Проф. Кантарджиев за ,,Болестта Х“: Случва се на всеки 5-10г. Трябва да се спазват някои правила
Болестта Х може да бъде вирус или мутирала бактерия, резистентна на антибиотично лекуване. Това съобщи пред „ Телеграф “ някогашният шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев.
За нея се заприказва след полемика на Световния стопански конгрес в Давос на тематика „ Подготовка за болест Х “.
Зад нея стои не съответна зараза, която ни заплашва все още, а проект за деяние при бъдеща пандемия.
Без суматоха
„ Фактически няма нищо изключително и доста рисково. Просто би трябвало да се съблюдават някои правила “, успокоява професорът.
За пръв път заболяването Х бе упомената от специалисти на СЗО през 2018 година, още преди пандемията от Коронавирус. Тя е сборно разбиране за допустима зараза, която може да засегне доста страни.
„ Още преди десетилетие бях споделил, че на 5 до 10 години поражда някаква болест, която може да заплаши с зараза или пандемия. Тези инфекции нормално пораждат от животинския свят и минават към индивида.
Възможно е посредством разновидност или по различен метод такива микроорганизми от животинския свят да преминат към хората. Това е най-вероятният вид за поява на рискова зараза, която може да придобие световен темперамент “, обясни проф. Кантарджиев.
Голям капацитет за разпространяване имат инфекции като Ебола, вируса Нипа и вируса Маргбург. Това са заболявания, причиняващи хеморагична тресчица, сходна на Конго-Кримската хеморагична тресчица и хеморагичната тресчица с бъбречен синдром, които имаме в нашата страна.
В момента по света има огнища на рискови заразни заболявания, каквато е известната чума в Мадагаскар. Микробът, извършител на чумата, е прочут с епидемиите си още по древността.
Експерти на СЗО, в това число и генералният й секретар, заговориха за опцията за пораждане и епидемиологично разпространяване на бактерии с добита устойчивост към антибиотиците.
„ Това се е случвало в човешката история с холерата и чумата, когато антибиотици не е имало. На нас ни е доста елементарно да лекуваме бактериите с антибиотици, само че в случай че те са неефективни, опасността си е такава, каквато е била преди епохи от чумата или от холера “, означи професорът.
Реакция
Държавите би трябвало да развиват теоретичен капацитет, тъй че да могат да реагират на подобен случай.
Системите на опазване на здравето би трябвало да имат подготвеност, не както беше преди три години в последния миг да се вършат съоръжения за подаване на О2 в нашите лечебни заведения.
Тези неща би трябвало да се развиват.Само по този начин ще бъдем до известна степен готови, акцентира професорът.
За нея се заприказва след полемика на Световния стопански конгрес в Давос на тематика „ Подготовка за болест Х “.
Зад нея стои не съответна зараза, която ни заплашва все още, а проект за деяние при бъдеща пандемия.
Без суматоха
„ Фактически няма нищо изключително и доста рисково. Просто би трябвало да се съблюдават някои правила “, успокоява професорът.
За пръв път заболяването Х бе упомената от специалисти на СЗО през 2018 година, още преди пандемията от Коронавирус. Тя е сборно разбиране за допустима зараза, която може да засегне доста страни.
„ Още преди десетилетие бях споделил, че на 5 до 10 години поражда някаква болест, която може да заплаши с зараза или пандемия. Тези инфекции нормално пораждат от животинския свят и минават към индивида.
Възможно е посредством разновидност или по различен метод такива микроорганизми от животинския свят да преминат към хората. Това е най-вероятният вид за поява на рискова зараза, която може да придобие световен темперамент “, обясни проф. Кантарджиев.
Голям капацитет за разпространяване имат инфекции като Ебола, вируса Нипа и вируса Маргбург. Това са заболявания, причиняващи хеморагична тресчица, сходна на Конго-Кримската хеморагична тресчица и хеморагичната тресчица с бъбречен синдром, които имаме в нашата страна.
В момента по света има огнища на рискови заразни заболявания, каквато е известната чума в Мадагаскар. Микробът, извършител на чумата, е прочут с епидемиите си още по древността.
Експерти на СЗО, в това число и генералният й секретар, заговориха за опцията за пораждане и епидемиологично разпространяване на бактерии с добита устойчивост към антибиотиците.
„ Това се е случвало в човешката история с холерата и чумата, когато антибиотици не е имало. На нас ни е доста елементарно да лекуваме бактериите с антибиотици, само че в случай че те са неефективни, опасността си е такава, каквато е била преди епохи от чумата или от холера “, означи професорът.
Реакция
Държавите би трябвало да развиват теоретичен капацитет, тъй че да могат да реагират на подобен случай.
Системите на опазване на здравето би трябвало да имат подготвеност, не както беше преди три години в последния миг да се вършат съоръжения за подаване на О2 в нашите лечебни заведения.
Тези неща би трябвало да се развиват.Само по този начин ще бъдем до известна степен готови, акцентира професорът.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ