Божана си е отишла… Научих го рано сутринта и още

Божана си е отишла… Научих го рано сутринта и още се пробвам да осъзная. Загубихме жив, в действителност жив и великодушен човек. Дължим й доста! Благодаря за всичко, за всички тези 25 години! Без нея нямаше да е същото в тази литература. И няма да е същото. Тъга и любов, кураж за Манол Пейков и близките… ".Това написа писателя Георги Господинов, който завоюва " Международен Букър “ за своя разказ " Времеубежище “, публикуван от издателство " Жанет 45 " на Божана Апостолова.

Друг мегов сътрудник Захари Карабашлиев пък показа в обществените мрежи:

Разбирам, че тази заран е умряла Божана Апостолова -- стихотворец, издател, филантроп на българската просвета. Няма задоволително мощни думи да изразят голямата роля на тази дребничка (на ръст) жена за актуалната ни литература. Поетите, на които е подала ръка, писателите, които ценеше и издаваше в " Жанет 45 ", изобщо българските създатели, подкрепени, издадени и издигнати от нея... Тя първа разпозна значимостта да се издават български създатели тогава (само допреди 20-ина години), когато тук се четяха само чуждоезични. 

Аз не бях създател в нейното издателство, само че нейната любов към хубавата книга не познаваше колегиална злоба, съображения, граници... Тя беше по-голяма от дреболиите на деня. От най-първият ни диалог (в деня на погребението на Вера Мутафчиева, помня ясно) до последния говореше с мен като да сме се познавали с десетилетия - без грам двуличие. 

Не са доста хората, от които можеш да научиш каквото и да е през днешния ден в това изключително време. От нея аз научих 2-3 доста елементарни неща. Повече от задоволително са. Благодаря, Божана и на добър час! Оставаш високо!

Съболезнования на най-близките й!

Толкова обичаше поезията, помнеше безчет непознати стихове наизуст, рецитираше ги така като че ли сега извират от сърцето й!

И като че ли неслучайно си е отишла навръх днешния ден.