Какви богатства за производство на природен газ крие Черно море?
Богатствата, които крие Черно море, могат освен да обезпечат енергийна самостоятелност на България, само че и да създадат страната ни водеща мощ в добива на природен газ. Според учени от Института по океанология към Българска академия на науките, в българската икономическа зона на Черно море има огромно находище от газови хидрати, които са източник на метан. Количествата от скъпата суровина под морското дъно са изцяло задоволителни, с цел да задоволят потребностите на България за стотици години напред.
Газовите хидрати са твърди кристали под морското дъно, които наподобяват на лед. Те са постоянни единствено при ниска температура и високо налягане. Ако се извадят на повърхността, твърдите хидрати бързо се топят и отделят метан.
" Това изобретение е направено през 60-те години на предишния век. Открити са за пръв път някъде на 100 километра пред нашия бряг, вдигната е проба с газови хидрати и това, което са разкрили наподобява на лед. В един размер газов хидрат се поддържат теоретично до 168 размера метан. Това е един голям запас на метан в газови хидрати и те надвишават няколкократно запасите на сила в петрол, газ, и въглища ", изясни доцент Атанас Василев - Институт по океанология към Българска академия на науките.
Находището от газови хидрати в икономическата ни зона в Черно море е с размери 65 на 20 километра. Добивът единствено от 1 кв. км може да обезпечи годишните потребности на страната ни от метан. Но промишленото асимилиране на природния газ, е комплицирано и скъпо начинание.
" Имаше технологии, които са от стандартните за рандеман на природен газ, само че те бяха 7 пъти по-скъпи в сравнение с добива на газ. Днес с повишението на цените можем да кажем, че към този момент става преференциално ", изясни доц Василев.
Учени от Института по океанология работят по план " ГЕОХидрат ", финансиран от Фонд " Научни проучвания ". Получените геофизични данни потвърждават съществуването на газови хидрати в Черно море. Те обаче би трябвало да бъдат тествани със сонда. Проучването ще коства към 30 милиона лв..
" Предимството на газовите хидрати спрямо нефта и газа, е че той се намира в Черно море приблизително до 300 метра под дъното, т.е не са нужни километрови сондажи, по-късно би трябвало да се създадат хоризонтални сондажи, които като звезда да обзет една повърхност и да се реализира добивът ", споделя доцент Василев.
Добивът на газ от хидрати е изцяло екологичен и не опонира на “зелената сделка”, твърди ученият.
" Ще бъде най-чистото производство- за добива е належащо само погребение на въглеродеен диоксид, което е надежно. При добива на шистов газ се употребяват към 650 химикала, доста от които са токсични, а тук са единствено понижаване на въглероден диоксид, понижаване на налягането и стимулиране с по-топли води, друго не е належащо ", споделя океанологът.
Успешното извличане на природен газ от хидрати е на процедура изобилен източник на сила, споделят експертите. Затова е значимо да бъде основана Национална стратегия за проучване и създаване на газовите хидрати. В момента Китай и Япония създават нови техологии и упованията са промишленият рандеман на метан от хидрати да стартира след няколко години.
Репортер: Петя Иванова
Газовите хидрати са твърди кристали под морското дъно, които наподобяват на лед. Те са постоянни единствено при ниска температура и високо налягане. Ако се извадят на повърхността, твърдите хидрати бързо се топят и отделят метан.
" Това изобретение е направено през 60-те години на предишния век. Открити са за пръв път някъде на 100 километра пред нашия бряг, вдигната е проба с газови хидрати и това, което са разкрили наподобява на лед. В един размер газов хидрат се поддържат теоретично до 168 размера метан. Това е един голям запас на метан в газови хидрати и те надвишават няколкократно запасите на сила в петрол, газ, и въглища ", изясни доцент Атанас Василев - Институт по океанология към Българска академия на науките.
Находището от газови хидрати в икономическата ни зона в Черно море е с размери 65 на 20 километра. Добивът единствено от 1 кв. км може да обезпечи годишните потребности на страната ни от метан. Но промишленото асимилиране на природния газ, е комплицирано и скъпо начинание.
" Имаше технологии, които са от стандартните за рандеман на природен газ, само че те бяха 7 пъти по-скъпи в сравнение с добива на газ. Днес с повишението на цените можем да кажем, че към този момент става преференциално ", изясни доц Василев.
Учени от Института по океанология работят по план " ГЕОХидрат ", финансиран от Фонд " Научни проучвания ". Получените геофизични данни потвърждават съществуването на газови хидрати в Черно море. Те обаче би трябвало да бъдат тествани със сонда. Проучването ще коства към 30 милиона лв..
" Предимството на газовите хидрати спрямо нефта и газа, е че той се намира в Черно море приблизително до 300 метра под дъното, т.е не са нужни километрови сондажи, по-късно би трябвало да се създадат хоризонтални сондажи, които като звезда да обзет една повърхност и да се реализира добивът ", споделя доцент Василев.
Добивът на газ от хидрати е изцяло екологичен и не опонира на “зелената сделка”, твърди ученият.
" Ще бъде най-чистото производство- за добива е належащо само погребение на въглеродеен диоксид, което е надежно. При добива на шистов газ се употребяват към 650 химикала, доста от които са токсични, а тук са единствено понижаване на въглероден диоксид, понижаване на налягането и стимулиране с по-топли води, друго не е належащо ", споделя океанологът.
Успешното извличане на природен газ от хидрати е на процедура изобилен източник на сила, споделят експертите. Затова е значимо да бъде основана Национална стратегия за проучване и създаване на газовите хидрати. В момента Китай и Япония създават нови техологии и упованията са промишленият рандеман на метан от хидрати да стартира след няколко години.
Репортер: Петя Иванова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ