Богинята на правосъдието Темида е с превръзка на очите, но

Богинята на правораздаването Темида е с превръзка на очите, само че допустимо ли е незрящ човек да работи в съда? Има метод и един правосъден реализатор го потвърждава всеки ден в продължение на 28 години.

Тя е Елена Христова и от края на 1994 година до преди дни е единственият държавен правосъден реализатор (ДСИ) в Нови пазар (с изключение на един къс интервал от 4 години) и събира вземанията в четири общини – Нови пазар, Каспичан, Никола Козлево и Каолиново.

Сега се пенсионира, а историята ѝ си коства да бъде разказана, тъй като демонстрира, че един незрящ правист може да работи пълноценно.

През годините Елена Христова е награждавана за работата си, а огромен % от обжалваните ѝ дейности са доказани от окръжния съд. При пенсионирането си получава самопризнание освен от сътрудниците си в съда, само че и от частните правосъдни реализатори в района.

До 2003 година Христова работи в съда в Нови пазар благодарение на помощник от Съюза на слепите. Тогава след траяли три години старания на някогашния ръководител на съда Галина Николова благодарение на Агенцията по вписванията е платен компютър с брайлов екран, а по-късно е внедрена и говореща стратегия. Така Елена Христова, макар че не вижда, работи изцяло независимо и без значение от непозната помощ. В работата си употребява скенер, който пресъздава написаното по делата на екрана на компютъра и тя може да го прочете, чрез говорещата стратегия. Владее десетопръстната система за машинопис и това я прави още по-самостоятелна. В осъществяването на описи и въводи я съпровожда чиновник на съда.

Мечтата за право и огромното четене

Житейският път на единствения незрящ правист в правосъдната система не е просто огледало на отношението на страната и болшинството от българите към хората с увреждания, а дава светлина и вяра. Предаваме историята с думите на самата Христова, в които над огорченията изплува нещо доста по-голямо – благодарността.

„ Правото ми беше фантазия още като ученичка, само че когато приключих междинното си обучение, изгубих зрението си. Оказа се, че не мога да чета, няма по какъв начин да се приготвя за трите изпита по история, български език и политическия. Това беше огромен удар. Беше краят “, споделя дамата, която е родом от Плевен.

Така откакто приключва учебно заведение Елена Христова стартира работа в предприятието на слепите. Омъжва се и има две деца. И тогава нейна колежка ѝ споделя, че е допустимо и незрящ човек да приключи висше обучение. Елена стартира да учи – прослушва касети и ленти, връща се и при учителите си от гимназията, защото е минало доста време откогато е приключила. Държи устно пред комисия приемните изпити и влиза в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

Тогава стартира огромното четене. „ Всеки, който идваше у дома – другари, съседи, ми четеше, а аз прослушвах касети и ролки. Съпругът ми поправи един бракуван магнетофон, с цел да изслушвам старите учебници, въртях го и на ръка. Исках всичко, което кажат в университета, да ми мине през ушите “, спомня си Христова. Най-много ѝ чете брачният партньор ѝ и двамата се майтапят, че юридическата ѝ тапия би трябвало да има две фотоси – нейната и негова.

„ За да учи, един незрящ човек поставя доста повече труд, нужни са и доста повече средства. Това е непосилен труд “, изяснява дамата.

Този труд дава резултат и тя приключва. И тогава пред младата юристка… се затварят десетки порти.

Дипломата в печката

Годината е 1992 година и в правосъдната система има доста свободни места, само че става известно не и за Елена.

„ Мечтата ми беше да стана прокурор. Обиколих половин България да запитвам. Имаше доста свободни места. Ходих в Плевен, Враца, Монтана, Павликени, Велико Търново…, питах и на доста места в Южна България. Но както ми сподели брачният партньор ми, когато отивахме да депозирам документи: „ Гледат те като извънземно “, споделя към този момент пенсиониралата се юристка. Отговорите, които чува, са: „ Обадете се във вторник, в сряда, в петък “, а резултатът – кръгла нула.

Всяко подаване на документи значи пътешестване до различен град, за което тя има потребност от компаньон – мъжът ѝ отсъства от работа, огромната ѝ щерка от учебно заведение. И по този начин в продължение на две години.

Христова постоянно се обажда авансово в прокуратурите, като изяснява, че не вижда и моли да не я викат, в случай че няма да я наемат, тъй като пътуването коства доста старания на цялото ѝ семейство. Но все пак я извикали във Враца единствено с цел да ѝ кажат, че са решили да вземат различен вместо нея. Огорчена от отношението към майка ѝ щерка ѝ се зарича в никакъв случай да не учи право.

Елена стига даже до основния прокурор Иван Татарчев, който я попитал: „ Колежке, мислите ли, че ще се справите? “, а тя му дала отговор: „ Ако не мислех, нямаше да Ви занимавам “. Татарчев отпътува за чужбина и тя дава документите си персонално на кадровика на Главната прокуратура, само че не получава отговор.

„ Лишавах фамилията си, децата си, с цел да мога да изучавам, а не можех да употребявам знанията си. Вечер плачех и се молех на бога, боже, апелирам те, помогни ми, тези деца желаят гледане. Един път както стояхме до печката с мъжа ми му споделих, че ще си хвърля дипломата в печката. И след това стана чудото “, спомня си Елена.

Чудото

То се дължи безусловно на сън – дамата сънува, че би трябвало да си търси работа в окръжните прокуратури в Силистра и Шумен, едни от дребното в Северна България, в които не е ходила. „ И аз се хванах като удавник за сламка “, споделя тя. Позвънява в Силистра, само че се оказва, че окръжният прокурор отсъства и ще се върне след три дни и тя неотложно се обажда в Шумен. Окръжният прокурор ѝ споделя, че там нямат свободно място, само че е чул, че се търси човек в Нови пазар. Така Елена Христова звъни в прокуратурата в Нови пазар и получава отговор, че там няма място за прокурор. Но нито дамата, с която беседва, затваря телефона, нито Елена прекъсва диалога и след тази пауза младата юристка чува: „ Но, знаете ли, има за съдия-изпълнител… “.

Така Елена Христова се свързва с ръководителя на Окръжния съд в Шумен и той е първият човек, който я пита каква е дипломата ѝ и ѝ споделя: „ Давайте документите “. Жената е толкоз обезверена, че даже не ги носи, мисли, че ще получи следващия отвод.

„ Дойдох тук като вкъщи си, в случай че знаете какъв брой задушевно и човешки ме одобриха. Няма да не помни упътванията и топлотата “, споделя Христова след 28 години в Районния съд в Нови пазар и си спомня, че когато приключила, си е казвала, че в никакъв случай няма да работи като съдия-изпълнител.

„ Когато започнах, имаше купища каузи. Много съм признателна за това, тъй като доста бързо навлязох. Отговаряла съм за четири общини и със сътрудниците, с които съм работила, беше огромно вървене по въводи, за наложително лишаване на движимости, по каузи на банките, делата на „ Минералбанк “ бяха доста, само че работата беше толкоз разнообразна и забавна “, изяснява Христова.

Усилията на един арбитър и една тежка въздишка

Чудесата в живота ѝ не свършват. Галина Николова е ръководител на съда в Нови пазар и стартира дострояване и главен ремонт на постройката от 1930 година, в която се обитава институцията. „ Започнаха да носят на всички компютри, само че не и на мен и аз споделих на Радка Минкова, която беше мой помощник в продължение на повече от 20 години: „ Радке, тя мисли, че аз няма да се оправя с компютър “, споделя Христова.

И тогава единственият в оня миг в цяла Европа незрящ правосъден реализатор схваща за какво не ѝ носят компютър като на останалите ѝ сътрудници в съда, Галина Николова в продължение на три години, без да каже на никого, е правила всичко допустимо, с цел да ѝ обезпечи извънредно скъпия брайлов екран.

„ Няма думи, с които да опиша насладата и изумлението си тогава. Съдия Галина Николова е индивидът, който ми обезпечи прелестните условия за работа и би трябвало и други хора да почерпят от нейния опит и да създадат нещо за други хора с увреждания без значение дали зрителни, или слухови “, споделя Елена Христова.

Спомня си по кое време за първи път е видяла брайлов екран, по какъв начин не е мислела, че в миналото ще може да работи с подобен и за една тежка въздишка.

„ Познавам прелестни хора, които са незрящи и са пробвали да работят, само че в никакъв случай не са получили опция. Покойният ръководител на Националното читалище на слепите „ Луи Брайл “ Спас Карафезов е приключил „ Право “. Никога няма да не помни неговата въздишка, когато му се обадих за книги поради следването. Каза ми: „ Аз също приключих право, правист съм, само че в никакъв случай нямах опция да работя “, споделя Елена. Там в читалището ѝ демонстрират за първи път по какъв начин се работи с брайловия екран, а след години тя употребява подобен всеки ден, дружно с четяща стратегия.

Благодарността на Елена Христова към сътрудниците, които са я подкрепяли и са ѝ помагали и за изключителните старания на арбитър Галина Николова е голяма. „ Нейният образец би трябвало да се множи. Ще има сътрудници, които ще приключват и никой не би трябвало да се сблъсква с моите разочарования. Вече има опит и той би трябвало да бъде употребен. Много неща можем да дадем като хрумвания. Има метод “, споделя дамата, която в продължение на 28 години е правосъден реализатор, макар увреждането си. И припомня, че състезанията за правосъдната система не са приспособени за претенденти с увреждания.

С очилата за слепи, купени с отпуснатите пари от Висшия правосъден съвет
Очила за слепи

Елена Христова е пенсионер от няколко дни и по самодейност на арбитър Галина Николова и с поддръжката на целия съд получава за новия си живот отвън правосъдната система нещо, за което не е и сънувала – очила за слепи.

Те преобразуват картините и предметите в звукови облици, могат да четат текст на кирилица и на британски, да разграничават и оповестяват трудности, да дават изложение на здания и предмети, както и табели от градската среда, имат и навигационна система.

На процедура с тях могат да се четат вестници, книги, табели, написаното на екрана на телефон. А високоговорител, инсталиран на задната страна на устройството приказва покрай ухото на индивида, който носи очилата. Те могат да запаметяват лица и да запишат името на човек и в случай че отново го „ срещнат “, да го разпознаят. Разпознават банкноти и оповестяват часа, като е задоволително ползващият ги да направи жеста за поглеждане на ръчен часовник.

Очилата костват съвсем 10 000 лева

„ Предлагам вместо нормалните парични награди, раздавани при пенсиониране да извършите в действителност нужен и потребен подарък за арбитър Христова, като същата получи заслужен и самостоятелен живот в идващите години “, написа Галина Николова до Висшия правосъден съвет. И съветът неотложно откликва на благородната самодейност на сътрудниците на Елена Христова и при пенсионирането си тя получава очилата, които ще ѝ дадат по-голяма самостоятелност и отвън работата.

Сега в Районен съд – Нови пазар има един свободен брайлов екран и цялостно съоръжение за пълноценна работа на незрящ. Елена се надява още веднъж да го употребява млад правист и това да не е въпрос на късмет и старания на обособени хора, а да е плод на действителни дейности на страната в поддръжка на професионалната реализация на хората с увреждания. А невижданият опит на Елена Христова може да е доста потребен и да бъде употребен.

LEX NEWS