130 години опера с Богдана Гюзелева-Вулпе - първата българска оперна прима
Богдана Гюзелева- Вулпе / 1878 – 1932/. Първата българска оперна прима, първата българска композиторка. Днес рядко си спомняме за първите в нашето изкуство, закъсняло с епохи, само че избуяло бързо след освобождението ни от безпросветното азиатско иго. А името на тази надарена жена стои паралелно до имената на първите трима доста заслужили мъже, „ бащите на българската опера”: Константин Михайлов- Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вулпе, нейния брачен партньор.
Родена е на 19 февруари в годината на Освобождението, под духовния знак на Водолея, в културно, възрожденско семейство в старопрестолния град, в което театърът и музиката са на огромна респект. Баща ѝ, Иван Гюзелев, съветски ученик, е бил министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов. Майка ѝ, Стефани Гюзелева, е общественичка. От дете се влюбва в музиката и операта. Учи в Дрезденската консерватория при проф. Емил Зиферт. Времето в столицата на Саксония се оказва решаващо за кариерата ѝ, усвоява тайните на Белкантото, натрупва огромен ресурс от познания освен в региона на музиката, танца и театъра, само че и в пластичните изкуства, литературата, поезията, философията. Завърнала се в България стартира да учи комбинация при чешкия капелмайстор Йозеф Шветнер. През пролетта на 1903 се среща с бесарабския българин, оперния артист Иван Вулпе и двамата отпътуват за Русия, за далечния Иркутск, където пеят в Операта и преподават музика. В края на образователната 1907 година се завръщат в България и изнасят поредност оперни концерти в страната. Това е подготовката за сформирането на бъдещата първа родна оперна натрупа. И тя се ражда, след много години на компликации, на недоумение от страна на властта и обществеността и неналичието на средства, най- сетне през идната 1908 година с поредност от оперни концерти и представления на фрагменти от опери. В солистичния състав вземат участие: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков,
Иван Вулпе, Стоян Николов, Димитър Попиванов, Катя Стоянова и самата Богдана Вулпе. Първата опера, която се извършва напълно, е „ Палячо” на Руджеро Леонкавало с нейното присъединяване в ролята на Неда. Тук тя свети с красивия си, тембрист, добре школуван сопран, с музикалността си, а също и с несъмнения си трагичен актьорски гений. След Неда се зареждат роля след роля – лирични и трагични: Татяна, Аида, Кармен, Графинята от „ Сватбата на Фигаро”, Русалка на Даргомижски, Тамара и Ангел от „ Демон”, Лучия на Доницети, Ирина от „ Борислав” на Маестро Георги Атанасов, Тахибеговица от операта на Димитър Хаджигеоргиев...От този повърхностен лист се вижда, че е пяла от колоратурата до мецосопраното. Един в действителност огромен диапазон – певчески и актьорски. При това е била и хубавица.
Междувременно стартира да композира интензивно. Пише: Симфонични картини по национални претекстове за солисти, разбъркан хор и огромен оркестър, доста солови песни за глас и пиано, цикъл песни по стихове на Хайне, обработва и хармонизира български, френски и хърватски национални песни, съчинява 3 опери и 3 оперети. Някои от тях са сложени с огромен триумф: „ Любов”, „ Съюзници”, „ Махараджата”. Връх в музикално- театралното ѝ творчество, без подозрение, е операта „ Психея” по нейно либрето, показана с нейно присъединяване през 1915 година в София. Известно време работи като учител по пеене и се изявява и като концертираща певица във Виена и Берлин. През 1928 година е още веднъж в София, работи като вокален възпитател дружно със своя брачен партньор Иван Вулпе, „ бащата на българската певческа школа”. Умира в беднотия на 54 години през 1932 година.
В наши дни БНР си спомни за първата българка - композитор и реализира студиен запис на операта ѝ „ Психея”.
Родена е на 19 февруари в годината на Освобождението, под духовния знак на Водолея, в културно, възрожденско семейство в старопрестолния град, в което театърът и музиката са на огромна респект. Баща ѝ, Иван Гюзелев, съветски ученик, е бил министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов. Майка ѝ, Стефани Гюзелева, е общественичка. От дете се влюбва в музиката и операта. Учи в Дрезденската консерватория при проф. Емил Зиферт. Времето в столицата на Саксония се оказва решаващо за кариерата ѝ, усвоява тайните на Белкантото, натрупва огромен ресурс от познания освен в региона на музиката, танца и театъра, само че и в пластичните изкуства, литературата, поезията, философията. Завърнала се в България стартира да учи комбинация при чешкия капелмайстор Йозеф Шветнер. През пролетта на 1903 се среща с бесарабския българин, оперния артист Иван Вулпе и двамата отпътуват за Русия, за далечния Иркутск, където пеят в Операта и преподават музика. В края на образователната 1907 година се завръщат в България и изнасят поредност оперни концерти в страната. Това е подготовката за сформирането на бъдещата първа родна оперна натрупа. И тя се ражда, след много години на компликации, на недоумение от страна на властта и обществеността и неналичието на средства, най- сетне през идната 1908 година с поредност от оперни концерти и представления на фрагменти от опери. В солистичния състав вземат участие: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков,
Иван Вулпе, Стоян Николов, Димитър Попиванов, Катя Стоянова и самата Богдана Вулпе. Първата опера, която се извършва напълно, е „ Палячо” на Руджеро Леонкавало с нейното присъединяване в ролята на Неда. Тук тя свети с красивия си, тембрист, добре школуван сопран, с музикалността си, а също и с несъмнения си трагичен актьорски гений. След Неда се зареждат роля след роля – лирични и трагични: Татяна, Аида, Кармен, Графинята от „ Сватбата на Фигаро”, Русалка на Даргомижски, Тамара и Ангел от „ Демон”, Лучия на Доницети, Ирина от „ Борислав” на Маестро Георги Атанасов, Тахибеговица от операта на Димитър Хаджигеоргиев...От този повърхностен лист се вижда, че е пяла от колоратурата до мецосопраното. Един в действителност огромен диапазон – певчески и актьорски. При това е била и хубавица.
Междувременно стартира да композира интензивно. Пише: Симфонични картини по национални претекстове за солисти, разбъркан хор и огромен оркестър, доста солови песни за глас и пиано, цикъл песни по стихове на Хайне, обработва и хармонизира български, френски и хърватски национални песни, съчинява 3 опери и 3 оперети. Някои от тях са сложени с огромен триумф: „ Любов”, „ Съюзници”, „ Махараджата”. Връх в музикално- театралното ѝ творчество, без подозрение, е операта „ Психея” по нейно либрето, показана с нейно присъединяване през 1915 година в София. Известно време работи като учител по пеене и се изявява и като концертираща певица във Виена и Берлин. През 1928 година е още веднъж в София, работи като вокален възпитател дружно със своя брачен партньор Иван Вулпе, „ бащата на българската певческа школа”. Умира в беднотия на 54 години през 1932 година.
В наши дни БНР си спомни за първата българка - композитор и реализира студиен запис на операта ѝ „ Психея”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ