Притча: Кога Бог трябва да стига до крайности с хората?
Бог погледна своя ангел и го попита:
– Кажи, какво те мъчи?
– Ами индивидът, за който отговарям… Жив е. Има кола. Пари. Ходи на работа. Но, не е благополучен. Надява се на нещо.
– На какво?
– Трудно е да се каже. На два пъти му показвах благополучен сън, само че не вижда. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
– А по какъв начин е на работа?
– Като при всички. Началник… суета… скатава се с пушене… интриги…
– Строг ли е началникът?
– Ами, шеф като шеф. Като на всички места. Но не знам, за какво се бои от него…
– Помогна ли му да се освободи от страховете си?
– Да-а-а. Още по пътя към офиса. Размахах крила над главата му. Облаците разгоних. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Чу обичаната си ария. Написах обръщение на един билборд. Намери си 10 лв. пред офиса… Но, нищо не оказва помощ.
– Симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
– Ама, обиждаш ме… Сблъсках ги в метрото един в различен. Почти се целунаха!
– И по какъв начин е?
– Ами, по никакъв начин. “Извинете” и отново се задълбава в черните си мисли.
– А след работа?
– Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
– Ами, скапе ли му тв приемника?
– Разбира се. Но, той си купи нов…
– Изключи ли му интернета?
– Пет дни подред му създавах проблеми. В началото доста се ядосваше, само че след това стартира да остава на работа. До късно вечер.
– Така. А през почивните дни?
– Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с другари, безсмислени диалози, бира, водка. Прибира се към среднощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или тв приемника, или отново пред компютъра.
– А тя?
– Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, едновременно, купуват едни и същи неща.
– Сблъска ли ги на опашката?
– Да, несъмнено. И отвън инструкциите – срещнах ги “случайно” в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
– Провери ли им линиите на ориста? Може да не Съм ги основал един за различен в този живот?
– Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, подобен живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
– Не се отчайвай! Донеси листата за тежки обстановки.
Ангелът носи черен бележник на Бог:
– Ето го!
– Прочети Ми страница първа.
– Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или строшаване.
– Мини на втора страница, в случай че обичаш.
– Катастрофа. Финансова рецесия. Земетресение или пожар в дома.
– Достатъчно. В името на Любовта са позволени всички изключителни ограничения. Щом е толкоз неотстъпчив, избери едно средство напряко от втора страница в листата и действай.
– Добре, ще бъде направено! Ангелът потегля да извърши задачата си и си мисли: “Защо хората не употребяват опциите, които им дава Бог, а в този момент се постанова да прибягвам към крайности…”
– Кажи, какво те мъчи?
– Ами индивидът, за който отговарям… Жив е. Има кола. Пари. Ходи на работа. Но, не е благополучен. Надява се на нещо.
– На какво?
– Трудно е да се каже. На два пъти му показвах благополучен сън, само че не вижда. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
– А по какъв начин е на работа?
– Като при всички. Началник… суета… скатава се с пушене… интриги…
– Строг ли е началникът?
– Ами, шеф като шеф. Като на всички места. Но не знам, за какво се бои от него…
– Помогна ли му да се освободи от страховете си?
– Да-а-а. Още по пътя към офиса. Размахах крила над главата му. Облаците разгоних. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Чу обичаната си ария. Написах обръщение на един билборд. Намери си 10 лв. пред офиса… Но, нищо не оказва помощ.
– Симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
– Ама, обиждаш ме… Сблъсках ги в метрото един в различен. Почти се целунаха!
– И по какъв начин е?
– Ами, по никакъв начин. “Извинете” и отново се задълбава в черните си мисли.
– А след работа?
– Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
– Ами, скапе ли му тв приемника?
– Разбира се. Но, той си купи нов…
– Изключи ли му интернета?
– Пет дни подред му създавах проблеми. В началото доста се ядосваше, само че след това стартира да остава на работа. До късно вечер.
– Така. А през почивните дни?
– Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с другари, безсмислени диалози, бира, водка. Прибира се към среднощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или тв приемника, или отново пред компютъра.
– А тя?
– Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, едновременно, купуват едни и същи неща.
– Сблъска ли ги на опашката?
– Да, несъмнено. И отвън инструкциите – срещнах ги “случайно” в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
– Провери ли им линиите на ориста? Може да не Съм ги основал един за различен в този живот?
– Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, подобен живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
– Не се отчайвай! Донеси листата за тежки обстановки.
Ангелът носи черен бележник на Бог:
– Ето го!
– Прочети Ми страница първа.
– Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или строшаване.
– Мини на втора страница, в случай че обичаш.
– Катастрофа. Финансова рецесия. Земетресение или пожар в дома.
– Достатъчно. В името на Любовта са позволени всички изключителни ограничения. Щом е толкоз неотстъпчив, избери едно средство напряко от втора страница в листата и действай.
– Добре, ще бъде направено! Ангелът потегля да извърши задачата си и си мисли: “Защо хората не употребяват опциите, които им дава Бог, а в този момент се постанова да прибягвам към крайности…”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ