До ония, които недоволстват от своя кръст
Бог извикал всички хора и на всеки човек връчил кръст, който той би трябвало да носи до последния си мирис. Посочил им пътя на живота и благословил да вървят напред по него.
Всеки нарамил кръста си на тил, и въздишайки, потеглил напред. Както се движили заедно, внезапно хората се озовали пред дребна, само че дълбока бездна. Всеки от пътуващите свалил кръста си и го положил по този начин, че долният край да опира до близката страна, а горният – до другата страна на бездната. После прекосявал по него като по мост и откакто стъпил насреща, го поставил още веднъж на гърба си и по този начин траял напред. Един обаче останал на остарелия бряг и по този начин изнемощял от другите.
Всъщност той бил този, който, незабавно откакто поставил кръста на гърба си, решил не след дълго да го смъкна, тъй като му се сторил прекомерно тежък. Отрязал го от единия край и още веднъж траял. Когато стигнал до пропастта, го свалил и желал да премине по него като другите, само че за негова изненада се оказало, че е кръстът му е прекомерно пай и не доближава до другия край.
Не съумял да премине, тъй като възроптал срещу Бога за тежестта на отредения му кръст, изпаднал в неодобрение срещу Неговата воля в своя персонален живот.
