Защо Боливия не използва огромните си запаси от най-лекия метал?
Боливия има големи ресурси от един от най-важните метали в света.
Приблизително 9 млн. тона литий стоят неизползвани в южноамериканската страна, като, съгласно разнообразни разбори, това е половината от международните наличия на най-лекия метал на Земята.
Този метал е изключително скъп, защото софтуерните компании се нуждаят от него за производството на своите артикули.
Без него нямаше да можете да четете сегашния материал от своя преносим компютър или смарт телефон, защото нямаше да има литиевойонни акумулатори, които да зареждат устройството.
Защо обаче страната, която господства южноамериканския пазар на литий, не е Боливия, а Чили?
„ Чили е златен стандарт за интервенциите с литий”, споделя Брайън Джаскула, експерт по потребни изкопаеми в US Geological Survey.
През предходната година Чили, която има към 8.4 млн. тона литиеви запаси, е обработила 14 100 тона от скъпия метал. За същия интервал Боливия е обработила едвам 1% от това, написа CNN.
Разликата сред двете страни идва отчасти заради естествените преимущества на Чили, само че също така, политическият фактор играе огромна роля.
Добив
Литият се извлича от басейни със солена вода. Процесът включва изпомпването на водата (в някои случаи подпочвена) до огромни басейни, където тя се изпарява от слънцето и остава единствено кал, глина и сол, от които след това се извлича скъпият литий.
Климатът в Чили е съвършен за процеса по изпаряване на водата.
Слънчевата светлина е интензивна, а надморската височина е съвършена, споделя Джаскула.
Горещи ветрове духат съвсем без спиране над басейните за изпаряване.
А крайбрежното разположение на Чили и съществуващата инфраструктура вършат превозването на лития, респективно батериите, създадени от него, относително лесна задача.
От друга страна, Боливия не може да се похвали със същите условия. В страната има интензивни превалявания в значителен интервал от годината, което пречи на процеса по изпаряване.
В басейните за изправяне има повече примеси, основно под формата на магнезий, който мъчно се разгражда, и това удължава процеса по добиване до над 2 години, колкото са нужни за същата работа в Чили. Освен това, заради тези аргументи, и самият развой е по-скъп за поддържане.
Боливия страда и от слаба инфраструктура, като множеството от нейната продукция бива изнасяна посредством пристанищата в Аржентина и Чили.
Политика
Най-сериозният фактор за неосъществения капацитет на боливийската литиева промишленост е политическият климат в страната.
Президентът на страната Ево Моралес желае да развие този бранш, само че слага едно съществено изискване: Боливия би трябвало да получи лъвския къс от икономическите изгоди.
Страната е преследвана от предишното си, в което задгранични вложители са експлоатирали нейните запаси, без да способстват по никакъв метод за локалната стопанска система, споделя доктор Анна Ревет, социолог и създател на изследване за добива на литий, културата и политиката в Боливия.
Добивът на потребни изкопаеми е съществена част от стопанската система на Боливия от епохи. Психологическите контузии от това датират чак от 17-и век, когато испански заселници експлоатират мините за сребро посредством рабски труд от страна на локални и африкански плебеи.
„ Те към този момент не желаят задгранична употреба да господства техните естествени ресурси”, споделя Ревет.
Боливия има желанието да създава акумулатори сама – то А до Я. Страната даже показва, че желае да създава електрически коли.
„ Те желаят да основат цялата индустриална верига, в която Боливия да има дял”, споделя Робърт Албро, професор към Center for Latin American and Latino Studies at American University.
Преспективата пред концепциите на Боливия може и да се окаже леко пресилена, считат Албро и Ревет.
Страната има дефицит на механически опит, като в същото време не желае да изиска помощ извън.
Изглежда, че страната е подготвена да работи с избрани народи, само че към този момент е придирчива.
През юли тази година Боливия подписа комерсиално съглашение с Индия, а през предходната година страната реализира първата си експортна пратка на литиев карбонат до Китай.
Боливия изненада някои анализатори, откакто през тази година влезе в договорка за 1.3 милиарда $ с немската компания ACI за рандеман на литий и произвеждане на акумулатори.
ACI показват, че Боливия ще получава 51% от приходите, като немската компания ще построи цех в страната. Условията наподобява устройват локалната власт, само че Ревет остава скептична.
„ Ще бъде изненада, в случай че това се осъществя, само че не е невъзможно”, споделя тя, давайки за образец предишни съглашение на Боливия с Япония, Южна Корея и Франция, които по този начин и в никакъв случай не са осъществени на процедура. „ Изглежда, че историята може да се повтори”, счита тя.
В същото време, политическата предвидимост и икономическата непоклатимост на Чили я вършат много по-атрактивна за задграничните вложители, споделя Ребека Келър, академик и анализатор в платформата за геополитически разбори Stratfor.
„ Чили се намира в най-хубавата позиция за идващите 5 години”, прибавя тя.
Приблизително 9 млн. тона литий стоят неизползвани в южноамериканската страна, като, съгласно разнообразни разбори, това е половината от международните наличия на най-лекия метал на Земята.
Този метал е изключително скъп, защото софтуерните компании се нуждаят от него за производството на своите артикули.
Без него нямаше да можете да четете сегашния материал от своя преносим компютър или смарт телефон, защото нямаше да има литиевойонни акумулатори, които да зареждат устройството.
Защо обаче страната, която господства южноамериканския пазар на литий, не е Боливия, а Чили?
„ Чили е златен стандарт за интервенциите с литий”, споделя Брайън Джаскула, експерт по потребни изкопаеми в US Geological Survey.
През предходната година Чили, която има към 8.4 млн. тона литиеви запаси, е обработила 14 100 тона от скъпия метал. За същия интервал Боливия е обработила едвам 1% от това, написа CNN.
Разликата сред двете страни идва отчасти заради естествените преимущества на Чили, само че също така, политическият фактор играе огромна роля.
Добив
Литият се извлича от басейни със солена вода. Процесът включва изпомпването на водата (в някои случаи подпочвена) до огромни басейни, където тя се изпарява от слънцето и остава единствено кал, глина и сол, от които след това се извлича скъпият литий.
Климатът в Чили е съвършен за процеса по изпаряване на водата.
Слънчевата светлина е интензивна, а надморската височина е съвършена, споделя Джаскула.
Горещи ветрове духат съвсем без спиране над басейните за изпаряване.
А крайбрежното разположение на Чили и съществуващата инфраструктура вършат превозването на лития, респективно батериите, създадени от него, относително лесна задача.
От друга страна, Боливия не може да се похвали със същите условия. В страната има интензивни превалявания в значителен интервал от годината, което пречи на процеса по изпаряване.
В басейните за изправяне има повече примеси, основно под формата на магнезий, който мъчно се разгражда, и това удължава процеса по добиване до над 2 години, колкото са нужни за същата работа в Чили. Освен това, заради тези аргументи, и самият развой е по-скъп за поддържане.
Боливия страда и от слаба инфраструктура, като множеството от нейната продукция бива изнасяна посредством пристанищата в Аржентина и Чили.
Политика
Най-сериозният фактор за неосъществения капацитет на боливийската литиева промишленост е политическият климат в страната.
Президентът на страната Ево Моралес желае да развие този бранш, само че слага едно съществено изискване: Боливия би трябвало да получи лъвския къс от икономическите изгоди.
Страната е преследвана от предишното си, в което задгранични вложители са експлоатирали нейните запаси, без да способстват по никакъв метод за локалната стопанска система, споделя доктор Анна Ревет, социолог и създател на изследване за добива на литий, културата и политиката в Боливия.
Добивът на потребни изкопаеми е съществена част от стопанската система на Боливия от епохи. Психологическите контузии от това датират чак от 17-и век, когато испански заселници експлоатират мините за сребро посредством рабски труд от страна на локални и африкански плебеи.
„ Те към този момент не желаят задгранична употреба да господства техните естествени ресурси”, споделя Ревет.
Боливия има желанието да създава акумулатори сама – то А до Я. Страната даже показва, че желае да създава електрически коли.
„ Те желаят да основат цялата индустриална верига, в която Боливия да има дял”, споделя Робърт Албро, професор към Center for Latin American and Latino Studies at American University.
Преспективата пред концепциите на Боливия може и да се окаже леко пресилена, считат Албро и Ревет.
Страната има дефицит на механически опит, като в същото време не желае да изиска помощ извън.
Изглежда, че страната е подготвена да работи с избрани народи, само че към този момент е придирчива.
През юли тази година Боливия подписа комерсиално съглашение с Индия, а през предходната година страната реализира първата си експортна пратка на литиев карбонат до Китай.
Боливия изненада някои анализатори, откакто през тази година влезе в договорка за 1.3 милиарда $ с немската компания ACI за рандеман на литий и произвеждане на акумулатори.
ACI показват, че Боливия ще получава 51% от приходите, като немската компания ще построи цех в страната. Условията наподобява устройват локалната власт, само че Ревет остава скептична.
„ Ще бъде изненада, в случай че това се осъществя, само че не е невъзможно”, споделя тя, давайки за образец предишни съглашение на Боливия с Япония, Южна Корея и Франция, които по този начин и в никакъв случай не са осъществени на процедура. „ Изглежда, че историята може да се повтори”, счита тя.
В същото време, политическата предвидимост и икономическата непоклатимост на Чили я вършат много по-атрактивна за задграничните вложители, споделя Ребека Келър, академик и анализатор в платформата за геополитически разбори Stratfor.
„ Чили се намира в най-хубавата позиция за идващите 5 години”, прибавя тя.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ