Болката не винаги е просто пряк отговор на травма -

Болката не постоянно е просто директен отговор на контузия - тя също по този начин е надълбоко повлияна от това, което мозъкът чака да почувства. Скорошно изследване от Катедрата по клинична медицина в университета в Орхус сподели, че несигурността по отношение на упованията на индивида може да усили болката даже при липса на действителна щета. Учените са разкрили, че когато мозъкът няма ясна прогноза, той може да усили дискомфорта като защитна реакция.

Доцент Франческа Фардо и нейният екип изследваха този феномен, употребявайки илюзията за топлинна скара - тайнствен сензорен трик, при който едновременното излагане на горещи и ниски температури провокира чувство за пареща болежка. Проучването, оповестено в списание Science Advances, включва 300 души, които са били помолени да предскажат дали ще усетят топло или студено на предмишниците си, пише Aarhus University.

Въпреки това, в някои случаи те са били изложени на двата тласъка по едно и също време, което е предизвикало ненадейно мощна реакция на болежка. Използвайки усъвършенствано обрисуване на мозъка и изчислително моделиране, откривателите съумяха да проследят по какъв начин мозъкът обработва тази болежка, породена от неустановеност.

Предишна работа към този момент сподели, че упованията мощно въздействат върху възприемането на болката - упованието за облекчение може да понижи дискомфорта, до момента в който упованието за щета може да го утежни. Но новите проучвания са разкрили различен фактор: когато мозъкът изпитва неустановеност и е изправен пред смесени сензорни сигнали, той е податлив да надценява евентуалната заплаха.

Такава нерешителност води до преувеличаване на реакцията на болежка даже при липса на действителна щета. Това изобретение оказва помощ да се изясни за какво пациентите, които получават неразбираема или спорна информация за положението си, от време на време оповестяват за по-високи равнища на болежка.

В опазването на здравето разбирането по какъв начин несигурността въздейства върху възприемането на болката може да помогне на клиницистите да подобрят тактиките за лекуване. Пациентите, които не знаят какво да чакат по време на медицински процедури или лекуване на хронична болежка, могат да се възползват от по-ясна връзка и по-добро ръководство на упованията, споделят създателите.

Ако намаляването на несигурността може да облекчи болката, тогава здравните служащи може да се наложи да се съсредоточат освен върху физическото лекуване, само че и върху психическото утешение и поддръжка за своите пациенти.

Това проучване включва и проучване на плацебо и ноцебо резултатите - психическото въздействие на позитивните или негативните упования върху физическите чувства. Докато плацебо резултатът демонстрира, че вярата в облекчението може да облекчи признаците, ноцебо резултатът демонстрира, че страхът от болежка може да го утежни. Сега има трета променлива в това изследване: когато мозъкът не знае какво да чака, той може да играе на несъмнено, увеличавайки излишно дискомфорта.

Франческа Фардо и нейният екип в този момент възнамеряват да проучат по какъв начин тези констатации се отнасят за хора с хронична болежка и дали психически положения като тревога и меланхолия въздействат на усещането им за болежка. Ако несигурността играе основна роля за увеличение на болката, тогава оправянето с нея може да проправи пътя за по-ефективни лекувания както в клинични, по този начин и в ежедневни условия.