Брюксел трябва да е главен играч на Балканите
Боби Бобев е лекар по история, дълготраен помощник в Института за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките. Специализирал в Мюнхен, Москва, Лондон. Води лекции по бакалавърски и магистърски стратегии. В Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Посланик в Албания 1998-2006 година и в Косово 2010-2014 година Автор на книгата „ Записки по история на България ”, студии и публикации.
- До каква степен вкарването на тематиката „ Западни Балкани “ в дневния ред на Европейски Съюз - приоритет на българското европредседателство, тушира старите спорове в района? Ще се трансформира ли той в зона за вложения и
мегапроекти?
- Поставянето на тематиката за ускорение на евроинтеграцията на Западните Балкани като приоритет в българското председателство на Съвета на Европейски Съюз евентуално ще се трансформира в забележителна външнополитическа сполука за нашата страна. Ние нямаме капацитета и опциите да решим този въпрос, само че можем да бъдем удовлетворени от протичащото се в последно време. ЕК оповести своя тактика по тематиката, нейният ръководител Жан-Клод Юнкер посети всички столици в района, следва среща на върха Европейски Съюз - Западни Балкани. Ние имаме немалка заслуга това да се случи.
Трябва обаче и да признаем, че проспахме 10 година еврочленство, преди да стартираме да работим в действителност интензивно в направление Западни Балкани.
А старите спорове не могат да се отстраняват с един размах, и до момента има „ горещи точки “ на няколко места. Уникалното в тази ситуация обаче е това, че за първи път в многовековната история на района всички държавнополитически субекти гледат в една и съща посока и имат еднакъв главен външнополитически приоритет. Това в действителност основава предпоставки за превъзмогване на натрупвания и несъгласия от предишното, за решение на дълголетни проблеми.
Ако всичко това се случи, ситуацията ще се стабилизира и ползата на външните вложители неизбежно ще нарасне.
И в Европа, и в останалия свят задоволително ясно схванаха, въпреки и със забавяне, че главният проблем в Западните Балкани е икономическият, водещ след себе си безперспективност и скептицизъм.
- Кои страни в района имат максимален късмет да влязат с първата
вълна?
- Страните от района са на друг стадий от структурните си връзки с Брюксел - Черна гора и Сърбия договарят и са отворили значително глави, Македония и Албания са в очакване на одобряване на дата за започване на договарянията, трудностите пред Босна и Косово наподобяват най-сериозни.
Всичко зависи от темпото, с което се покриват критериите, като 2025 година не е закрепена дата, а конвенционален времеви небосвод. Топката е в полето на кандидатстващите страни.
- Очаквате ли Гърция и Македония да реализират компромис за името и да сложат завършек на четвъртвековния спор?
- Несъмнено този проблем обрисува един от най-горещите и сложни за превъзмогване въпроси на Балканите. Може би във връзка с Македония е редно да сложим преди всичко във времето участието в НАТО, защото преди години публична Атина блокира точно него. Така или другояче точно Гърция сложи бариера пред Македония по тематиката за интеграцията. Дълго време напъните на медиатора от страна на Организация на обединените нации Матю Нимиц оставаха безрезултатни и казусът изглеждаше в действителност замразен.
И в Гърция, и в Македония има противостоящо публично мнение и държание на политически субекти, в това число до реализиране на всеобщи протестни демонстрации, което подсказва, че пътят до компромиса няма да е къс, колкото и да ни се желае това да стане допустимо най-бързо.
- Ще преглътне ли Белград без значение Косово?
- И Сърбия, и Косово знаят, че решаването на противоречивите проблеми със прилежащите страни е изрично условие за евроинтеграция, и в този смисъл са заинтересувани от намирането на съответната формула. Все отново години наред тече разговорът сред двете столици, реализирани са и повече от 30 двустранни съглашения, огромна част от които работят. Спорни моменти и разминавания е имало и ще има.
Политическият разговор мина на допустимо най-високото ниво и ще се води от президентите Хашим Тачи и Александър Вучич. За обозримото бъдеще дано използваме думите на Федерика Могерини и бъдем „ оптимистични реалисти “. Двете страни са обрисували своите „ червени линии “ и явно компромисът би трябвало да се търси в пространството сред тях. Възможен е евентуално и разновидността Сърбия да не признае непосредствено Косово - подобен акт към момента е рисков от политическа позиция, само че да допусне приемането на страната в Организация на обединените нации.
- Кой е най-сериозният тленен спор на Балканите сега?
- Мисля, че и от казаното дотук излиза наяве, че най-горещите точки евентуално са три - гръцко-македонският спор за името, статутът на Косово и връзките му с Белград и цялостното положение и доста комплицираната ситуация в Босна. Видимо е, че тези проблеми не са от през вчерашния ден и с години не може да се откри вярното решение. Ще продължат напъните при интернационално ходатайство да се търсят резултати от деен двустранен разговор. Колкото до Босна и Херцеговина, постоянно съм смятал, че за нейните проблеми е нужна нова интернационална конференция, дано условно я назовем Дейтън 2, проведена този път от Европейски Съюз. Да не забравяме обаче, че съществуват и редица други противоречиви въпроси - за морската граница сред Гърция и Албания, за връзките сред Белград и Загреб, за демокрацията на граничната линия сред Черна гора и Косово и така нататък Всички сходни проблеми на двустранните връзки би трябвало да се изчистят преди осъществяване на еврочленството.
Не би трябвало да се подценява и различен значим миг. Регионът бе повлиян в отрицателен смисъл от военните дейности в Сирия и Ирак и присъединяване на стотици наемници от Балканите в тях. В обособените страни се взеха ограничения, сходно държание се криминализира, в пандизите влязоха значително носители на концепциите на радикализма и религиозния фундаментализъм. Рисковете обаче остават, изключително с оглед процеса на завръщане в страните на участници в бойните дейности - изключително в страните и регионите с налично мюсюлманско изповедание. Тук би трябвало да се съсредоточат съществени старания.
- Какви шансове за района и за участниците дава срещата във Варна на 26 март на водачите на Европейски Съюз и президента на Турция Реджеп Ердоган? Какъв е мъдрият ход на Европа?
- Въпросът за възможното еврочленство на Турция постоянно е предизвиквал полемики в Европейски Съюз и по него няма единодушие. Събитията в Близкия изток и бежанската рецесия в допълнение усложниха ситуацията и задълбочиха несъгласията по тематиката, които стават все по-видими. Несъмнено страната е преобладаваща мощ в един комплициран и взривоопасен регион и Брюксел има потребност от партньорство с нея. Що се отнася до възможното еврочленство, то Турция все още не покрива критериите по редица индикатори - и във вътрешен, и в интернационален проект, по този начин че ултимативното искане за „ всичко или нищо “ просто няма по какъв начин да бъде зачетено. Ако приказваме за „ умно решение “, съгласно мен то се заключава в поддържане на съдействието, даже под формата на някакви специфични връзки. А по отношение на срещата във Варна - да не забравяме, че тя не е дефинитивно доказана и провеждането е под въпрос.
- Превръща ли ни дейната външна политика на премиера Бойко Борисов в основен състезател, или мотор на Балканите?
- Похвално е външнополитическото активизиране на страната ни в последните месеци, като заслугата на държавното управление и надлежно на министър-председателя е безспорна. В композиция с европредседателството това прави страната ни надалеч по-видима.
И историческият опит демонстрира, че точно Балканите са мястото, където можем да водим действителна, сериозна и резултатна политика. Надявам се, че интензивността ни няма да завърши с края на нашето председателство на Съвета на Европейски Съюз.
На Балканите се преплитат доста и комплицирани ползи. Едва ли можем да претендираме за ролята на главен състезател - и заради личния си капацитет, и заради обстоятелството, че действително сме част от напъните на Европейски Съюз и НАТО. Можем обаче да бъдем мотор на потребни начинания за двустранно и районно съдействие и това единствено по себе си ще се явява забележителен принос. Важно е да следваме личните си цели и да не демонстрираме желания към една или друга страна за сметка на останалите. Полезни могат да бъдат и взаимни инициативи с другите членки на Европейски Съюз в района - Гърция, Румъния, Хърватия, в това число и с поддържането на начинания в Брюксел.
- Превръщането на Западните Балкани в зона на интерес и въздействие на Европейски Съюз ще провокира ли нова борба на Великите сили за района?
- Балканите постоянно са привличали вниманието на огромните геополитически играчи и актуалният миг не прави изключение. Можем да установяваме старания и интензивност и на Европейски Съюз и НАТО, и на Съединени американски щати, и на Русия и Турция, към този момент и на Китай в икономическата сфера. Разбира се, постоянно задачите и дейностите за постигането им са противоположни и даже взаимно изключващи се.
След разпада на Съветския съюз въздействието на Русия в района мощно спадна и докара до загубване на позиции. В последните години се виждат очевидните старания това да бъде преодоляно и по пътя на икономическото наличие, и в политически проект.
Съвсем явно е желанието да се попречи на интеграционните процеси на страните в района - разширението и на НАТО, и на Европейски Съюз в Западните Балкани се разминава с ползите на Русия.
Несъмнено битката за предпочитано въздействие в района ще продължи и нашата позиция в тази конюнктура следва да се диктува от участието ни в Европейски Съюз и НАТО. И в случай че приказваме за предполагаем основен състезател в района, това би трябвало да бъде Брюксел.
- До каква степен вкарването на тематиката „ Западни Балкани “ в дневния ред на Европейски Съюз - приоритет на българското европредседателство, тушира старите спорове в района? Ще се трансформира ли той в зона за вложения и
мегапроекти?
- Поставянето на тематиката за ускорение на евроинтеграцията на Западните Балкани като приоритет в българското председателство на Съвета на Европейски Съюз евентуално ще се трансформира в забележителна външнополитическа сполука за нашата страна. Ние нямаме капацитета и опциите да решим този въпрос, само че можем да бъдем удовлетворени от протичащото се в последно време. ЕК оповести своя тактика по тематиката, нейният ръководител Жан-Клод Юнкер посети всички столици в района, следва среща на върха Европейски Съюз - Западни Балкани. Ние имаме немалка заслуга това да се случи.
Трябва обаче и да признаем, че проспахме 10 година еврочленство, преди да стартираме да работим в действителност интензивно в направление Западни Балкани.
А старите спорове не могат да се отстраняват с един размах, и до момента има „ горещи точки “ на няколко места. Уникалното в тази ситуация обаче е това, че за първи път в многовековната история на района всички държавнополитически субекти гледат в една и съща посока и имат еднакъв главен външнополитически приоритет. Това в действителност основава предпоставки за превъзмогване на натрупвания и несъгласия от предишното, за решение на дълголетни проблеми.
Ако всичко това се случи, ситуацията ще се стабилизира и ползата на външните вложители неизбежно ще нарасне.
И в Европа, и в останалия свят задоволително ясно схванаха, въпреки и със забавяне, че главният проблем в Западните Балкани е икономическият, водещ след себе си безперспективност и скептицизъм.
- Кои страни в района имат максимален късмет да влязат с първата
вълна?
- Страните от района са на друг стадий от структурните си връзки с Брюксел - Черна гора и Сърбия договарят и са отворили значително глави, Македония и Албания са в очакване на одобряване на дата за започване на договарянията, трудностите пред Босна и Косово наподобяват най-сериозни.
Всичко зависи от темпото, с което се покриват критериите, като 2025 година не е закрепена дата, а конвенционален времеви небосвод. Топката е в полето на кандидатстващите страни.
- Очаквате ли Гърция и Македония да реализират компромис за името и да сложат завършек на четвъртвековния спор?
- Несъмнено този проблем обрисува един от най-горещите и сложни за превъзмогване въпроси на Балканите. Може би във връзка с Македония е редно да сложим преди всичко във времето участието в НАТО, защото преди години публична Атина блокира точно него. Така или другояче точно Гърция сложи бариера пред Македония по тематиката за интеграцията. Дълго време напъните на медиатора от страна на Организация на обединените нации Матю Нимиц оставаха безрезултатни и казусът изглеждаше в действителност замразен.
И в Гърция, и в Македония има противостоящо публично мнение и държание на политически субекти, в това число до реализиране на всеобщи протестни демонстрации, което подсказва, че пътят до компромиса няма да е къс, колкото и да ни се желае това да стане допустимо най-бързо.
- Ще преглътне ли Белград без значение Косово?
- И Сърбия, и Косово знаят, че решаването на противоречивите проблеми със прилежащите страни е изрично условие за евроинтеграция, и в този смисъл са заинтересувани от намирането на съответната формула. Все отново години наред тече разговорът сред двете столици, реализирани са и повече от 30 двустранни съглашения, огромна част от които работят. Спорни моменти и разминавания е имало и ще има.
Политическият разговор мина на допустимо най-високото ниво и ще се води от президентите Хашим Тачи и Александър Вучич. За обозримото бъдеще дано използваме думите на Федерика Могерини и бъдем „ оптимистични реалисти “. Двете страни са обрисували своите „ червени линии “ и явно компромисът би трябвало да се търси в пространството сред тях. Възможен е евентуално и разновидността Сърбия да не признае непосредствено Косово - подобен акт към момента е рисков от политическа позиция, само че да допусне приемането на страната в Организация на обединените нации.
- Кой е най-сериозният тленен спор на Балканите сега?
- Мисля, че и от казаното дотук излиза наяве, че най-горещите точки евентуално са три - гръцко-македонският спор за името, статутът на Косово и връзките му с Белград и цялостното положение и доста комплицираната ситуация в Босна. Видимо е, че тези проблеми не са от през вчерашния ден и с години не може да се откри вярното решение. Ще продължат напъните при интернационално ходатайство да се търсят резултати от деен двустранен разговор. Колкото до Босна и Херцеговина, постоянно съм смятал, че за нейните проблеми е нужна нова интернационална конференция, дано условно я назовем Дейтън 2, проведена този път от Европейски Съюз. Да не забравяме обаче, че съществуват и редица други противоречиви въпроси - за морската граница сред Гърция и Албания, за връзките сред Белград и Загреб, за демокрацията на граничната линия сред Черна гора и Косово и така нататък Всички сходни проблеми на двустранните връзки би трябвало да се изчистят преди осъществяване на еврочленството.
Не би трябвало да се подценява и различен значим миг. Регионът бе повлиян в отрицателен смисъл от военните дейности в Сирия и Ирак и присъединяване на стотици наемници от Балканите в тях. В обособените страни се взеха ограничения, сходно държание се криминализира, в пандизите влязоха значително носители на концепциите на радикализма и религиозния фундаментализъм. Рисковете обаче остават, изключително с оглед процеса на завръщане в страните на участници в бойните дейности - изключително в страните и регионите с налично мюсюлманско изповедание. Тук би трябвало да се съсредоточат съществени старания.
- Какви шансове за района и за участниците дава срещата във Варна на 26 март на водачите на Европейски Съюз и президента на Турция Реджеп Ердоган? Какъв е мъдрият ход на Европа?
- Въпросът за възможното еврочленство на Турция постоянно е предизвиквал полемики в Европейски Съюз и по него няма единодушие. Събитията в Близкия изток и бежанската рецесия в допълнение усложниха ситуацията и задълбочиха несъгласията по тематиката, които стават все по-видими. Несъмнено страната е преобладаваща мощ в един комплициран и взривоопасен регион и Брюксел има потребност от партньорство с нея. Що се отнася до възможното еврочленство, то Турция все още не покрива критериите по редица индикатори - и във вътрешен, и в интернационален проект, по този начин че ултимативното искане за „ всичко или нищо “ просто няма по какъв начин да бъде зачетено. Ако приказваме за „ умно решение “, съгласно мен то се заключава в поддържане на съдействието, даже под формата на някакви специфични връзки. А по отношение на срещата във Варна - да не забравяме, че тя не е дефинитивно доказана и провеждането е под въпрос.
- Превръща ли ни дейната външна политика на премиера Бойко Борисов в основен състезател, или мотор на Балканите?
- Похвално е външнополитическото активизиране на страната ни в последните месеци, като заслугата на държавното управление и надлежно на министър-председателя е безспорна. В композиция с европредседателството това прави страната ни надалеч по-видима.
И историческият опит демонстрира, че точно Балканите са мястото, където можем да водим действителна, сериозна и резултатна политика. Надявам се, че интензивността ни няма да завърши с края на нашето председателство на Съвета на Европейски Съюз.
На Балканите се преплитат доста и комплицирани ползи. Едва ли можем да претендираме за ролята на главен състезател - и заради личния си капацитет, и заради обстоятелството, че действително сме част от напъните на Европейски Съюз и НАТО. Можем обаче да бъдем мотор на потребни начинания за двустранно и районно съдействие и това единствено по себе си ще се явява забележителен принос. Важно е да следваме личните си цели и да не демонстрираме желания към една или друга страна за сметка на останалите. Полезни могат да бъдат и взаимни инициативи с другите членки на Европейски Съюз в района - Гърция, Румъния, Хърватия, в това число и с поддържането на начинания в Брюксел.
- Превръщането на Западните Балкани в зона на интерес и въздействие на Европейски Съюз ще провокира ли нова борба на Великите сили за района?
- Балканите постоянно са привличали вниманието на огромните геополитически играчи и актуалният миг не прави изключение. Можем да установяваме старания и интензивност и на Европейски Съюз и НАТО, и на Съединени американски щати, и на Русия и Турция, към този момент и на Китай в икономическата сфера. Разбира се, постоянно задачите и дейностите за постигането им са противоположни и даже взаимно изключващи се.
След разпада на Съветския съюз въздействието на Русия в района мощно спадна и докара до загубване на позиции. В последните години се виждат очевидните старания това да бъде преодоляно и по пътя на икономическото наличие, и в политически проект.
Съвсем явно е желанието да се попречи на интеграционните процеси на страните в района - разширението и на НАТО, и на Европейски Съюз в Западните Балкани се разминава с ползите на Русия.
Несъмнено битката за предпочитано въздействие в района ще продължи и нашата позиция в тази конюнктура следва да се диктува от участието ни в Европейски Съюз и НАТО. И в случай че приказваме за предполагаем основен състезател в района, това би трябвало да бъде Брюксел.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ