За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“
Бончо Асенов*
На 9 октомври 2024 година в зала „ Арена София “ се състоя галапремиерата на кино лентата „ Гунди – легенда за любовта “, който стартира да се прожектира по кината в България от 18 октомври. Досега той е гледан от над 500 000 души и е най-гледаният и най-касовият филм в страната след 1989 година За него се написаха доста позитивни и възторжени мнения и имаше в медиите няколко изявленията със брачната половинка на Аспарухов Величка Маркова – Лита, за любовта на които се споделя във кино лентата.
Няма да го виждам кино лентата. Защото разбрах, че в него преднамерено се споделя по какъв начин „ злокобната “ Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник. И по какъв начин неуспелият да го вербува млад действен служащ бил уволнен поради това. Разбирам, че това е освен биографичен, само че и живописен филм и неговите създатели са се подвели по шаблонното към този момент показване на Държавна сигурност като „ подла “, „ жестока система “, която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда всеобщо хората. Това ми е познато факсимиле. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 година също един от непрекъснатите им герои бе „ фашистката Държавна сигурност и полицията “, представяна по сходен метод.
Няма да го виждам и поради изказванията
на Величка Маркова, че „ Системата в България беше ужасна по това време “, че „ Георги живееше тук в клетка, и то не златна “ и „ … мога да кажа, че системата беше отвратителна “. И че в случай че са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб „ Милан “ да играе в Италия, само че отказал) „ … нашите фамилии нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи “. „ Беше доста черно време. Здрава ръка, която ти споделя какви книги да четеш, какви филми да гледаш… “. И поради нейните изказвания, че „ били подслушвани и преследвани от Държавна сигурност “, че след гибелта му „ комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите “, а „ ударите на властта се изсипаха върху нас “.
Няма да го виждам и поради опитите на някои медии да показват неговите години като време на „ …ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща реалност на цензура, възбрана, сивота, тъждественост и идентична кошмарност “, а Гунди бил като „ …една твърда стена, в която се разрушава цялата идеология на несвободата “.
Нямам желание да възразявам на тези трендове, които се прокарват във кино лентата и около него. Но като някогашен чиновник на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 година е бил в тази система, ми се желае да изкажа признателност към създателите на кино лентата: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са основали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни триумфи по това време като футболист. Защото и двамата герои на кино лентата са били мои сътрудници – чиновници на Държавна сигурност по това време.
Величка Маркова бе офицер в 12-и отдел на Второ основно ръководство, който отговаряше за гранично-пропускателния надзор и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в ръководството, само че единственото, което мога да кажа за нея, е, че бе фактически красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни сътрудници от ръководството, че след гибелта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.
Георги Аспарухов – Гунди, след обединяването на футболните тимове „ Спартак “ с „ Левски “ през януари 1969 година, дружно с други футболисти е
назначен на щат към Министерство на вътрешните работи и съответно към Държавна сигурност
Има служебна карта на чиновник в Държавна сигурност и това му се признава за бъдещото пенсиониране като „ първа категория стаж “. В формалното известие на в. „ Работническо дело “ от 1 юли 1971 година за злополуката се споделя: „ На 30 юни 1971 година при автомобилна злополука, в осъществяване на служебния си дълг починаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, чиновниците на Министерство на вътрешните работи майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков… Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на сдружението „ Левски “, квартал „ Подуяне “. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища “.
Гунди не е бил действен служащ, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-хубавият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността, че той е бил любим на тогавашния министър на вътрешните работи генерал-полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал. Той е уредник на 150-хилядното поклонение на стадиона, даже в един миг персонално е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обграждане (и това е стигнало до Тодор Живков) мнението си „ че на погребението са взели участие непринудено и неорганизирано повече хора, в сравнение с всички проведени, в това число и на Тодор Живков манифестации, че България в цялата си история не помни такова събитие “. Месец по-късно Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвиняванията за това е неговото користолюбие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те „ бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а единствено партията може да издигне някого в идол “. Самият Солаков в неговата автобиографична книга „ Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) разказва… “ (1993 година, с. 51) написа за сърдечната си връзка с Гунди.
Ще го изтъквам буквално:
„ Малко са хората, които знаят за нашите връзки с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го на първо място за неговата невзискателност, човещина, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше талантлив от природата и които излъчваше на всички места, където се намираше. Той нямаше „ съперници “. Най-големият му съперник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, само че той в това време бе и най-големият му другар! Аз си припомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната върволица и със сълзи на очи сложи цветя на гроба на своя паметен другар. Поставих цветя и аз. “ Между другото и аз бях на поклонението, дружно с мои сътрудници от Шесто ръководство, само че непринудено, без да ни е подредено това.
И още един настойник е имал Аспарухов. Това е военачалник Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто ръководство, който е имал уязвимост към футбола и съответно към „ Левски-Спартак “. Поне по този начин знаехме в ръководството. Израз на тази негова уязвимост е назначението на неколцина известни футболисти от „ Левски-Спартак “, след преустановяване на футболната им кариера, за оперативни служащи в ръководството.
Но да се върнем към кино лентата за Гунди. Този извънреден интерес към него се дължи освен тъй като е добре изработен филм, и не толкоз поради любовната история, а на първо място поради носталгията на тези фенове – и остарели, и млади. Носталгия по славното време на триумфите на българския спорт и съответно на българския футбол, които се въплъщаваха тогава, та и до ден сегашен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави сред положението на футбола тогава и в този момент. Спомнете си, че нашите футболисти участваха в международните шампионати по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), Федерална Република Германия (1974), Мексико (1986), че социалистическите генерации футболисти ни изведоха на четвърто място в Съединени американски щати през 1994 година и класираха България на международното състезание през 1998 година във Франция, а към този момент двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да взе участие в международно и европейско състезание по футбол.
Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков
Къде са почитателите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в „ това време “, които се боготворяха от почитателите. Те се трансфораха към този момент в митове, за които непрестанно се написа и приказва с горест по медиите. Не се удивлявам от положението на футбола ни при тази политика на страната, на клубовете, а ненапълно и на БФС. Че той, българският футбол, от дълго време към този момент не е български, откакто започнаха да прииждат всеобщо в тимовете чужденци. Неколкократният ни първенец „ Лудогорец “, а и други тимове, в това число „ Левски “ и ЦСКА, излизат от време на време на терена напълно или с преобладаващи непознати футболисти, това не е български тим и футбол. Как да има триумфи, когато единствено се приказва за детски, младежки и юношески сформира, само че действително те са подценявани в мъжките тимове. Нали управлението на „ Левски “ се кълнеше, че ще построи тима си единствено от своите юноши, какво стана с това заричане. Докато не се прекъсне тази порочна процедура и не се понижат играещите чужденци до двама-трима в тим, няма да има триумфи в българския футбол. Вероятно няма да ги има и тези финансови проблеми, от които страдат множеството от футболните клубове, в случай че страната и общините застанат зад тях. Разбира се, има и други аргументи за това националният ни тим да пада и от най-слабите тимове на Европа, само че спирам дотук, има си експерти за тези пояснения. Тази моя болежка е болежка на милиони почитатели на футбола. И те отиват да гледат кино лентата, с цел да си напомнят или да се срещнат с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което сътвори двамата най-хубави футболисти на България за всички времена – Аспарухов и по-късно Стоичков.
Та си мисля, дали въпреки всичко да не отида да виждам кино лентата, с цел да се полюбувам и порадвам на триумфите на българския футбол от този интервал?
*Бончо Асенов е роден през 1946 година в Перник. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работил е в контраразузнаването на Министерство на вътрешните работи (1970-1981), преподавал е във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи.
На 9 октомври 2024 година в зала „ Арена София “ се състоя галапремиерата на кино лентата „ Гунди – легенда за любовта “, който стартира да се прожектира по кината в България от 18 октомври. Досега той е гледан от над 500 000 души и е най-гледаният и най-касовият филм в страната след 1989 година За него се написаха доста позитивни и възторжени мнения и имаше в медиите няколко изявленията със брачната половинка на Аспарухов Величка Маркова – Лита, за любовта на които се споделя във кино лентата.
Няма да го виждам кино лентата. Защото разбрах, че в него преднамерено се споделя по какъв начин „ злокобната “ Държавна сигурност е тормозила Гунди и фамилията и се е опитвала безрезултатно да го вербува за собствен сътрудник. И по какъв начин неуспелият да го вербува млад действен служащ бил уволнен поради това. Разбирам, че това е освен биографичен, само че и живописен филм и неговите създатели са се подвели по шаблонното към този момент показване на Държавна сигурност като „ подла “, „ жестока система “, която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда всеобщо хората. Това ми е познато факсимиле. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 година също един от непрекъснатите им герои бе „ фашистката Държавна сигурност и полицията “, представяна по сходен метод.
Няма да го виждам и поради изказванията
на Величка Маркова, че „ Системата в България беше ужасна по това време “, че „ Георги живееше тук в клетка, и то не златна “ и „ … мога да кажа, че системата беше отвратителна “. И че в случай че са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб „ Милан “ да играе в Италия, само че отказал) „ … нашите фамилии нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи “. „ Беше доста черно време. Здрава ръка, която ти споделя какви книги да четеш, какви филми да гледаш… “. И поради нейните изказвания, че „ били подслушвани и преследвани от Държавна сигурност “, че след гибелта му „ комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите “, а „ ударите на властта се изсипаха върху нас “.
Няма да го виждам и поради опитите на някои медии да показват неговите години като време на „ …ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща реалност на цензура, възбрана, сивота, тъждественост и идентична кошмарност “, а Гунди бил като „ …една твърда стена, в която се разрушава цялата идеология на несвободата “.
Нямам желание да възразявам на тези трендове, които се прокарват във кино лентата и около него. Но като някогашен чиновник на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 година е бил в тази система, ми се желае да изкажа признателност към създателите на кино лентата: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са основали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни триумфи по това време като футболист. Защото и двамата герои на кино лентата са били мои сътрудници – чиновници на Държавна сигурност по това време.
Величка Маркова бе офицер в 12-и отдел на Второ основно ръководство, който отговаряше за гранично-пропускателния надзор и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в ръководството, само че единственото, което мога да кажа за нея, е, че бе фактически красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни сътрудници от ръководството, че след гибелта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия.
Георги Аспарухов – Гунди, след обединяването на футболните тимове „ Спартак “ с „ Левски “ през януари 1969 година, дружно с други футболисти е
назначен на щат към Министерство на вътрешните работи и съответно към Държавна сигурност
Има служебна карта на чиновник в Държавна сигурност и това му се признава за бъдещото пенсиониране като „ първа категория стаж “. В формалното известие на в. „ Работническо дело “ от 1 юли 1971 година за злополуката се споделя: „ На 30 юни 1971 година при автомобилна злополука, в осъществяване на служебния си дълг починаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, чиновниците на Министерство на вътрешните работи майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков… Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на сдружението „ Левски “, квартал „ Подуяне “. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища “.
Гунди не е бил действен служащ, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-хубавият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността, че той е бил любим на тогавашния министър на вътрешните работи генерал-полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал. Той е уредник на 150-хилядното поклонение на стадиона, даже в един миг персонално е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обграждане (и това е стигнало до Тодор Живков) мнението си „ че на погребението са взели участие непринудено и неорганизирано повече хора, в сравнение с всички проведени, в това число и на Тодор Живков манифестации, че България в цялата си история не помни такова събитие “. Месец по-късно Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвиняванията за това е неговото користолюбие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те „ бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а единствено партията може да издигне някого в идол “. Самият Солаков в неговата автобиографична книга „ Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на НРБ) разказва… “ (1993 година, с. 51) написа за сърдечната си връзка с Гунди.
Ще го изтъквам буквално:
„ Малко са хората, които знаят за нашите връзки с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го на първо място за неговата невзискателност, човещина, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше талантлив от природата и които излъчваше на всички места, където се намираше. Той нямаше „ съперници “. Най-големият му съперник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, само че той в това време бе и най-големият му другар! Аз си припомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната върволица и със сълзи на очи сложи цветя на гроба на своя паметен другар. Поставих цветя и аз. “ Между другото и аз бях на поклонението, дружно с мои сътрудници от Шесто ръководство, само че непринудено, без да ни е подредено това.
И още един настойник е имал Аспарухов. Това е военачалник Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто ръководство, който е имал уязвимост към футбола и съответно към „ Левски-Спартак “. Поне по този начин знаехме в ръководството. Израз на тази негова уязвимост е назначението на неколцина известни футболисти от „ Левски-Спартак “, след преустановяване на футболната им кариера, за оперативни служащи в ръководството.
Но да се върнем към кино лентата за Гунди. Този извънреден интерес към него се дължи освен тъй като е добре изработен филм, и не толкоз поради любовната история, а на първо място поради носталгията на тези фенове – и остарели, и млади. Носталгия по славното време на триумфите на българския спорт и съответно на българския футбол, които се въплъщаваха тогава, та и до ден сегашен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави сред положението на футбола тогава и в този момент. Спомнете си, че нашите футболисти участваха в международните шампионати по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), Федерална Република Германия (1974), Мексико (1986), че социалистическите генерации футболисти ни изведоха на четвърто място в Съединени американски щати през 1994 година и класираха България на международното състезание през 1998 година във Франция, а към този момент двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да взе участие в международно и европейско състезание по футбол.
Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков
Къде са почитателите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в „ това време “, които се боготворяха от почитателите. Те се трансфораха към този момент в митове, за които непрестанно се написа и приказва с горест по медиите. Не се удивлявам от положението на футбола ни при тази политика на страната, на клубовете, а ненапълно и на БФС. Че той, българският футбол, от дълго време към този момент не е български, откакто започнаха да прииждат всеобщо в тимовете чужденци. Неколкократният ни първенец „ Лудогорец “, а и други тимове, в това число „ Левски “ и ЦСКА, излизат от време на време на терена напълно или с преобладаващи непознати футболисти, това не е български тим и футбол. Как да има триумфи, когато единствено се приказва за детски, младежки и юношески сформира, само че действително те са подценявани в мъжките тимове. Нали управлението на „ Левски “ се кълнеше, че ще построи тима си единствено от своите юноши, какво стана с това заричане. Докато не се прекъсне тази порочна процедура и не се понижат играещите чужденци до двама-трима в тим, няма да има триумфи в българския футбол. Вероятно няма да ги има и тези финансови проблеми, от които страдат множеството от футболните клубове, в случай че страната и общините застанат зад тях. Разбира се, има и други аргументи за това националният ни тим да пада и от най-слабите тимове на Европа, само че спирам дотук, има си експерти за тези пояснения. Тази моя болежка е болежка на милиони почитатели на футбола. И те отиват да гледат кино лентата, с цел да си напомнят или да се срещнат с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което сътвори двамата най-хубави футболисти на България за всички времена – Аспарухов и по-късно Стоичков.
Та си мисля, дали въпреки всичко да не отида да виждам кино лентата, с цел да се полюбувам и порадвам на триумфите на българския футбол от този интервал?
*Бончо Асенов е роден през 1946 година в Перник. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работил е в контраразузнаването на Министерство на вътрешните работи (1970-1981), преподавал е във Висшия институт на Министерство на вътрешните работи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ