Австрийски експерт предупреждава: България ще бъде покосена от рецесия до 2 години
" Болезнено се сплотяваме " - това установи проф. Михаел Ландесман от Австрийския институт за интернационалните стопански разбори в коментар по БНР на последствията от настъпващата икономическа рецесия в Европа.
Тази седмица бе оповестена есенната прогноза за икономическото развиване на страните от Централна и Източна Европа. Основният извод от нея е по-скоро оптимистичен: войната в Украйна не се отразява толкоз пагубно върху стопанската система на 23-те изследвани страни, колкото в началото са предполагали анализаторите. Но това ще се промени още през идващите зимни месеци.
Ето и данните: Икономическият растеж се движи към 3 %, инфлацията на всички места остава двуцифрена - приблизително 13 % тази и 8% през идната година. За България австрийските анализатори плануват стопански растеж за отиващата си година от 3,5%, само че чакат криза през идващите две. Проф. Ландесман обобщава изводите за нашата страна по този начин:
" България - знаете - е в сложна политическа обстановка. Все още няма държавно управление. Това води до огромни политически взаимни отстъпки, които имат своето отражение върху стопанската система. Знаем, че България е мощно подвластна от вноса на енергоизточници, по тази причина енергийната рецесия визира страната ви изключително тежко. В този смисъл високата инфлация, която изяжда приходите в една бедна страна като България, е спомагателна тежест за семействата ", споделя проф. Ландесма.
Анализът на страните от Централна и Източна Европа демонстрира ненадейно висок стопански растеж спрямо еврозоната. Защо това е по този начин?
" По-принцип източноевропейските страни от години имат по-висок стопански растеж от страните в еврозоната. Разликата е към % и половина до два %. Но и в този район чакаме идната година трагичен спад в Брутният вътрешен продукт. И защото в еврозоната растежът е по-малък, приказваме за застоялост, а в Централна и Източна Европа - за най-малък растеж ", изясни проф. Ландесман.
Есенната прогноза демонстрира още един път, че централно- и източноевропейските страни към момента наваксват западноевропейските стопански стандарти като работливост и приходи. Това също е причина да записваме по-голям растеж спрямо по-богатите западни страни, уточни икономистът.
А сред страните от района има обилни разлики. Някои от тях построиха постоянна промишленост и имат по-големи съпротивителни сили против връхлитащите ни една след друга рецесии. Те са построили мощни външнотърговски връзки. За разлика от страните в югоизточна Европа, в това число България, сподели той.
Михаел Ландесман разяснява опцията Централна и Източна Европа да се окаже добра локация за трансферирани от Китай производства назад на Стария континент:
" Има такива сигнали, само че не трябва да ги надценяваме, още повече, че резултатът към момента не личи в макроикономическите данни. Това, което следим, е регионализиране на веригите на доставки, т.е. в производството се употребяват съставни елементи, които към този момент не се внасят от далечни страни, да вземем за пример от Азия. Този развой фактически е разследване на пандемията.
Този развой ще повлияе икономическото развиване на Централна и Източна Европа и евентуално ще донесе изгоди за тези страни, които до момента не са съумели да укрепят промишлеността си, главно в югоизточна Европа. Но този развой изисква време, още повече, че се намираме в рецесия и готовността за крупни вложения е минимална.
В същото време нашата есенна прогноза за района демонстрира, че равнището на директните вложения е много положително, изключително в подтекста на възобновяване от пандемията. Има ясни сигнали, че интеграционните процеси в европейската промишленост ще продължат и ще се задълбочат, само че на фона на стагнацията, в която навлизаме, резултати скоро няма да забележим. "
Австрийският икономист алцентира, че рецесията в връзките с Русия води до ускорение на интеграционните процеси в границите на Европейски Съюз - създаване на обща енергийна политика, на обща външна политика.
" Отминалите рецесии ни демонстрираха, че могат да се родят потребни промени. Финансовата рецесия докара до стягане на банковия съюз. Пандемията " роди " фонда за възобновяване и резистентност и ни накара да превъзмогнем национални егоизми в здравната политика. А в този момент виждаме зараждането на общата европейска енергийна политика и политика по сигурността ", сподели проф. Ландесман.
Тази седмица бе оповестена есенната прогноза за икономическото развиване на страните от Централна и Източна Европа. Основният извод от нея е по-скоро оптимистичен: войната в Украйна не се отразява толкоз пагубно върху стопанската система на 23-те изследвани страни, колкото в началото са предполагали анализаторите. Но това ще се промени още през идващите зимни месеци.
Ето и данните: Икономическият растеж се движи към 3 %, инфлацията на всички места остава двуцифрена - приблизително 13 % тази и 8% през идната година. За България австрийските анализатори плануват стопански растеж за отиващата си година от 3,5%, само че чакат криза през идващите две. Проф. Ландесман обобщава изводите за нашата страна по този начин:
" България - знаете - е в сложна политическа обстановка. Все още няма държавно управление. Това води до огромни политически взаимни отстъпки, които имат своето отражение върху стопанската система. Знаем, че България е мощно подвластна от вноса на енергоизточници, по тази причина енергийната рецесия визира страната ви изключително тежко. В този смисъл високата инфлация, която изяжда приходите в една бедна страна като България, е спомагателна тежест за семействата ", споделя проф. Ландесма.
Анализът на страните от Централна и Източна Европа демонстрира ненадейно висок стопански растеж спрямо еврозоната. Защо това е по този начин?
" По-принцип източноевропейските страни от години имат по-висок стопански растеж от страните в еврозоната. Разликата е към % и половина до два %. Но и в този район чакаме идната година трагичен спад в Брутният вътрешен продукт. И защото в еврозоната растежът е по-малък, приказваме за застоялост, а в Централна и Източна Европа - за най-малък растеж ", изясни проф. Ландесман.
Есенната прогноза демонстрира още един път, че централно- и източноевропейските страни към момента наваксват западноевропейските стопански стандарти като работливост и приходи. Това също е причина да записваме по-голям растеж спрямо по-богатите западни страни, уточни икономистът.
А сред страните от района има обилни разлики. Някои от тях построиха постоянна промишленост и имат по-големи съпротивителни сили против връхлитащите ни една след друга рецесии. Те са построили мощни външнотърговски връзки. За разлика от страните в югоизточна Европа, в това число България, сподели той.
Михаел Ландесман разяснява опцията Централна и Източна Европа да се окаже добра локация за трансферирани от Китай производства назад на Стария континент:
" Има такива сигнали, само че не трябва да ги надценяваме, още повече, че резултатът към момента не личи в макроикономическите данни. Това, което следим, е регионализиране на веригите на доставки, т.е. в производството се употребяват съставни елементи, които към този момент не се внасят от далечни страни, да вземем за пример от Азия. Този развой фактически е разследване на пандемията.
Този развой ще повлияе икономическото развиване на Централна и Източна Европа и евентуално ще донесе изгоди за тези страни, които до момента не са съумели да укрепят промишлеността си, главно в югоизточна Европа. Но този развой изисква време, още повече, че се намираме в рецесия и готовността за крупни вложения е минимална.
В същото време нашата есенна прогноза за района демонстрира, че равнището на директните вложения е много положително, изключително в подтекста на възобновяване от пандемията. Има ясни сигнали, че интеграционните процеси в европейската промишленост ще продължат и ще се задълбочат, само че на фона на стагнацията, в която навлизаме, резултати скоро няма да забележим. "
Австрийският икономист алцентира, че рецесията в връзките с Русия води до ускорение на интеграционните процеси в границите на Европейски Съюз - създаване на обща енергийна политика, на обща външна политика.
" Отминалите рецесии ни демонстрираха, че могат да се родят потребни промени. Финансовата рецесия докара до стягане на банковия съюз. Пандемията " роди " фонда за възобновяване и резистентност и ни накара да превъзмогнем национални егоизми в здравната политика. А в този момент виждаме зараждането на общата европейска енергийна политика и политика по сигурността ", сподели проф. Ландесман.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ