Михаил Заимов в подкаста на Явор Дачков: За смъртта без страх и с тъга за България
Болен съм - четвърта фаза рак на панкреаса. Не се предавам, само че съм реалист. В този случай имам вяра повече на статистиката, в сравнение с метафизиката. Това е най-смъртоносният рак. Приел съм концепцията и мисълта, че и на следващия ден да се случи, и в този момент да се случи, ще си потегли с нравствен мир от този свят. Имал съм прекрасен живот, не скърбя за нищо. Мисля за Бог.
Явор Дачков беседва с Михаил Заимов за гибелта, вярата и смисъла на живота, за неуспеха на българския преход, митовете в историята ни и раздвоението, в което живеем.
Виждам една тъжна и изгубена България. Живеем в шизофренна среда – харесва ни, че сме били съдружници на Германия, харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически сътрудници, и ние сега се чудим на кой крайник да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани на 9 септември, за какво са ни бомбардирали? Ако желаят да ни откажат от близостта с Русия, би трябвало да сменят писмеността. До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ще бъдем неизбежно близки с тези, които вършат същото като нас. Провалът на прехода е неуспех на дясното - хората чакаха обективен, естествен и богат живот, а получиха мутризация и съсипия. Демокрацията не е налагане волята на болшинството, а способността да създадеш условия за спор. У нас не може да се води диалог с причини.
Разговорът е записан на 10 ноември 2025 година в
Разбрах, че съм болен на рождения си ден през март. Дойде една лекарка и ми сподели: „ Вие имате рак на панкреаса, нали знаете какво значи това? “. В интерес на истината не знаех. Проверих на телефона, видях каква е статистиката и си споделих: „ Охооо, пич... “.
Това не е един от най-смъртоносните, а най-смъртоносният рак. Казах на една стара другарка, че изтеглих късата съчка, а тя ми отговори: „ Ти нямаш съчка! “.
Ако оживея – оживея, но аз съм разумен човек, прагматичен, и статистиката е трагична в моя случай - по-скоро имам вяра на нея, в сравнение с метафизиката.
Този тип рак е измислен от някой внук на Менгеле, в композиция с Лукреция Борджия и Торквемада. Една сесия химиотерапия е 48 часа нонстоп вливане. На мен ми направиха 12. Не е разходка в парка, тежко е, печели ти време.
В Америка доста онколози, като знаят какво следва пред тях, просто се прибират у дома, оправят си нещата, прекарват време със фамилията си и си отиват от този свят по натурален път.
Човек би трябвало да е подготвен за това от раждането си, само че не съм се предал. Без всякакво подозрение мисля за Бог - постоянно съм мислил.
Преди няколко дни си пътувах с колата и си приказвах с тумора и му споделих: „ Бе, ти си извънредно жалко създание! Толкова жалко създание се роди в мен? Не разбираш ли, че ще умреш дружно с мен? “. Говоря, не с цел да крънкам състрадание, а от предпочитание да оказа помощ на хората да не бъдат суеверни и да приказват умерено по този въпрос, да се опитат да реализират мир със себе си, с близките, с Бога, с природата, със ориста – в каквото имат вяра, няма никакво значение.
След ковида онкологичните болести извънредно доста набъбнаха. В момента има доста заболели деца на 9 - 12 години. Преди ковида, в случай че си под 30 години, лекарите не са приемали хипотезата, че можеш да бъдеш болен от рак на панкреаса.
Каква България оставям?
Тъжна. Тъжна България. Безперспективна и тъжна България. Какво да кажа за тези политици, на които аз няма да им загатвам имената - в никакъв случай не съм го правил, тъй като по този метод ги легитимирам. Аз не приказвам за тези хора, те за мен не съществуват. Те са еманация на хората, които ги поддържат - голяма група, маса хора, едните клиенти, другите, просто от благосклонност, които поддържат тези хора, навяват в мен мисълта, че България е обречена. Не виждам никакви признаци на нормалност. Десните обичат всеки опит за нормалност във надменност, кресливост, отричане. Чудят се на кого да пристанат. Съюз на демократичните сили при Борисов е повече от срамно. Това не е дъното, това е позор. Срам, позор. Срамувайте се!
Преходът е неуспех на дясното
Преходът, който преживяхме след 1989 година, е цялостен неуспех. Не поради тези някогашни хора, които се подредиха доста добре и справедливо - защото огромна част от тях бяха образовани, бяха дали второ потомство и така нататък, а по-скоро заради дясната съпротива, която не беше готова за това, което следва. Тя се подвигна на вълната на отрицанието. Антикомунизмът беше единствената ѝ идеология. Доскоро споделях „ 30-годишен “, към този момент споделям „ 40-годишен човек “ - ако го питаш какво е комунизмът, той нищо не може да ти каже.
В момента към МОН има хора, съвет, който вика учителите от цяла България, с цел да ги учи по какъв начин да преподадат „ вярната “ история. А вярната история е, че тук е бил един парадайс преди Девети. Ние живеем в шизофренна среда, в която този пронацистки режим ни харесва - това, че сме били съдружници на Германия, ни харесва; харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически сътрудници, и ние сега се чудим на кой крайник да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани, за какво са ни бомбардирали?
Демокрацията не е налагане волята на болшинството – демокрацията е способността да създадеш условия за спор. Ако си рационален - слушайте се, дебатирайте. Приключи тази история с комунизма, няма жив болшевик. Комунистите идваха, в този момент Путин идва...
Провалът на дясното е неприятният образец, който те дадоха. Хората очакваха нормален живот, богат живот, сигурен живот, обективен. Те позволиха мутризацията, те се възползваха от нея и дадоха доста неприятен образец, като почнаха да си самоприватизират нещата, а в действителност да грабят издигнатото от труда на нашите родители - комунистите, които те плюеха.
До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ние ще бъдем неизбежно близки на тези хора, които вършат същото като нас.
Русия, православието и кирилицата
Статистиката е ясна. Голяма част от хората питaят обич към Русия в сърцето си, а по-голяма част от хората не харесват еврото. А политиците, вървейки против тях, си режат клона, на който седят. Ще има протестен избор – и този избор ще се насочи към Радев. И по тази причина ви тресе кочинката от боязън. Това е тъжната и страшната истина за това, което се случва сега.
За този лев, от който ние сега с такава лекост се отказваме по геополитически аргументи – не са ли умирали нашите предци? За този лев! Аз ще ти кажа рецептата, ако искаш да се откъснеш от съветския мир, би трябвало да смениш писмеността. Това, което са създали румънците в средата на XVIII век, това, което е направил Ататюрк при започване на XX век, това, което е направил Тито след войната.
Един фламандец ми сподели: „ Господине, когато не познаваме нещо, се вършим, че то не съществува! “. И те идват тук, виждат кирилицата и схващат, че тези хора са разнообразни – не ги схващат. И другото нещо – православието.
До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ние ще бъдем неизбежно близки на тези хора, които вършат същото като нас.
Историята, която си измислихме
Дядо ми Владимир Заимов е трагична фигура - на мен ми тежи. Беше воин. А в този момент кой е воин? Баща му Стоян Заимов има доста топли връзки с Иван Вазов. Вазов го обича поради сантименталното му бягство от Диарбекир.
След Освобождението Стоян Заимов се посвещава на писането на историята на българските въстания и на Възраждането. Още в зандана на Диарбекир той води мемоари, които оставя на баба Тонка, преди да замине да учи педагогика в Москва. Захари Стоянов обаче взема тези мемоари и в никакъв случай не ги връща.
Левски възнамерява да отвлече Евлоги Георгиев. Христо умира рано, само че Евлоги доближава до върха на своето благосъстояние. Помагали са финансово и логистично по време на Освободителната война, само че не са подкрепяли хъшовете и революционните комитети. Смятали са, че въоръженото въстание не е верният път.
Много хора не знаят, че Левски е имал писмо до Евлоги Георгиев, в което желае помощ за революционното придвижване. Когато отводът е безапелационен, Апостолът даже е замислял да го отвлече и да изиска откуп, с цел да финансира организацията.
Завещанието на Евлоги има равноценност на 2 милиарда евро днешни пари. Университетът е трябвало да носи името „ Евлоги и Христо Георгиеви “, само че още тогава неговата воля е потъпкана.
Явор Дачков беседва с Михаил Заимов за гибелта, вярата и смисъла на живота, за неуспеха на българския преход, митовете в историята ни и раздвоението, в което живеем.
Виждам една тъжна и изгубена България. Живеем в шизофренна среда – харесва ни, че сме били съдружници на Германия, харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически сътрудници, и ние сега се чудим на кой крайник да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани на 9 септември, за какво са ни бомбардирали? Ако желаят да ни откажат от близостта с Русия, би трябвало да сменят писмеността. До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ще бъдем неизбежно близки с тези, които вършат същото като нас. Провалът на прехода е неуспех на дясното - хората чакаха обективен, естествен и богат живот, а получиха мутризация и съсипия. Демокрацията не е налагане волята на болшинството, а способността да създадеш условия за спор. У нас не може да се води диалог с причини.
Разговорът е записан на 10 ноември 2025 година в
Разбрах, че съм болен на рождения си ден през март. Дойде една лекарка и ми сподели: „ Вие имате рак на панкреаса, нали знаете какво значи това? “. В интерес на истината не знаех. Проверих на телефона, видях каква е статистиката и си споделих: „ Охооо, пич... “.
Това не е един от най-смъртоносните, а най-смъртоносният рак. Казах на една стара другарка, че изтеглих късата съчка, а тя ми отговори: „ Ти нямаш съчка! “.
Ако оживея – оживея, но аз съм разумен човек, прагматичен, и статистиката е трагична в моя случай - по-скоро имам вяра на нея, в сравнение с метафизиката.
Този тип рак е измислен от някой внук на Менгеле, в композиция с Лукреция Борджия и Торквемада. Една сесия химиотерапия е 48 часа нонстоп вливане. На мен ми направиха 12. Не е разходка в парка, тежко е, печели ти време.
В Америка доста онколози, като знаят какво следва пред тях, просто се прибират у дома, оправят си нещата, прекарват време със фамилията си и си отиват от този свят по натурален път.
Човек би трябвало да е подготвен за това от раждането си, само че не съм се предал. Без всякакво подозрение мисля за Бог - постоянно съм мислил.
Преди няколко дни си пътувах с колата и си приказвах с тумора и му споделих: „ Бе, ти си извънредно жалко създание! Толкова жалко създание се роди в мен? Не разбираш ли, че ще умреш дружно с мен? “. Говоря, не с цел да крънкам състрадание, а от предпочитание да оказа помощ на хората да не бъдат суеверни и да приказват умерено по този въпрос, да се опитат да реализират мир със себе си, с близките, с Бога, с природата, със ориста – в каквото имат вяра, няма никакво значение.
След ковида онкологичните болести извънредно доста набъбнаха. В момента има доста заболели деца на 9 - 12 години. Преди ковида, в случай че си под 30 години, лекарите не са приемали хипотезата, че можеш да бъдеш болен от рак на панкреаса.
Каква България оставям?
Тъжна. Тъжна България. Безперспективна и тъжна България. Какво да кажа за тези политици, на които аз няма да им загатвам имената - в никакъв случай не съм го правил, тъй като по този метод ги легитимирам. Аз не приказвам за тези хора, те за мен не съществуват. Те са еманация на хората, които ги поддържат - голяма група, маса хора, едните клиенти, другите, просто от благосклонност, които поддържат тези хора, навяват в мен мисълта, че България е обречена. Не виждам никакви признаци на нормалност. Десните обичат всеки опит за нормалност във надменност, кресливост, отричане. Чудят се на кого да пристанат. Съюз на демократичните сили при Борисов е повече от срамно. Това не е дъното, това е позор. Срам, позор. Срамувайте се!
Преходът е неуспех на дясното
Преходът, който преживяхме след 1989 година, е цялостен неуспех. Не поради тези някогашни хора, които се подредиха доста добре и справедливо - защото огромна част от тях бяха образовани, бяха дали второ потомство и така нататък, а по-скоро заради дясната съпротива, която не беше готова за това, което следва. Тя се подвигна на вълната на отрицанието. Антикомунизмът беше единствената ѝ идеология. Доскоро споделях „ 30-годишен “, към този момент споделям „ 40-годишен човек “ - ако го питаш какво е комунизмът, той нищо не може да ти каже.
В момента към МОН има хора, съвет, който вика учителите от цяла България, с цел да ги учи по какъв начин да преподадат „ вярната “ история. А вярната история е, че тук е бил един парадайс преди Девети. Ние живеем в шизофренна среда, в която този пронацистки режим ни харесва - това, че сме били съдружници на Германия, ни харесва; харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически сътрудници, и ние сега се чудим на кой крайник да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани, за какво са ни бомбардирали?
Демокрацията не е налагане волята на болшинството – демокрацията е способността да създадеш условия за спор. Ако си рационален - слушайте се, дебатирайте. Приключи тази история с комунизма, няма жив болшевик. Комунистите идваха, в този момент Путин идва...
Провалът на дясното е неприятният образец, който те дадоха. Хората очакваха нормален живот, богат живот, сигурен живот, обективен. Те позволиха мутризацията, те се възползваха от нея и дадоха доста неприятен образец, като почнаха да си самоприватизират нещата, а в действителност да грабят издигнатото от труда на нашите родители - комунистите, които те плюеха.
До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ние ще бъдем неизбежно близки на тези хора, които вършат същото като нас.
Русия, православието и кирилицата
Статистиката е ясна. Голяма част от хората питaят обич към Русия в сърцето си, а по-голяма част от хората не харесват еврото. А политиците, вървейки против тях, си режат клона, на който седят. Ще има протестен избор – и този избор ще се насочи към Радев. И по тази причина ви тресе кочинката от боязън. Това е тъжната и страшната истина за това, което се случва сега.
За този лев, от който ние сега с такава лекост се отказваме по геополитически аргументи – не са ли умирали нашите предци? За този лев! Аз ще ти кажа рецептата, ако искаш да се откъснеш от съветския мир, би трябвало да смениш писмеността. Това, което са създали румънците в средата на XVIII век, това, което е направил Ататюрк при започване на XX век, това, което е направил Тито след войната.
Един фламандец ми сподели: „ Господине, когато не познаваме нещо, се вършим, че то не съществува! “. И те идват тук, виждат кирилицата и схващат, че тези хора са разнообразни – не ги схващат. И другото нещо – православието.
До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ние ще бъдем неизбежно близки на тези хора, които вършат същото като нас.
Историята, която си измислихме
Дядо ми Владимир Заимов е трагична фигура - на мен ми тежи. Беше воин. А в този момент кой е воин? Баща му Стоян Заимов има доста топли връзки с Иван Вазов. Вазов го обича поради сантименталното му бягство от Диарбекир.
След Освобождението Стоян Заимов се посвещава на писането на историята на българските въстания и на Възраждането. Още в зандана на Диарбекир той води мемоари, които оставя на баба Тонка, преди да замине да учи педагогика в Москва. Захари Стоянов обаче взема тези мемоари и в никакъв случай не ги връща.
Левски възнамерява да отвлече Евлоги Георгиев. Христо умира рано, само че Евлоги доближава до върха на своето благосъстояние. Помагали са финансово и логистично по време на Освободителната война, само че не са подкрепяли хъшовете и революционните комитети. Смятали са, че въоръженото въстание не е верният път.
Много хора не знаят, че Левски е имал писмо до Евлоги Георгиев, в което желае помощ за революционното придвижване. Когато отводът е безапелационен, Апостолът даже е замислял да го отвлече и да изиска откуп, с цел да финансира организацията.
Завещанието на Евлоги има равноценност на 2 милиарда евро днешни пари. Университетът е трябвало да носи името „ Евлоги и Христо Георгиеви “, само че още тогава неговата воля е потъпкана.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ