Мрежата прегря: Проф. Божидар Димитров говори от отвъдното
Божидар Димитров продължава да разгласява свои фотоси и публикации в персоналния си профил в обществената мрежа „ Facebook “ даже 7 месеца след гибелта си. Последният му пост нищи разногласието чий е цар Самуил – на България или на Македония – една от тематиките, която го вълнуваше горещо и приживе.
Част от приятелите и почитателите на починалия началник на НИМ в обществената мрежа са уверени, че мистериозните му изявления са с Божията интервенция. „ Важното е, че още веднъж проф. Божидар Димитров е измежду нас “, радостно пишат те, представени от „ Ретро “. Близки до фамилията на историка обаче настояват, че профилът му се поддържа от неговата единствена щерка Мария, която разгласила от негово име, с цел да продължи делото му. Самата тя обаче публично не е споделяла за активността си и не е разкривала дали има достъп до обществената мрежа на татко си.
„ Този, който написа от името на починалия проф. Б. Димитров, е някой, който има права да го прави. По всяка възможност това е неговата щерка или различен приближен нему приживе човек. Всъщност не е толкоз значимо кой е този човек, а какво желае да ни каже. Ако тази информация бъде споделена от елементарен човек, като мен и вас, то тя би минала тихомълком, без да провокира изключително внимание измежду читателите, а по този начин тя става обект на полемики и несъмнено не остава незабелязана в пространството, наречено „ Facebook “, написа един от приятелите на професора, с цел да потуши пристрастеностите към сякаш свръхестественото събитие.
Припомняме, че Божидар Димитров умря ненадейно на 1 юли предходната година пред блока, в който живееше. Изведнъж се хванал за гърдите и паднал на земята, споделят негови съседи.
Причината за гибелта му по-късно бе избрана с диагнозата белодробна емболия, предизвикана от проблемите му със сърцето, поради които той на няколко пъти влиза в болница. Най-тежко загубата му преодолява щерка му Мария, която е родена в същия ден, в който татко й се спомина.
Минути преди да почине, той я очаквал пред къщи, с цел да се срещнат и да отпразнуват рождения й ден дружно. Тя извърши и последния му завет да разпръсне праха му в морето край Созопол. „ С него можех да споделям всичко. Винаги се целувахме за сбогом, прегръщахме се, като че ли за последно. Знае какъв брой го обичам и постоянно ще е до мен “, разяснява Мария, разпръсвайки тленните остатъци на баща си до созополския остров Свети Иван.
