Болничните стават електронни, ще минат границата от 1 млрд. лв. за 2025-а
Болничните листове да станат напълно електронни и хората да не носят книжен вид на шефа си. Сега дигатално те отиват единствено в Националния застрахователен институт (НОИ). Тази смяна в Закона за здравето оферират от “Демократична България ” от 1 юли 2026 година
Ще се изпращат по електронен път посредством Националната здравноинформационна система към системата за несъмнено електронно връчване. Ако това се одобри, до 1 юни следващата година всички работодатели ще би трябвало да си създадат профил в системата за несъмнено електронно връчване по Закона за електронното ръководство с настоящи данни за контакт - телефон и електронен адрес.
Осигурените ще ги получават на посочен от тях електронен адрес, като ще имат право и на книжен документ, в случай че желаят.
Самоосигуряващите се обаче също ще би трябвало да създадат собствен профил в системата за електронно връчване, с цел да идва болничният лист на мейла им. За 8 месеца министърът на електронното ръководство ще би трябвало да синхронизира системата за несъмнено електронно връчване със здравноинформационната.
На този декор пораства “цената ” на болничните. През предходната година Национален осигурителен институт е платил с над 233 млн. лева повече за болнични и техният размер общо е стигнал рекордните 956 млн. лева
Причините за този забележителен растеж са три. Основната е, че българите боледуват от ден на ден. Изплатените работни дни м.г. са стигнали 16 786 836 лева, което е с 2 млн. повече спрямо миналата година.
Заради растежа на заплатите пък пораства и компенсацията, и по този начин приблизително дневно се е плащало по 56,96 лева, а година по-рано - 49,68 лева Третата причина е, че от началото на 2024-а третият ден обезщетение се върна в Национален осигурителен институт, по тази причина размерът му се увеличи от 70 на 80% от среднодневното брутно заплащане. Според влезлите в действие промени в Кодекса за обществено обезпечаване първите два дни се поемат от работодателя в размер на 70%, а от третия ден се включва Национален осигурителен институт с 80%.
В последните години работодателят плащаше 70% за първите три дни, а Национален осигурителен институт се включваше от четвъртия с 80%. Бизнесът се бори 15 година да анулира това си обвързване, което влезе сякаш като краткотрайно през 2009 година поради рецесията.
“Над 1,3 милиарда лева ще бъдат разноските за болнични тази година. Всеки трети лист е машинация и корупция. Решението е първите два дни да се заплащат от служащия, вторите два от работодателя, а идващите - от Национален осигурителен институт след легализация от акредитиран доктор или работа ”, написа във фейсбук Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Иначе работещите българи употребяват болнични приблизително два и половина пъти в годината. Средната изплатена сума на един болничен лист през предходната година е била 425,96 лева - нарастване с 39,05 лева
През предходната година най-масово са се изписвали от 4 до 7 дни лекуване у дома.
Такива са били 943 131 от първичните болнични листове.
До два дни пък са изписани 263 712 листа, а над месец - 149 хиляди 147 216 родители са взели болнични, с цел да гледат деца или родственици. Осигурителният институт е изплатил общо 52 млн. лева на фамилии, които е трябвало да си останат у дома поради боледуващо дете. Средната дълготрайност на този тип болнични е шест дни. По-често грижите се поемат от майките. 11 058 мъже са употребили болнични за грижа за непосредствен.
Най-често болничен лист е изписван на хора над 65 година, които не престават да работят - употребили са общо 1 715 985 работни дни, за тях са платени малко над 48 млн. лева Те обаче получават и едно от най-ниските компенсации дневно (от 49,54 лева.).
Втората най-боледуваща група са хората на 55 година - отсъствали са 35 млн. дни, като дневно те са получавали по 58,25 лева
Статистиката сочи, че в най-дълги болнични са били служащите от дребните предприятия. Така във компании до 9 души един човек е употребил приблизително по 10 дни, а в тези с над 500 души - 7 дни.
Най-много болнични - 360 хиляди, разумно са издадени на софиянци. В Пловдив те са съвсем три пъти по-малко - 117 хиляди В топ 3 с 67 хиляди компенсации влиза и Варна.
Най-малко болнични са употребени във Видин - едвам 5825. Под 15 хиляди са в Добрич, Търговище, Монтана, Силистра, Разград, Кърджали, Кюстендил, Ловеч и Перник.
Продължава наклонността, че болничен лист най-често се дава за вирусна зараза. Такъв е бил всеки десети през миналата година, или 330 941 болнични листа. На второ място българският служащ е страдал от остра зараза на горните дихателни пътища - 316 375 броя, а на трето място изострен бронхит - 171 409.
Ще се изпращат по електронен път посредством Националната здравноинформационна система към системата за несъмнено електронно връчване. Ако това се одобри, до 1 юни следващата година всички работодатели ще би трябвало да си създадат профил в системата за несъмнено електронно връчване по Закона за електронното ръководство с настоящи данни за контакт - телефон и електронен адрес.
Осигурените ще ги получават на посочен от тях електронен адрес, като ще имат право и на книжен документ, в случай че желаят.
Самоосигуряващите се обаче също ще би трябвало да създадат собствен профил в системата за електронно връчване, с цел да идва болничният лист на мейла им. За 8 месеца министърът на електронното ръководство ще би трябвало да синхронизира системата за несъмнено електронно връчване със здравноинформационната.
На този декор пораства “цената ” на болничните. През предходната година Национален осигурителен институт е платил с над 233 млн. лева повече за болнични и техният размер общо е стигнал рекордните 956 млн. лева
Причините за този забележителен растеж са три. Основната е, че българите боледуват от ден на ден. Изплатените работни дни м.г. са стигнали 16 786 836 лева, което е с 2 млн. повече спрямо миналата година.
Заради растежа на заплатите пък пораства и компенсацията, и по този начин приблизително дневно се е плащало по 56,96 лева, а година по-рано - 49,68 лева Третата причина е, че от началото на 2024-а третият ден обезщетение се върна в Национален осигурителен институт, по тази причина размерът му се увеличи от 70 на 80% от среднодневното брутно заплащане. Според влезлите в действие промени в Кодекса за обществено обезпечаване първите два дни се поемат от работодателя в размер на 70%, а от третия ден се включва Национален осигурителен институт с 80%.
В последните години работодателят плащаше 70% за първите три дни, а Национален осигурителен институт се включваше от четвъртия с 80%. Бизнесът се бори 15 година да анулира това си обвързване, което влезе сякаш като краткотрайно през 2009 година поради рецесията.
“Над 1,3 милиарда лева ще бъдат разноските за болнични тази година. Всеки трети лист е машинация и корупция. Решението е първите два дни да се заплащат от служащия, вторите два от работодателя, а идващите - от Национален осигурителен институт след легализация от акредитиран доктор или работа ”, написа във фейсбук Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Иначе работещите българи употребяват болнични приблизително два и половина пъти в годината. Средната изплатена сума на един болничен лист през предходната година е била 425,96 лева - нарастване с 39,05 лева
През предходната година най-масово са се изписвали от 4 до 7 дни лекуване у дома.
Такива са били 943 131 от първичните болнични листове.
До два дни пък са изписани 263 712 листа, а над месец - 149 хиляди 147 216 родители са взели болнични, с цел да гледат деца или родственици. Осигурителният институт е изплатил общо 52 млн. лева на фамилии, които е трябвало да си останат у дома поради боледуващо дете. Средната дълготрайност на този тип болнични е шест дни. По-често грижите се поемат от майките. 11 058 мъже са употребили болнични за грижа за непосредствен.
Най-често болничен лист е изписван на хора над 65 година, които не престават да работят - употребили са общо 1 715 985 работни дни, за тях са платени малко над 48 млн. лева Те обаче получават и едно от най-ниските компенсации дневно (от 49,54 лева.).
Втората най-боледуваща група са хората на 55 година - отсъствали са 35 млн. дни, като дневно те са получавали по 58,25 лева
Статистиката сочи, че в най-дълги болнични са били служащите от дребните предприятия. Така във компании до 9 души един човек е употребил приблизително по 10 дни, а в тези с над 500 души - 7 дни.
Най-много болнични - 360 хиляди, разумно са издадени на софиянци. В Пловдив те са съвсем три пъти по-малко - 117 хиляди В топ 3 с 67 хиляди компенсации влиза и Варна.
Най-малко болнични са употребени във Видин - едвам 5825. Под 15 хиляди са в Добрич, Търговище, Монтана, Силистра, Разград, Кърджали, Кюстендил, Ловеч и Перник.
Продължава наклонността, че болничен лист най-често се дава за вирусна зараза. Такъв е бил всеки десети през миналата година, или 330 941 болнични листа. На второ място българският служащ е страдал от остра зараза на горните дихателни пътища - 316 375 броя, а на трето място изострен бронхит - 171 409.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ