Как богатите държави печелят от новия световен корпоративен данък
Богатите страни печелят повече от новия световен корпоративен налог, по отношение на по-бедните страни. Това сочи изследване, което слага под въпрос до каква степен почтена е данъчната промяна към която се сплоти светът.
Когато 136 страни, в това число България, дадоха единодушие за данъчната промяна на 8 октомври тази година, „ историческо ” беше един от най-често срещаните прилагателни по отношение на събитието. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства събитието като „ исторически миг ” и „ сериозна стъпка към по-честна международна данъчна система ”.
На фона на въодушевлението на богатите страни, човек може елементарно да пропусне рецензиите, идващи от страните с по-слабо въздействие, които показват, че промяната облагодетелства най-вече богатите юрисдикции, написа euractive.com.
Робърт Суини, старши икономист и анализатор политики в неправителствената организация Think-tank for Action on Social Change (TASC), обрисува тези рецензии в числа в свое проучване, поръчано от Foundation for European Progressive Studies и Friedrich-Ebert-Stiftung.
Богатите печелят
Данъчното съглашение планува два съществени стълба на деяние. Първи дирек планува част от налога върху облагата на огромните корпорации с високи доходи да бъде пренасочена към страните, където облагата е генерирана, вместо да остане в страните, които обитават централите на тези едри бизнеси.
Вторият дирек планува въвеждането на международен най-малък размер на корпоративния налог от 15%, като задачата е да бъде спряно своеобразното съревнование сред обособените страни, които се конкурират за вложения посредством ниски данъчни ставки за едрия бизнес.
Основната рецензия на Суини сочи, че пренасочването на облаги по първи дирек на данъчното съглашение се калкулира на база приходите на компанията, генерирани в обособена страна.
Страните с огромно и относително заможно население генерират повече доходи за фирмите. Това значи, че към тези страни ще се пренасочват повече данъчни доходи в сравнение с към страните, чието население има по-ниска покупателна дарба.
„ Ако налозите се пренасочват на база къде интернационалните корпорации генерират приходите си, това ще удари бедните страни ”, споделя Суини.
Според него, това къде ще отидат част от данъчните доходи би могло да се дефинира на база друг критерии от размера на приходите. Така да вземем за пример, би могло да става на база къде са ситуирани недвижимите активи или какъв брой чиновници има компанията в дадена пълномощия.
Факторите може да бъдат обединени в способ на име „ формула за систематизиране ”.
„ Ако включите броя на чиновниците и материалните активи, това прави формулата по-прогресивна. Но доколкото формулата е претеглена по отношение на приходите и заплатите, то тя ще бъде регресивна. Настоящият ход да се пренасочват налози на база приходите е ретрограден ”, споделя Суини по адрес на данъчната договорка оповестена от Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Кадър от срещата на финансовите министри на страните от Г-7, която се организира при започване на юни тази година. На срещата бе реализирано единодушие за международна данъчна реформа;
Източник: Getty Images
В своето изследване, Суини пресмята, че страните с високи приходи биха получили 26% повече корпоративни налози по отношение на сегашното равнище, в случай че разпределението става на база размера на генерираните доходи. Страните с високи междинни приходи биха изгубили 10% от данъчните си доходи, страните с ниски междинни приходи пък ще изгубят 50% от данъчните си доходи от облагане на бизнеса при сходен сюжети.
Неравенство в Европа
Европейският съюз би нараснал приходите от корпоративното облагане с 14%, сочат изчисленията от отчета.
В рамките на Европейски Съюз обаче, разпределянето на база размера на генерираните доходи би довело до разнообразни резултати за другите страни.
Белгия, Хърватия, Естония и Гърция биха могли да удвоят данъчните си приходи от бизнеса в система основана на размера на генерирания доход. Според изследването, Кипър, Унгария и Полша биха изгубили половината от приходите от корпоративни налози.
В допълнение, Суини показва, че размерът на минималния налог за бизнеса по света би трябвало да бъде 25%, а не контрактуваната ставка от 15%. Според него това би вдигнало много по-осезаемо данъчните доходи по отношение на 15-те %, за които се договориха 136-те страни.
Все отново Суини признава, че минимална ставка от 25% наподобява мъчно постижима от политическа позиция. „ Изглежда, че договорката е завършена и единствено техническите детайлности остава занапред да бъдат изгладени ”, споделя той.
Една от тези механически детайлности планува, че фирмите ще могат да понижават данъчното си облагане с 10% от размера на разноските за заплати и с 8% от цената на материалните си активи в първите години след влизане в действие на съглашението, изяснява Суини, добавяйки, че след избран интервал тези облекчения биха могли да отпаднат.
На 30 и 31 октомври, се чака водачите на страните от Г-20 да дадат зелена светлина на оповестеното от ОИРС данъчно съглашение.
Очаква се Европейската комисия да предложи план инструкция за налагането на минималния корпоративен налог в Европейски Съюз през декември тази година. Въвеждането на промяната за разпределение на данъчни приходи би следвало да стане през 2022 година.
Когато 136 страни, в това число България, дадоха единодушие за данъчната промяна на 8 октомври тази година, „ историческо ” беше един от най-често срещаните прилагателни по отношение на събитието. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства събитието като „ исторически миг ” и „ сериозна стъпка към по-честна международна данъчна система ”.
На фона на въодушевлението на богатите страни, човек може елементарно да пропусне рецензиите, идващи от страните с по-слабо въздействие, които показват, че промяната облагодетелства най-вече богатите юрисдикции, написа euractive.com.
Робърт Суини, старши икономист и анализатор политики в неправителствената организация Think-tank for Action on Social Change (TASC), обрисува тези рецензии в числа в свое проучване, поръчано от Foundation for European Progressive Studies и Friedrich-Ebert-Stiftung.
Богатите печелят
Данъчното съглашение планува два съществени стълба на деяние. Първи дирек планува част от налога върху облагата на огромните корпорации с високи доходи да бъде пренасочена към страните, където облагата е генерирана, вместо да остане в страните, които обитават централите на тези едри бизнеси.
Вторият дирек планува въвеждането на международен най-малък размер на корпоративния налог от 15%, като задачата е да бъде спряно своеобразното съревнование сред обособените страни, които се конкурират за вложения посредством ниски данъчни ставки за едрия бизнес.
Основната рецензия на Суини сочи, че пренасочването на облаги по първи дирек на данъчното съглашение се калкулира на база приходите на компанията, генерирани в обособена страна.
Страните с огромно и относително заможно население генерират повече доходи за фирмите. Това значи, че към тези страни ще се пренасочват повече данъчни доходи в сравнение с към страните, чието население има по-ниска покупателна дарба.
„ Ако налозите се пренасочват на база къде интернационалните корпорации генерират приходите си, това ще удари бедните страни ”, споделя Суини.
Според него, това къде ще отидат част от данъчните доходи би могло да се дефинира на база друг критерии от размера на приходите. Така да вземем за пример, би могло да става на база къде са ситуирани недвижимите активи или какъв брой чиновници има компанията в дадена пълномощия.
Факторите може да бъдат обединени в способ на име „ формула за систематизиране ”.
„ Ако включите броя на чиновниците и материалните активи, това прави формулата по-прогресивна. Но доколкото формулата е претеглена по отношение на приходите и заплатите, то тя ще бъде регресивна. Настоящият ход да се пренасочват налози на база приходите е ретрограден ”, споделя Суини по адрес на данъчната договорка оповестена от Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Кадър от срещата на финансовите министри на страните от Г-7, която се организира при започване на юни тази година. На срещата бе реализирано единодушие за международна данъчна реформа;
Източник: Getty Images
В своето изследване, Суини пресмята, че страните с високи приходи биха получили 26% повече корпоративни налози по отношение на сегашното равнище, в случай че разпределението става на база размера на генерираните доходи. Страните с високи междинни приходи биха изгубили 10% от данъчните си доходи, страните с ниски междинни приходи пък ще изгубят 50% от данъчните си доходи от облагане на бизнеса при сходен сюжети.
Неравенство в Европа
Европейският съюз би нараснал приходите от корпоративното облагане с 14%, сочат изчисленията от отчета.
В рамките на Европейски Съюз обаче, разпределянето на база размера на генерираните доходи би довело до разнообразни резултати за другите страни.
Белгия, Хърватия, Естония и Гърция биха могли да удвоят данъчните си приходи от бизнеса в система основана на размера на генерирания доход. Според изследването, Кипър, Унгария и Полша биха изгубили половината от приходите от корпоративни налози.
В допълнение, Суини показва, че размерът на минималния налог за бизнеса по света би трябвало да бъде 25%, а не контрактуваната ставка от 15%. Според него това би вдигнало много по-осезаемо данъчните доходи по отношение на 15-те %, за които се договориха 136-те страни.
Все отново Суини признава, че минимална ставка от 25% наподобява мъчно постижима от политическа позиция. „ Изглежда, че договорката е завършена и единствено техническите детайлности остава занапред да бъдат изгладени ”, споделя той.
Една от тези механически детайлности планува, че фирмите ще могат да понижават данъчното си облагане с 10% от размера на разноските за заплати и с 8% от цената на материалните си активи в първите години след влизане в действие на съглашението, изяснява Суини, добавяйки, че след избран интервал тези облекчения биха могли да отпаднат.
На 30 и 31 октомври, се чака водачите на страните от Г-20 да дадат зелена светлина на оповестеното от ОИРС данъчно съглашение.
Очаква се Европейската комисия да предложи план инструкция за налагането на минималния корпоративен налог в Европейски Съюз през декември тази година. Въвеждането на промяната за разпределение на данъчни приходи би следвало да стане през 2022 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ