Макрон запали политическа буря
Божидар ЧЕКОВ
Жордан Бардела - водачът на „ Националния съюз “ предизвести френските гласоподаватели: „ Ако нямам цялостно болшинство на парламентарните избори, аз отхвърлям поста на министър ръководител! “
Мъдрост или изнудване е това? Може би и двете.
Все едно. Кой естествен политик би приел да оглави държавно управление на страна с три хиляди милиарда и двеста хиляди милиона дълг и да бъде отхвърлен при първия избор на съмнение, единствено шест месеца след началото на ръководството на страната. Тази негова декларация паникьоса финансовите пазари и лихвите литнаха нагоре.
Габриел Атал - министър-председател в оставка, побърза да упрекна „ Националния съюз “ в несръчност и липса на храброст. „ Тези хора ли желаете да ви ръководят “, обърна се той към гласоподавателите и усили разтърсването в най-богатата на правила и закони страна в Европа.
Какво ще стане, в случай че „ Льопенистите “ завоюват парламентарните избори след 10 дни, само че откажат да ръководят? Откъдето и да бъде погледната обстановката, изводът е единствено един - цялостен институционален безпорядък, с последствия за целия Европейски съюз!
Кой е виновникът? Той е единствено един - словоохотливият, влюбен в себе си политик, някогашен чиновник на банката Ротшилд - Еманюел Макрон. Дори и този слух обаче не дава отговор на истината. Макрон не е бил банкер, а „ сводник “ сред закъсали предприятия, които търсят нов акционер.
Още на сутринта след изборите, в които неговата партия получи унизителните 15%, той реши без да пита да разпусне Народното събрание. Това било почтена постъпка на политик, изгубил изборите, съгласно някои. Без никаква подготовка, без да се посъветва с най-близките си хора, Макрон тласна Франция и Европейския съюз в най-лошата допустима рецесия, тази на неизвестността.
И цялата политическа стихия пламва единствено дни преди началото на Олимпийските игри, над които виси заплахата от ислямистки атентати. Чудно ли е тогава, че хиляди туристи анулират резервациите си, което от своя страна ще нанесе големи загуби на френския туризъм.
В едно от интервютата, след решението, той сподели, че е схванал „ Гнева “ на обществото, само че не призна виновността си за мекушавата политика по отношение на нахлуващата отвред емигрантска вълна. Не загатна нищо за финансовото си лековерие, с което налива милиони в бездънната украинска кофа, до момента в който кредиторите тропат на вратата на Франция...
Жордан Бардела - водачът на „ Националния съюз “ предизвести френските гласоподаватели: „ Ако нямам цялостно болшинство на парламентарните избори, аз отхвърлям поста на министър ръководител! “
Мъдрост или изнудване е това? Може би и двете.
Все едно. Кой естествен политик би приел да оглави държавно управление на страна с три хиляди милиарда и двеста хиляди милиона дълг и да бъде отхвърлен при първия избор на съмнение, единствено шест месеца след началото на ръководството на страната. Тази негова декларация паникьоса финансовите пазари и лихвите литнаха нагоре.
Габриел Атал - министър-председател в оставка, побърза да упрекна „ Националния съюз “ в несръчност и липса на храброст. „ Тези хора ли желаете да ви ръководят “, обърна се той към гласоподавателите и усили разтърсването в най-богатата на правила и закони страна в Европа.
Какво ще стане, в случай че „ Льопенистите “ завоюват парламентарните избори след 10 дни, само че откажат да ръководят? Откъдето и да бъде погледната обстановката, изводът е единствено един - цялостен институционален безпорядък, с последствия за целия Европейски съюз!
Кой е виновникът? Той е единствено един - словоохотливият, влюбен в себе си политик, някогашен чиновник на банката Ротшилд - Еманюел Макрон. Дори и този слух обаче не дава отговор на истината. Макрон не е бил банкер, а „ сводник “ сред закъсали предприятия, които търсят нов акционер.
Още на сутринта след изборите, в които неговата партия получи унизителните 15%, той реши без да пита да разпусне Народното събрание. Това било почтена постъпка на политик, изгубил изборите, съгласно някои. Без никаква подготовка, без да се посъветва с най-близките си хора, Макрон тласна Франция и Европейския съюз в най-лошата допустима рецесия, тази на неизвестността.
И цялата политическа стихия пламва единствено дни преди началото на Олимпийските игри, над които виси заплахата от ислямистки атентати. Чудно ли е тогава, че хиляди туристи анулират резервациите си, което от своя страна ще нанесе големи загуби на френския туризъм.
В едно от интервютата, след решението, той сподели, че е схванал „ Гнева “ на обществото, само че не призна виновността си за мекушавата политика по отношение на нахлуващата отвред емигрантска вълна. Не загатна нищо за финансовото си лековерие, с което налива милиони в бездънната украинска кофа, до момента в който кредиторите тропат на вратата на Франция...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ