Божидар Грънчаров става свещеник в църквата „Св.Св. Кирил и Методий“

Божидар Грънчаров става духовник в църквата „ Св.Св. Кирил и Методий “ във Велико Търново при започване на прехода. Обръща тил на живота като ресторантьорски музикант и сбъдва фантазията си да служи на Бога. Скоро по-късно поради заболяване се постанова краката му да бъдат ампутирани. „ Не бива да се затворя човек, когато го сполети злощастие, а би трябвало да го показа. Има една приказка, че споделеното благополучие и споделеното злощастие по- малко тежат “, счита отец Божидар Грънчаров.

Отецът приема несгодата като тестване, пратено от Бога. Като божие знамение пък приема срещата с чужденец, който го изпраща на свои разходи в Швейцария, с цел да слагат протеза на единия му крайник. За втората пари събират приятелите му. Операциите обаче не са напълно сполучливи. Откакто е трудноподвижен, близо 10 години, отец Божидар вместо в църквата посреща вярващите в тясна стаичка в дома си.

„ Храмът е на всички места. Бог е споделил: там, където са двама или трима събрани в мое име, аз съм сред тях “, споделя той. Местните обаче считат, че свещеникът е кадърен да прави чудеса. Вярващи описват по какъв начин единствено с един прочит на Кипряновата молитва той успявал да скапва тежки вълшебства, зли прокоби и убийствени уроки. Заради мощните му качества пред дома му се редяли на опашки младоженци и родители с бебета, които желали той да ги венчава или кръщава, тъй като вярвали, че орисва на постоянно здраве и шанс. В подмяна свещеникът не желае нищо, по тази причина и не харесва търговците в храма. Казва, че светената вода не би трябвало да се продава, даренията не трябва да се просят, а свещите да бъдат оставяни да догарят по-дълго.