Болниците са относително готови да се справят с пандемията от

Болниците са релативно подготвени да се оправят с пандемия та от КОВИД-19 през есенно-зимния интервал. Липсата на фрагменти и пониженото финансиране са главните проблеми, които седят пред лечебните заведения, а решаването им е от първостепенно значение  за естественото им действие. Това демонстрират главните заключения от анкета та на „ Индекс на лечебни заведения те “, която бе готова с експертното подпомагане на МУ-Варна. Тя бе извършена в края на август и началото на септември измежду членовете на петте болнични асоциации – Асоциация на университетските лечебни заведения , Националното съдружие на регионалните лечебни заведения , Националното съдружие на общинските лечебни заведения , Националното съдружие на частните лечебни заведения и Българска болнична асоциация. В анкета та взеха присъединяване 55 лечебни заведения от цялата страна или 20% от всички 278 лечебни заведения за интензивно лекуване. Измежду тях 85% са многопрофилни, а 13% - профилирани. Според формата на благосъстоятелност -  15% са държавни, 31% са общински, 25% са смесени (държавна и общинска собственост), 29% са частни.

Финансирането

91% от лечебни заведения те изпитват финансови усложнения след настъпването на пандемия та. Най-голям е този проблем – 100%, при общинските и регионалните лечебни заведения. В по-малка степен той визира напълно държавните и частните лечебни заведения.

Очакванията на мениджърите за финансовото положение на лечебни заведения те не е оптимистично. 43% от тях считат, че в бъдеще то ще се утежни, а 24% - че може да се усъвършенства. Останалите не чакат смяна. Най-спокойни за финансовото бъдеще наподобяват държавните лечебни заведения - 50% измежду тях считат, че то ще се усъвършенства.

Материална обезпеченост

Лечебните заведения за болнична помощ се усещат релативно спокойни по отношение на оборудването, с което разполагат, с цел да посрещнат пандемия та през есенно-зимния интервал. 78% от лечебни заведения те заявяват, че разполагат с задоволително дезинфектанти и защитни средства. Отново по-положително настроени са държавните и частните лечебни заведения. По-притеснени за това дали количествата ще им стигнат са регионалните и общинските лечебни заведения.

Като цяло лечебни заведения те не изпитват дефицит от медикаменти и инсталация. По-големи са потребностите в това отношение на регионалните и частните лечебни заведения. Половината от частните лечебни заведения считат, че имат потребност от още техника, а една трета - от още лекарства за интензивните отделения. При регионалните лечебни заведения тези цифри съответно  са 29% и 21%.

Кадрова и структурна обезпеченост

Липсата на медицински експерти е доста огромен проблем за лечебните заведения. 62% от мениджърите считат, че лечебни заведения те, които управляват, не разполагат с задоволително медицински личен състав сега. Проблемът е по-голям за обществените лечебни заведения – 71% от общинските и регионалните лечебни заведения, както и 62% от държавните, заявяват, че изпитват недостиг в това отношение, до момента в който липса на фрагменти има в 44% от частните лечебни заведения.

Най-голям е дефицитът при лечебни заведения те от медицински сестри. 87% от далите отговор нямат нужните експерти по здравни грижи. Най-голяма е неналичието на медицински сестри при общинските лечебни заведения – 100% от тези лечебни заведения декларират, че имат този проблем, и най-малка при частните лечебни заведения – 75% от тях считат, че нямат задоволително от тези фрагменти.

Липсата на инфекционисти и реаниматори също е огромна. Близо 90% от лечебни заведения те в анкета та разполагат с нула до двама инфекционисти, а 27% с нула до двама реаниматори. Най-голяма потребност от реаниматори считат, че имат държавните лечебни заведения – 62% от интервюираните,  и регионалните – 57%. При инфекционистите най-голяма е потребността измежду регионалните –  86%, и частните – 56%.

54% от лечебни заведения те разполагат с инфекциозно поделение или такова, което е пригодено за пациенти с КОВИД. 71% от лечебни заведения те са безапелационни, че нямат запаси от медицински личен състав, а 64% нямат запаси от отделения, които биха могли да трансформират.

Нагласи към пациентите с К-19

24% от лечебни заведения те признават, че не биха се съгласили да лекуват пациенти с КОВИД, в случай че нещата през есенно-зимния интервал се усложнят. Най-голяма част от тях са частни лечебни заведения. Все отново болшинство от лечебните заведения - 76%, са с противоположната настройка. Изцяло без отрицателни настройки към лекуването на пациенти с КОВИД са само регионалните лечебни заведения.  Две трети от лечебни заведения те не изключват и опозиция от личния състав, в случай че се наложи да се одобряват пациенти или още пациенти с КОВИД.

Решенията

По-добро финансиране на болничната помощ е измежду главните решения, което са показали мениджърите. Осигуряването от НЗОК на финансиране в размер на 100% от прогнозния бюджет за 2020 година е решение на проблемите за 82% от интервюираните лечебни заведения. Целево финансиране от Министерство на здравеопазването за лекуването на инфекциозните отделения е приоритет за 69% от лечебни заведения те, а за пациенти с КОВИД – за 56%. Сред останалите решения, които мениджърите са показали е обезпечаване на спомагателни защитни средства и дезинфектанти (60%), осъществяване на наложителен PCR на всеки пациент преди хоспитализация (49%). Едва 35% считат, че командироване на медицински експерти от други лечебни заведения би могло да помогне, а 20%, че образованието на наличния медицински личен състав за лекуване на пациенти с КОВИД-19 може да оказват помощ. Осигуряването на още медицински личен състав е решение за 49% от лечебни заведения те въобще, само че тежестта му не е съразмерно за всички типове лечебни заведения. Подобна мярка чакат най-много регионалните (57% от тях), и общинските лечебни заведения  (53% от тях).

В резюме

Самооценката за подготвеност та за лекуване на КОВИД-19 през есента и зимата е междинна към добра. 36% от лечебните заведения оценят подготвеност та си да се оправят с есенно-зимния интервал като междинна, а 36% като добра. 13% от лечебни заведения те правят оценка подготвеност та си като слаба и 7% - като доста добра. Сред лечебни заведения те, които имат най-големи терзания за това по какъв начин ще се оправят с КОВИД през зимата, са общинските и частните лечебни заведения. По-уверени във опциите за справяне с КОВИД наподобяват държавните и регионалните лечебни заведения.