Макс Шмелинг – боксьорът, когото всички смятаха за нацист
Боксът или боят с пестници, както го е описал Омир в „ Илиада “, постоянно наподобява на махленски пердах. Юмруците се стоварват върху съперника, до момента в който спре да мърда. Правилата на играта са се променяли много време, ръцете почнали да се стягат в ръкавици, с цел да може тъпите удари да предизвикват по-малки вреди, по-късно и рундовете стават по-малко и боксът стартира да наподобява на малко по-цивилизован спорт. Професионалистът знае, че тази игра крие доста опасности. Всеки конкурент е друг, употребяват се най-различни тактики за победа, а да не приказваме, че от време на време всичко зависи от един прецизен удар. Изключваме напълно смяната на спорта с наличието на боксьори като братята Кличко, тяхната игра носеше резултати, само че сигурно не достави толкоз страсти, колкото старите спортисти.
В зората на бокса, когато още никой не подозира какъв брой милиарда могат да се печелят, едно име изплува на повърхността. Максимилиан Адолф Ото Зигфрийд Шмелинг е немски боксьор с особена история. Името му става изключително известно малко преди началото на Втората Световна война. За 2 години (от 1930 до 1932-а), Макс е международен първенец в тежка категория. В зората на Нацистка Германия, Хитлер има потребност от нови арийски герои, с които да вдигне духа на нацията. Появата на Макс Шмелинг е съвършен подарък, само че има една детайлност – този боксьор не желае името му да се свързва с нацистите.
Нека стартираме с това, че спортистът има доста непретенциозен генезис. Притеснителен, свенлив и постоянно надалеч от светлината на прожекторите, Шмелинг можел да се трансформира в знак на чистотата на спорта, той е артикул, разкриващ същинската класа на бокса. С европейска купа на кръста, германецът бързо идва в Съединени американски щати, където се организира шампионата за международната купа в тежка категория и го печели. Кафевият бомбардировач – олицетворението на правата на афроамериканците и борбата за тъждество, би трябвало да се изправи против някого, с цел да затвърди своята кариера. Мениджърите бързо вземат решение да предложат Макс Шмелинг за жертвоприношение с концепцията, че ще е извънредно елементарен съперник, само че уви – немският боксьор не просто побеждава, той унижава своя конкурент. Джо Луис като че ли господства от самото начало на първия мач и в 12-я рунд получава доста съществени удари в главата. След още няколко конфликта се вижда, че е подготвен да се съобщи и просто чака завършващия си удар.
Нокаутът е реалност, а самият Макс споделя дни преди борбата, че е изучил доста добре стила на своя конкурент и знае по какъв начин да го победи. Загубата е толкоз тежка, че по улиците на Съединени американски щати се срещат възрастни хора, които плачат като дребни деца. Победата на Макс не е просто победа над Джо Луис, това е победа над цяла Америка. Подозираме, че пропагандата е работила доста добре в това време.
След тази среща, светът в действителност чака реванша, само че вместо това, Джо се изправя против Джеймс Брадок – боксьор с доста очарователна история. Интересното е, че никой не се вълнувал изключително от тази борба, мнозина подозирали, че Макс може да победи повторно съперника и затова това бил авариен мач. Самият Луис пък споделил, че никой не би трябвало да го назовава първенец, до момента в който не победи Макс Шмелинг. И по този начин пр-ите стартират да работят на високи обороти. Германецът става злият воин, лицето на нацизма и всичко отрицателно, което може да се сложи на една персона.
Макс Шмелинг (ляво) и Джо Луис (дясно)
Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=22720805
Мотивиран за успеха и с напълно нов жанр Джо Луис принуждава треньорът на германеца да влезе в игра и да приключи мача, тъй като по разпоредбите на Ню Йорк, кърпата не се зачита. Една загуба не е толкоз страшна, бихте споделили, само че историята е малко по-различна. Шмелинг е трансфорат в кумир на Германия, той се дами за Ани Ондракова и двамата стават лице на арийската раса или са давани най-често за образец, въпреки и да се дистанцират оптимално. На пук на всички митинги, той пази своя еврейски треньор с американски паспорт и даже влиза в спор с Гьобелс, заявявайки, че Джо Джейкъбс оказва помощ за положителните резултати и не е сигурен, че Германия има различен заслужен треньор, който да го размени.
Немският боксьор въпреки всичко съумява да се реваншира пред своите съграждани, спечелвайки още веднъж европейската купа, освен това в първия рунд, само че Хитлер към този момент е заменил положителните думи и интереса към него.
Двама професори Робърт Уизборд и Норбърт Хетерик потвърждават, че по време на „ Кристалната нощ “, Макс крие двама братя с еврейски генезис в личната си хотелска стая в Берлин. На рецепцията е оставил записка, в която е написал, че е болен и НИКОЙ не би трябвало да го безпокои. Едно от двете момчета, Хенри, ще се трансформира в богат хотелиер в Съединени американски щати и през 1989-а година ще го предложения в Лас Вегас. Същият в никакъв случай няма да се отхвърли от думите си и ще продължава да твърди, че е жив с помощта на боксьора.
След завръщането в Германия, Макс към този момент не е влиятелният спортист, няма никакви почести, той е знак на проваленият нацистки режим. Охолният живот е сменен с бедност, а на финала е мобилизиран и изпратен на сигурна гибел. Въпреки всичко това, години по-късно, Шмелинг ясно ще съобщи:
Съдбата на последния същински международен първенец на Германия не свършва по стремежи от Хитлер метод. Противно на всички упования, Макс съумява да оцелее на фронта. След това прекарва много време, пробвайки се да сглоби живота си и се бие, с цел да изкара малко пари – в никакъв случай не стига до втори късмет за купата. Късметът се усмихва през 1948-а година, когато Coca Cola подписва контракт с него за произвеждане на газираната напитка.
Снимка: By unknown – Arlington National Cemetery Cite, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=22605699
Историята не свършва до тук. През 1954-а година, Макс е поканен в Съединени американски щати, където сяда на дивана с Джо Луис, с цел да разясняват пред камера една от огромните им борби. Двамата не се държат като съперници, а като другари. Впрочем, виждат се още 12 пъти и постоянно приказват по телефона. По-късно, спортните критици и публицисти си спомнят за тази легенда и за един от най-интригуващите боксови конфликти, затова господин Шмелинг обикаля по света, с цел да поговори и за тази история. През 2004-а година чества своя 99-и рожден ден и се кълне, че ще отпразнува богато своя 100-ен рожден ден.
За жал не съумява, на Коледа е повален от простуда, а на 31-и януари към този момент е в кома и умира два дни по-късно… Погребан е до своята брачна половинка Ани Ондракова, с която са дружно цели 54 години. Семейството няма наследници. И в случай че животът няма прецизен резултат – въпреки всичко никой не е излязал жив от живота, то тогава би трябвало да погледнем и друга детайлност – боксовата кариера на Макс. Тя наподобява по този начин: 56 победи – от тях 40 с нокаут, 10 загуби, 4 равни мача. Достоен резултат, който го слага в Международната зала на славата през 1992-а година.
