Слово на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил за сто и четиридесетата годишнина от битката при Гургулят
Боголюбиви отци,
Скъпи в Господа братя и сестри,
Паметта ни за една от най-славните страници в новата история на нашия народ – борбата при Гургулят, епизод от Сръбско-българската война от 1885 година – ни събира през днешния ден, с цел да отдадем молитвена респект и още един път да засвидетелстваме нашата признателност и благодарност към героите, създали допустима тази в действителност велика и историческа страница от нашето недалечно минало. Да прославим почтено офицерите, сержантите и бойците, дружно с елементарните селяни, които, отдавайки живота си, се изправиха в отбрана на своята земя, осуетявайки с цената на голям брой свидни жертви един нечестен опит свободата и единението ни да ни бъдат отнети преди още да сме могли уместно да им се зарадваме.
Да отдадем полагащата се чест на воините от Сливница и Гургулят, които в този сериозен миг мислеха не за себе си, а за своя жанр и татковина, и в неравния пердах удържаха успеха, с цел да останат вечно в сърцата и в любовта на поколенията.
Историческата и военната просвета от дълго време са произнесли авторитетните си отсъди по отношение на случилото се по тези места преди тъкмо 100 и четиридесет години. Всепризнато е, че борбата при Гургулят е едно от най-важните сражения през тази война, асъдействало значително за сполучливия за страната и народа ни излаз от този колкото къс, толкоз и съдбоносен за младата ни страна и войска боен спор. Започнатата от прилежаща Сърбия атака е заплашвала цялото дело на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а с това и всички плодове от столетната битка на народа ни за духовна и политическа независимост и самостоятелност.
Днес, от дистанцията на времето, можем с убеденост да заявим, че в този спор правдата – Божията и човешката истина – е била на наша страна, а по тази причина и извоюваната в неравната борба българска победа, която и до през днешния ден се учи в наръчниците по военно изкуство, е била още по-впечатляваща и запаметяваща се.
В същото време, като вярващи и православни християни, не можем да не напомним, че за Бога и Църквата всяка война е и остава в същността си зло – без значение от събитията, които са я провокирали. Особено грозна и неприемлива е войната, когато тя се води сред братя по религия, какъвто е казусът със Сръбско-българската война и на каквито войни, за най-дълбоко страдание, сме очевидци и в нашето съвремие.
Споделената религия значи споделени истини и полезности, общ мироглед и сходни разбирания по фундаменталните въпроси на живота и съществуването.
И точно по тази причина е толкоз угнетяващо, когато единоверни страни и нации водят тежки и кръвопролитни войни, като че ли сме не запомнили едното и също свое очакване в Бога, Който проводи в нашия свят Своя Единороден Син – нашия Господ и Спасител Иисус Христос, като Бог на мира и любовта, а не на враждата и омразата.
Надяваме се, че осъзнаваме що се отнася до нас и връзките ни с нашите съседи – че следва да дадем всичко от себе си, с цел да преодолеем изцяло проблемите от предишното, че осъзнаваме глупостта и греховността на всяка омраза, и изключително на въоръжените спорове като способи за разрешаване на проблемите си.
Искаме да имаме вяра, че сме извлекли нужните заключения, с цел да не повтаряме нито един път нашите неточности и грехове от предишното.
В дългата история на своите взаимоотношения сръбският и българският нации помнят времена и на добросъседство, съгласие и взаимопомощ – и това постоянно е произтичало от общата им религия и принадлежността към Православната Църква Христова. Добри връзки следва да имаме и през днешния ден, за едно добросъседско бъдеще – в един свят, в който сме призвани дружно да свидетелстваме за едната и съща православна християнска религия, за единия и същ Господ Иисус Христос, в Когото – съгласно единомислещото удостоверение на всички Отци и учители на Църквата – се утвърждава цялата Вселена.
Нека молим Бога и работим за това единение и добросъседство, без, несъмнено, да забравяме в молитвите и в благодарността си нито един от тези наши предшественици, на които изискуем своята независимост, достолепие и самостоятелност през днешния ден.
Вечна и блажена да бъде паметта на героите от Гургулят и на всички правилни на своя дълг наши воини, отдали живота си за България!
Божият мир, Неговата обич и велика благосклонност да бъдат с всички нас!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски
Снимка: БТА
Скъпи в Господа братя и сестри,
Паметта ни за една от най-славните страници в новата история на нашия народ – борбата при Гургулят, епизод от Сръбско-българската война от 1885 година – ни събира през днешния ден, с цел да отдадем молитвена респект и още един път да засвидетелстваме нашата признателност и благодарност към героите, създали допустима тази в действителност велика и историческа страница от нашето недалечно минало. Да прославим почтено офицерите, сержантите и бойците, дружно с елементарните селяни, които, отдавайки живота си, се изправиха в отбрана на своята земя, осуетявайки с цената на голям брой свидни жертви един нечестен опит свободата и единението ни да ни бъдат отнети преди още да сме могли уместно да им се зарадваме.
Да отдадем полагащата се чест на воините от Сливница и Гургулят, които в този сериозен миг мислеха не за себе си, а за своя жанр и татковина, и в неравния пердах удържаха успеха, с цел да останат вечно в сърцата и в любовта на поколенията.
Историческата и военната просвета от дълго време са произнесли авторитетните си отсъди по отношение на случилото се по тези места преди тъкмо 100 и четиридесет години. Всепризнато е, че борбата при Гургулят е едно от най-важните сражения през тази война, асъдействало значително за сполучливия за страната и народа ни излаз от този колкото къс, толкоз и съдбоносен за младата ни страна и войска боен спор. Започнатата от прилежаща Сърбия атака е заплашвала цялото дело на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а с това и всички плодове от столетната битка на народа ни за духовна и политическа независимост и самостоятелност.
Днес, от дистанцията на времето, можем с убеденост да заявим, че в този спор правдата – Божията и човешката истина – е била на наша страна, а по тази причина и извоюваната в неравната борба българска победа, която и до през днешния ден се учи в наръчниците по военно изкуство, е била още по-впечатляваща и запаметяваща се.
В същото време, като вярващи и православни християни, не можем да не напомним, че за Бога и Църквата всяка война е и остава в същността си зло – без значение от събитията, които са я провокирали. Особено грозна и неприемлива е войната, когато тя се води сред братя по религия, какъвто е казусът със Сръбско-българската война и на каквито войни, за най-дълбоко страдание, сме очевидци и в нашето съвремие.
Споделената религия значи споделени истини и полезности, общ мироглед и сходни разбирания по фундаменталните въпроси на живота и съществуването.
И точно по тази причина е толкоз угнетяващо, когато единоверни страни и нации водят тежки и кръвопролитни войни, като че ли сме не запомнили едното и също свое очакване в Бога, Който проводи в нашия свят Своя Единороден Син – нашия Господ и Спасител Иисус Христос, като Бог на мира и любовта, а не на враждата и омразата.
Надяваме се, че осъзнаваме що се отнася до нас и връзките ни с нашите съседи – че следва да дадем всичко от себе си, с цел да преодолеем изцяло проблемите от предишното, че осъзнаваме глупостта и греховността на всяка омраза, и изключително на въоръжените спорове като способи за разрешаване на проблемите си.
Искаме да имаме вяра, че сме извлекли нужните заключения, с цел да не повтаряме нито един път нашите неточности и грехове от предишното.
В дългата история на своите взаимоотношения сръбският и българският нации помнят времена и на добросъседство, съгласие и взаимопомощ – и това постоянно е произтичало от общата им религия и принадлежността към Православната Църква Христова. Добри връзки следва да имаме и през днешния ден, за едно добросъседско бъдеще – в един свят, в който сме призвани дружно да свидетелстваме за едната и съща православна християнска религия, за единия и същ Господ Иисус Христос, в Когото – съгласно единомислещото удостоверение на всички Отци и учители на Църквата – се утвърждава цялата Вселена.
Нека молим Бога и работим за това единение и добросъседство, без, несъмнено, да забравяме в молитвите и в благодарността си нито един от тези наши предшественици, на които изискуем своята независимост, достолепие и самостоятелност през днешния ден.
Вечна и блажена да бъде паметта на героите от Гургулят и на всички правилни на своя дълг наши воини, отдали живота си за България!
Божият мир, Неговата обич и велика благосклонност да бъдат с всички нас!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски
Снимка: БТА
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ