Болката не се побеждава. С болката се танцува. Болката е

" Болката не се побеждава. С болката се танцува. Болката е като заболяването, болката е част от твоя живот и ти би трябвало да я попиташ: " Здрасти, ти за какво си пристигнала? " Думите са на писателката Мария Лалева, която трансформира всеки минус в плюс. Авторка е на най-продаваната за четвърта година българска книга " Живот в скалите ".

Вижте и още в диалога на Татяна Йорданова с Мария Лалева.

" Имаше единствено музика в моя живот. Нямаше нищо друго. Аз свирех на пиано по 6-7 часа дневно. След това ме оперираха и се разбра, че въобще няма да мога да изсвирвам в никакъв случай повече. Ръката към този момент е с лимитирано деяние, самите пръсти не работят, те не те слушат. И по този начин в действителност се появи писането. Едната врата се затвори, отвори се другата врата ".

Животът очевидно си знае работата и най-добре усеща кои порти са за отваряне. Пианото несъмнено е изгубило доста, само че Мария Лалева просто е направена от думи. Такива думи и толкоз думи, че някак би било грях да не ги напише и показа.

" Не обичах да се набивам на очи. Живеех с едно чувство - по-добре е да си в миманса. Някак си прожекторите ме плашеха. Пишех си скрито. Никога, в никакъв случай не съм предполагала, че ще пристигна ден, в който ще издам книга. Мислех, че това е занимание. Моята загадка. Моят скришен свят, в който всичко е цветно. Всичко е почтено. Ако някой ме е закърмил с думи – това е майка ми. Моята майка още в трети клас ми четеше Елин Пелин и Йовков. С такова неспокойствие съм чакала да пристигна и да ми чете. Две учителки се хванаха за главата – учителката ми по математика и учителката ми по литература. И учителката по математика вика „ Не, доста е добра, ще изкара шестица “. И идва учителката по литература у дома, вкъщи. И споделя на татко ми, майка ми „ Не убивайте бъдещето на детето. Това е основано да написа “.

На пръв взор печели математиката. Мария Лалева става икономист по тапия. И това на пръв взор било задоволително.

Знаела ли си тогава, че един ден ще станеш публицист?

" Не. Един ден си представях по какъв начин просто ще се върна, откакто си завърша образованието, ще стана някакъв отегчителен стопански кадър, ще се оженя, ще народя две деца и ще вървим по планините на отмора и по този начин. Влизаш в логаритъма, влизаш в матрицата ".

Натам ли ти беше тръгнал животът?

" Ужасявах се, че може би натам ще тръгне ".

Обаче животът дава късмет за втори взор. И трети, и пети, до момента в който не победи това, което не е по тапия, а по душа.

" Победиха си думите. Победи си това нещо, което е заложено. Аз доста надълбоко имам вяра, че ориста ти дава хиляди знаци за това къде ти е пътят, каква заложба ти е дал и защо те бива и кое ще изрази най-добре теб. И когато си стъпиш на пътя, може да има компликации, обаче наложително има едни подсказки, които ти споделят На точното място си ".

На точното място е – споделят го над 100 000 читатели, които купуват първия ѝ разказ „ Живот в скалите “. Писала го е лека-полека в границите на 6 години. И го е написала не от благополучие.

През болката ли са минали твоите?

" " Живот в скалите " – да. Трябва да ни заболи и през болката растем. „ Живот в скалите “ мина в действителност през болката. Така се стече животът ми в някакви си няколко години, че нямаше човек, на който да съм се доверила, да съм обичала и да не ме е излъгал, да не ме е предал, да не е изрекъл чудовищно грозни неща за мен по-късно. И тъй като ти би трябвало малко мъдрост да не се сърдиш на такива хора. Трябва ти някаква отдалеченост да се спреш и да схванеш, че в действителност те доста повече са обидили и наранили себе си, в сравнение с мен. Но всичко това би трябвало да пристигна с времето. Докато те боли, ти не можеш да мислиш кой знае какъв брой. Една болежка би трябвало да я оставиш да те разпарчетоса. Ако не я оставиш да си свърши работата, а се правиш на Капитан Планета, заставаш и „ Аз по този начин ще се оправя “, и си носиш този спор вътре в тебе, в общи линии ще си докараш всички неща, които четеш като диагноза. Защото няма нищо по-страшно от неизживяната болежка. От тая която ти си се опитал цялата сила, която имаш в живота си, да я вкараш, с цел да я победиш. А болката не се побеждава. С болката се танцува. С болката е като заболяването. Болката е част от твоя живот. И би трябвало да я попиташ Здрасти – за кво си пристигнала? "

Кои са неприятните, сложните неща, за които си най-благодарна?

" Има няколко индивида, които доста съм научила от тях. И които са може би в действителност демоните в моя живот. Научих в действителност най-вече от тях това да обичам себе си, да одобрявам това, което съм. Защото би трябвало да пристигна някой да ти смачка егото, да го натроши като тебешир, да ти нашишка самочувствието, да ти забие два шамара, да те излъже грозно, че те обича, пък след това да си тръгне. Ето такива неща да ти се случат, тъй като ти другояче няма да преосмислиш себе си ".

Минала си през това?

" Минаваш. Всеки минава. Въпросът е какъв излиза... Понякога, когато в живота си срещна някаква компликация, нещо чепато и си споделям „ Аа, а да забележим в този момент това тука за какво си го извика? Да забележим на какво ще те научи “.

Трудните неща в действителност в твоя живот са сложни хора?

" Ами... сложни хора. Всичко е хора. Има доста хора - професори, учени – чели, чели, чели, а в действителност в нравствен проект, във връзка с света, на морала, на етиката – на тези космополитен закони, на любовта – те са пеленечата. Аз съм се научила от доста дребна, че омразата доста те отравя теб самия. И в общи линии даже хора, които изключителни несгоди са ми предизвикали и болки, аз не мога да ненавиждам. Човек би трябвало да се учи да споделя Не и да си потегля от лъжците, от токсичните хора, от непочтеността. Нашата задача като индивиди е да извлечем най-хубавото даже от момент, в който ти е било доста тежко. Най-доброто от себе си да извадиш. А от време на време най-хубавото е да си тръгнеш. Понякога най-хубавото е да останеш самичък. Понякога най-хубавото не е да скочиш да отмъщаваш. Защото това е работа на Вселената. Няма по какъв начин някой да сее зло и да му се случват хубави неща. Рано или късно всичко се връща като бумеранг – по две, по три ".

Кои са тогава минусите, които ти трансформира в плюсове?

" Ти вярваш ли, че аз нямам доверие, че има минуси. Аз нямам доверие, че има минуси! И нищо в моя живот, нито човек, нито обстановка, мога да дефинира като Това беше неточност. Не, това беше опит, само че не беше неточност. Оженил си се на 22 за някой, който... и това е неточност. Ама не! Точно това е трябвало да стане. То няма плюс или минус. То е било нужно за душата ти, щом се е случило, значи е ходило. Минусите и плюсовете идват в мига, в който кл,опваш в една и съща неточност. И отново не е плюс и минус Просто се въртиш в кръг. Докато не си намериш паузата да излезеш. Но това, че се въртиш – не е минус. Просто си имал потребност още малко да се повъртиш до момента в който намериш твоя излаз от предишното. Пет пъти ще сбъркаш и на шестия ще го уцелиш. И къде е минусът? "

„ Светът е по този начин организиран, че мъдростта остава у изоставения. Същото е и с любовта. Същото е и със гибелта. Раздялата от време на време е най-краткия път до най-важната среща в живота ти. Тази с теб самия. “

Това е част от книгата, която още преди да бъде написана към този момент беше търсена, а по-късно стана най-продаваната модерна българска книга. И си остана такава към този момент четвърта година.

А ти вярваше ли, пишейки, затваряйки кориците на книгата и пускайки я в продажба, че тя ще има подобен триумф?

" Не. Такъв чак – не. Много е простоват въпросът, обаче е също толкоз комплициран – Според теб Защо съумя? То е като в любовта – не знаеш за какво обичаш някого, обаче знаеш, че го обичаш. Така раждаш, по този начин обичаш, по този начин се разделяш, по този начин посрещаш, по този начин изпращаш. С обич, с истина и със независимост. Едно от тях да му се счупи крайници и ти катурва каруцата. При мен е по този начин. Не знам другите по какъв начин пишат ".

Формула Мария Лалева няма. Има единствено три думи: Любов, истина и независимост. И те я карат да напише и идващия си разказ.

„ Имаме мъчителна потребност да обичаме себе си в другия. И да се учим да го виждаме всеки ден, да осъзнаем какъв брой доста си приличаме. И че сме забъркани от една и съща тиня. “

" Успешен? Какво значи сполучлив? Печелиш доста пари, станал си началник на телевизия, станал на началник на компания? Знаеш ли какво е триумф? Успех е да пребориш един недостатък в себе си. Успех е да пребориш един боязън и когато знаеш, че доста ще загубиш от истината, да глътнеш лъжата и да я кажеш тази истина. Успех е, когато работиш някъде, където някой те отравя, да имаш смелостта да кажеш, че твоето място е там, където ще отиваш с обич, ще те гледат с обич. И да си вдигнеш шапката и да си тръгнеш. Успех е да кажеш на някого – знаеш ли, аз в действителност те обичам. Но подобен, какъвто си ти сега.

Ти сполучлив човек ли си?

" Аз съм сполучлив човек. Защото даже и на следващия ден да не напиша един ред, аз от сутринта, в мига, в който съм се изправила, ще знам, че обичам този свят и обичам тези хора. Не можеш да не си сполучлив. Ако мислиш с обич, вървиш с обич, не обич сред Пешо и Ивана, обич като метод да приемаш тоя град, тези хора, теб, цветя. Може да се случи по този начин, че след две години да продавам домати на пазара. Не знае човек какъв му е, какво му е бъдещето, само че би трябвало да го правиш с обич, тъй като то е част от теб и да не виждаш принудата. Да виждаш хубавата част... какъв брой са хубави доматите, какъв брой са усмихнати хората. И да, ще си легна вечерта със съзнанието, че аз съм имала сполучлив ден и аз съм била сполучлив човек в него. Няма значение какво работиш. Важното е ти да знаеш, че тъй като то е част от твоя живот, би трябвало да го обичаш ".

Разговорът с Мария Лалева мъчно има точка. Обаче ето точката. Няма формули и закони. Пътят към върха е повече път, в сравнение с връх. А животът по този начин си натиска клавишите, че всеки минус да може да стане плюс.