Доц. Костадин Нушев: Постът може да се възприема като програма за здравословно хранене, здрав дух и тяло
Богословът доцент Костадин Нушев в изявление за предаването " България, Европа и светът на Фокус " на Радио " Фокус "
От 15 ноември по канон стартират Коледните пости, тъй че през днешния ден в деня на Свети деятел Филип на трапезата знаем, че могат да се сервират за последно месо и млечни артикули. От на следващия ден влизаме в Рождественският пост, който е многодневен пост за годината. Доц. Нушев, какво символизира този пост?
Този пост, както и другите огромни постни интервали през годината в църковния календар има значение за подготовката на християните за посрещане на някои от огромните Господски празници, в тази ситуация празникът Рождество Христово. И съгласно античната традиция на църквата, преди подобен огромен празник е отредено в продължение на 40 дни тази духовна дисциплинираност на поста да бъде като средство за молитвено вглъбяване, за вглъбеност в молитвата, за една духовна подготовка, с цел да може християните да посрещнат по един отговарящ и заслужен метод, а точно с чисто сърце, с наслада, с нравствен боязън идният празник. И в действителност да изпитат това плодородно празненство, откакто са минали през този интервал на поста.
Знаем, че съществуват разнообразни аргументи за спазването на поста, или по-скоро аргументи, които хората са си измислили. Те могат да бъдат религиозни и духовни от една страна, въпреки това за устойчивост и воля, за разтоварване и филтриране. Но на процедура, което и да изберем, доцент Нушев, по кое време постът е същински?
Да, несъмнено църквата и християнското обучение ни предлагат поста, тъй като той е едно средство, с изключение на за възпиране, за самоограничение от избран тип храна, и за използването на постна храна. Той има и духовно значение за едно хладнокръвие, за едно възобновяване на духовните сили на индивида, и за това естествено управление на душата над тялото, а не в всекидневието ни, когато сме в нормалната среда или темп на живот. Много постоянно умората, стресът ни слагат в някаква такава обстановка, че ние като че ли изгубваме тази вътрешна вглъбеност, съсредоточеност, духовната мощ. И защото самата тази добродетел на въздържанието може да бъде обсъждана и като мощ на духа, като хладнокръвие, по тази причина и претекстовете, мотивацията на всеки човек, според от неговото духовно, а също и психическо положение може да бъде друга. Например, за боледуващите хора постът е омекотен и те не трябва да се самонатоварват с по-тежка дисциплинираност, в сравнение с могат в съответния миг да съблюдават.
Много е значимо всеки християнин да се допитва до своя нравствен ментор, до своя енорийски духовник за това, по какъв начин е уместно за него да съблюдава този пост. А другояче, както се споделя в Евангелието, постът не е нещо, което би трябвало да ни докара до някакво духовно изтерзаване, до някакво тъмно въодушевление. А назад, Спасителят споделя, че постът би трябвало да ни докара до една духовна наслада, до една вътрешна лекост.
Какво е особено, доцент Нушев, за тази духовна лекост, за която говорите, за това духовно филтриране на човек? Кой е духовно пречистеният човек?
Този, който съумява да види с една духовна умереност своя живот, своите потребности и потребности. Например, в случай че си създадем един план, в случай че деликатно следим, когато стартираме да се стремим, да речем по-скромно да се храним през дните на поста, можем да забележим какъв брой непотребни средства ние всекидневно разпиляваме за неща, за които по този начин по-внимателно и концентрирано се замисляме по време на поста, се оказва, че не са ни нужни и са едно разсипничество, един разкош в нашето всекидневие. А ето тук, от тези спестени средства, които са нашите скромни даже средства за прехрана, може да се окаже, че ние бихме могли да подпомогнем някой човек, който е гладен, който се нуждае, и който има много по-оскъдни благоприятни условия за издръжка през този интервал. Християнската черква постоянно свързва поста, изключително този преди Рождество Христово с това, да правим положителни каузи на състрадание.
Тоест, ние да потвърдим пред себе си, че сме радостни, признателни на Бога за всичко, което имаме, че бихме могли в израз на уважение към Бога да живеем малко по-скромно. Но със средствата, които сме получили от Бога като подарък, или които сме изработили с нашия почтен труд, ние бихме могли да зарадваме някой наш близък, бихме могли да подкрепим гладния, да подкрепим нуждаещият се. И в действителност ето това са духовните каузи, духовните плодове на поста, които издигат пред Бога, пред Божието лице това наше духовно старание и го трансформират в едно същинско християнско положително дело, същинска нравственост, за която пък и ние заслужаваме Божията премия и Божието благословение.
Колко хубаво звучи това, което вие разказвате, доцент Нушев, само че доста постоянно думата пост е свързвана и с крайното, т.е., разбирането за възбрана, ограничаване. Да поговорим малко и за тази част.
Нашата славянска дума от старобългарски за пост, значи, че ние стоим на нравствен пост, нашата душа, нашият разум деликатно следи нашите дейности. И внимава за това да не попаднем под въздействието на някакви разточителства, на някаква безгрижност. А другояче, въздържането от по-обилна храна, да речем от животинската храна, може да ни се коства като някакво ограничаване, в случай че в актуалните настройки на консуматорството, на актуалното преизобилно изразходване, на нас ни се коства, че това е доста мъчно. Но в действителност, в случай че се замислим постната храна, храната от растителен генезис е доста постоянно доста по-здравословна. Тя не е по-малко калорична или по-малко потребна за тялото, а назад, може да се окаже и това може да се установи при едно деликатно разглеждане на тези практики и явления, че когато ние се храним с по-здравословна, растителна храна, то ние възвръщаме здравето и на тялото.
Съвременният човек желае да бъде здрав и виждаме какъв брой старания поставя за консумиране на непотребните калории. Така че тази духовна дисциплинираност на поста, на умереното хранене, на въздържането от преяждане не е някакво изтезание или тежко ограничаване, а може да го преглеждаме като една духовна дисциплинираност или една здравословна стратегия за здравословно хранене, за здрав дух, и за крепко тяло.
Доц. Нушев, какво ще посъветвате всички хора, които ще се отдадат на този пост от на следващия ден? Как да стартират тези Коледни пости, с които ще приключи и тази календарна година?
Трябва да знаем, че би трябвало да сме признателни, с чисто сърце, с наслада, с признателност, и с подготвеност да споделяме от нашата софра, от нашата издръжка най-много с бедните, гладните, нуждаещите се. И в случай че се опитваме да съпоставим нашия живот с тези хора, които живеят в по-голяма оскъдност, в действителност тогава ние ще си дадем сметка, че в огромна степен не сме лишени от най-необходимото, че има защо да благодарим на Бога. И да не забравяме, че нашият Господ Исус Христос изисква от нас точно да сме направили някакви духовни плодове, каузи на състрадание, на щедрост, като плод на поста, което най-лесно може да стане, като деликатно разпределяме своите средства и благоприятни условия.
Ще забележим, че в действителност не е толкоз мъчно, а даже получаваме една лекост, едно облекчение от нормалната тежест, мъка, която неведнъж ни води до стрес, до невротичност, до разнообразни такива духовни положения. И това в действителност е благословеното време на поста, духовното време на едно самопознание, вглеждане в себе си, само че и духовната подготовка за радостно посрещане на светлото Христово Рождество.
От 15 ноември по канон стартират Коледните пости, тъй че през днешния ден в деня на Свети деятел Филип на трапезата знаем, че могат да се сервират за последно месо и млечни артикули. От на следващия ден влизаме в Рождественският пост, който е многодневен пост за годината. Доц. Нушев, какво символизира този пост?
Този пост, както и другите огромни постни интервали през годината в църковния календар има значение за подготовката на християните за посрещане на някои от огромните Господски празници, в тази ситуация празникът Рождество Христово. И съгласно античната традиция на църквата, преди подобен огромен празник е отредено в продължение на 40 дни тази духовна дисциплинираност на поста да бъде като средство за молитвено вглъбяване, за вглъбеност в молитвата, за една духовна подготовка, с цел да може християните да посрещнат по един отговарящ и заслужен метод, а точно с чисто сърце, с наслада, с нравствен боязън идният празник. И в действителност да изпитат това плодородно празненство, откакто са минали през този интервал на поста.
Знаем, че съществуват разнообразни аргументи за спазването на поста, или по-скоро аргументи, които хората са си измислили. Те могат да бъдат религиозни и духовни от една страна, въпреки това за устойчивост и воля, за разтоварване и филтриране. Но на процедура, което и да изберем, доцент Нушев, по кое време постът е същински?
Да, несъмнено църквата и християнското обучение ни предлагат поста, тъй като той е едно средство, с изключение на за възпиране, за самоограничение от избран тип храна, и за използването на постна храна. Той има и духовно значение за едно хладнокръвие, за едно възобновяване на духовните сили на индивида, и за това естествено управление на душата над тялото, а не в всекидневието ни, когато сме в нормалната среда или темп на живот. Много постоянно умората, стресът ни слагат в някаква такава обстановка, че ние като че ли изгубваме тази вътрешна вглъбеност, съсредоточеност, духовната мощ. И защото самата тази добродетел на въздържанието може да бъде обсъждана и като мощ на духа, като хладнокръвие, по тази причина и претекстовете, мотивацията на всеки човек, според от неговото духовно, а също и психическо положение може да бъде друга. Например, за боледуващите хора постът е омекотен и те не трябва да се самонатоварват с по-тежка дисциплинираност, в сравнение с могат в съответния миг да съблюдават.
Много е значимо всеки християнин да се допитва до своя нравствен ментор, до своя енорийски духовник за това, по какъв начин е уместно за него да съблюдава този пост. А другояче, както се споделя в Евангелието, постът не е нещо, което би трябвало да ни докара до някакво духовно изтерзаване, до някакво тъмно въодушевление. А назад, Спасителят споделя, че постът би трябвало да ни докара до една духовна наслада, до една вътрешна лекост.
Какво е особено, доцент Нушев, за тази духовна лекост, за която говорите, за това духовно филтриране на човек? Кой е духовно пречистеният човек?
Този, който съумява да види с една духовна умереност своя живот, своите потребности и потребности. Например, в случай че си създадем един план, в случай че деликатно следим, когато стартираме да се стремим, да речем по-скромно да се храним през дните на поста, можем да забележим какъв брой непотребни средства ние всекидневно разпиляваме за неща, за които по този начин по-внимателно и концентрирано се замисляме по време на поста, се оказва, че не са ни нужни и са едно разсипничество, един разкош в нашето всекидневие. А ето тук, от тези спестени средства, които са нашите скромни даже средства за прехрана, може да се окаже, че ние бихме могли да подпомогнем някой човек, който е гладен, който се нуждае, и който има много по-оскъдни благоприятни условия за издръжка през този интервал. Християнската черква постоянно свързва поста, изключително този преди Рождество Христово с това, да правим положителни каузи на състрадание.
Тоест, ние да потвърдим пред себе си, че сме радостни, признателни на Бога за всичко, което имаме, че бихме могли в израз на уважение към Бога да живеем малко по-скромно. Но със средствата, които сме получили от Бога като подарък, или които сме изработили с нашия почтен труд, ние бихме могли да зарадваме някой наш близък, бихме могли да подкрепим гладния, да подкрепим нуждаещият се. И в действителност ето това са духовните каузи, духовните плодове на поста, които издигат пред Бога, пред Божието лице това наше духовно старание и го трансформират в едно същинско християнско положително дело, същинска нравственост, за която пък и ние заслужаваме Божията премия и Божието благословение.
Колко хубаво звучи това, което вие разказвате, доцент Нушев, само че доста постоянно думата пост е свързвана и с крайното, т.е., разбирането за възбрана, ограничаване. Да поговорим малко и за тази част.
Нашата славянска дума от старобългарски за пост, значи, че ние стоим на нравствен пост, нашата душа, нашият разум деликатно следи нашите дейности. И внимава за това да не попаднем под въздействието на някакви разточителства, на някаква безгрижност. А другояче, въздържането от по-обилна храна, да речем от животинската храна, може да ни се коства като някакво ограничаване, в случай че в актуалните настройки на консуматорството, на актуалното преизобилно изразходване, на нас ни се коства, че това е доста мъчно. Но в действителност, в случай че се замислим постната храна, храната от растителен генезис е доста постоянно доста по-здравословна. Тя не е по-малко калорична или по-малко потребна за тялото, а назад, може да се окаже и това може да се установи при едно деликатно разглеждане на тези практики и явления, че когато ние се храним с по-здравословна, растителна храна, то ние възвръщаме здравето и на тялото.
Съвременният човек желае да бъде здрав и виждаме какъв брой старания поставя за консумиране на непотребните калории. Така че тази духовна дисциплинираност на поста, на умереното хранене, на въздържането от преяждане не е някакво изтезание или тежко ограничаване, а може да го преглеждаме като една духовна дисциплинираност или една здравословна стратегия за здравословно хранене, за здрав дух, и за крепко тяло.
Доц. Нушев, какво ще посъветвате всички хора, които ще се отдадат на този пост от на следващия ден? Как да стартират тези Коледни пости, с които ще приключи и тази календарна година?
Трябва да знаем, че би трябвало да сме признателни, с чисто сърце, с наслада, с признателност, и с подготвеност да споделяме от нашата софра, от нашата издръжка най-много с бедните, гладните, нуждаещите се. И в случай че се опитваме да съпоставим нашия живот с тези хора, които живеят в по-голяма оскъдност, в действителност тогава ние ще си дадем сметка, че в огромна степен не сме лишени от най-необходимото, че има защо да благодарим на Бога. И да не забравяме, че нашият Господ Исус Христос изисква от нас точно да сме направили някакви духовни плодове, каузи на състрадание, на щедрост, като плод на поста, което най-лесно може да стане, като деликатно разпределяме своите средства и благоприятни условия.
Ще забележим, че в действителност не е толкоз мъчно, а даже получаваме една лекост, едно облекчение от нормалната тежест, мъка, която неведнъж ни води до стрес, до невротичност, до разнообразни такива духовни положения. И това в действителност е благословеното време на поста, духовното време на едно самопознание, вглеждане в себе си, само че и духовната подготовка за радостно посрещане на светлото Христово Рождество.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ