които се прибират от Велинград, откъдето взели 8-годишния си наследник, оставен там при бабите поради ефикасна учителската стачка и насилствена почивка за децата в цяла България.

Вече е мрачно, когато предприемачът Бончо Запрянов паркира ситроена си пред бл. 35, където живее със фамилията си от десетина години. Детето е с него в автомобила, жена му е слязла първа и е тръгнала към входа. В момента, в който Запрянов слиза и стъпва на паркинга, от тъмното към него се доближава висок, слаб мъж с преди малко наболи мустаци, облечен в черен спортен екип и черен шлифер. Описанието е обещано по-късно пред полицията от сина на предприемача, който става очевидец на най-страшното – убийството на татко си. Килърът стреля единствено един път в главата на Запрянов и изчезва сред блоковете.

От изживения потрес часове наред детето не може да приказва, то дори не може да извика след убийството. Жената на жертвата не вижда килъра, само че чува изстрела. Тя се връща обратно и намира мъжа си паднал на земята и облян в кръв. Потресената брачна половинка звъни на тел. 112 и първо идват незабавните медици. Те обаче са безсилни и единствено установяват гибелта на предприемача. На мястото се появяват и служителите на реда – първо две патрулки, по-късно и криминалисти от Шесто РПУ и Столична дирекция на вътрешните работи. Въпреки студената вечер, на паркинга слизат и потресени съседи. Те обаче стоят на разстояние, тъй като плъзва слух, че до натрупа е открита невзривила се бомба, което оказва блъф. Огледът продължава два часа, а Министерство на вътрешните работи излиза със известие за поръчковото ликвидиране.

Оказва се, че убитият, който се е занимавал с бизнес с горива, е бил престъпно проявен за документни закононарушения, само че в никакъв случай не е бил осъждан. Министърът на вътрешните работи Румен Петков е безапелационен, че закононарушението не е обвързвано с изборите, каквито клюки плъзват из София. Според Министерство на вътрешните работи, Запрянов попада под погледа на полицията още по време на югоембаргото и той се занимава с нефт от този момент. Най-нищената версия от проверяващите е, че жертвата е „ поръчана “ поради бизнеса си с горива, който той развива във Велинград, където е и адресната му регистрация.

Хората от курортното градче обаче познават него и фамилията му и не могат да кажат неприятна дума за тях. Жена му има дребен магазин за облекла в София и е постоянно усмихната, настояват съседи. Бизнесменът има две компании във Велинград. Той е едноличен притежател и ръководещ на „ Агролит – Бончо Запрянов “, която е с предмет на активност търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и съсобственик със сина си от първия брак в „ Пюър пауър “ ООД. След покушението се заприказва, че е имал общ бизнес с някогашния кмет на града Фидел Беев, който беше обвиняем за спор на ползи – доставял горива на детски градини и общински обекти от личната си компания. Делото против него се проточи с години и получи условна присъда. Връзката сред двамата обаче не се удостовери.



Разследващи търсеха връзка сред бизнеса на Запрянов и някогашния кмет на Велинград Фидел Беев, само че по този начин и не откриха.

Според негови другари, Запрянов почнал бизнеса с една дребна бензиностанция, която по-късно продал и с парите се впуснал в друго начинание. През последната година обаче се оплаквал, че бизнесът му не върви и очевидно е имал проблеми. Според познати, той не дължал пари на никого, с изключение на на банки, където имал заеми. Искал да се отърве от петролния бизнес и да го изостави. А малко преди да бъде погубен, Запрянов почнал да строи фабрика за брикети във Велинград. Според познатите му, той е бил доста упорит, приключил е „ Международни връзки “, само че не се е занимавал с дипломация, а предпочел търговията с горива.

Разследването на убийството на предприемача по този начин и не докара нито до поръчителя, нито до изпълнителя му. Криминалистите разпитаха всички негови бизнес-партньори и макар, че главната версия беше обвързвана с горивата, с които е търгувал, не се откри съответен претекст за закононарушението. Разгледани бяха и персоналните връзки на Запрянов, само че и там криминалистите не стигнаха до резултат. Някои от проверяващите смятаха, че спусъкът е бил натиснат от съветски убиец, само че доказателства за негови връзки с съветски предприемачи, по този начин и не бяха открити.

Преразпределение на пазара довело до покушенията
4 година по-рано взривяват петролния необут Стоил Славов


Почти 4 година по-рано бомба раздра различен петролен предприемач – Стоил Славов.

Почти 4 години по-рано е погубен различен предприемач, занимаващ с нефт – Стоил Славов. Той е един от босове на СИК и е акционер в 18 компании, сред които “Интерпетролиум енд партнърс ”, “Интергруп енд партнърс ”, “Империал груп ”, корабна организация “Интершип ”, “Карго надзор консултантс ”, “Унитурс ” и други Година преди атентата, Славов записва в Стара Загора и компания “Интергаз ” - дъщерно сдружение на “Интерпетролеум ”, с предмет на активност бутилиране и търговия с газ. На 19 януари 2004 година по обед мощна детонация раздрусва новата лъскава постройка на СИК в кв. “Лозенец ”. Пред очите на десетки гости и работещи в застрахователната компания е взривен асансьорът, в който се возят Стоил Славов и трима от охранителите му - Петър Петров, Петър Харизанов и Илиян Казаков. Всички умират на място. Версията е преразпределение на петролния бизнес, само че тя по този начин и не докара до разкриването на атентата.