Почти половината от децата в България продължават да живеят в бедност и лишения
БНТ
Това демонстрират данните на Националния статистически институт.
Родителите им нямат пари за храна и обувки, както и опция да им обезпечат обикновено детство с игри и занимания. Решението съгласно специалистите е самостоятелен метод и повече схващане от страна на обществото.
Близо 5% от децата в България живеят в изключителни ограничения, регистрира националната статистика. В към 20% от случаите, родителите нямат пари да обезпечат разнообразно ястие на децата си, включващо един път на ден месо и пресни плодове. Нямат средства и за нови облекла и обувки. Една трета от децата не могат да отидат на отмора, да спортуват или да се занимават със странични действия разнообразни от ученето.
_%20338x%20600.png )
Мария Брестничка, Национална мрежа за децата: Големият проблем и огромното предизвикателство, което пречи на това всички деца и надлежно техните родители да бъдат подкрепени е това, че нашата страна към момента няма цялостна визия за поддръжка на децата и фамилиите. Имаме много съществени проблеми с насилието над деца, не всички деца имат достъп до здравни и просветителни услуги, системата за протекция на детето е в много огромна рецесия, има потребност от промяна и доста много други такива проблеми.
По-голям е броят на децата у нас от турски и ромски генезис, които живеят в беднотия и ограничения демонстрира националната статистика. На процедура обаче, не постоянно парите и тук са определящи.
Зорница Стоичкова, обществен служащ: Това, което в действителност е проблем, е че те живеят в затворена общественост, с разнообразни правила и правила, които би трябвало да бъдат преодоляни с цел да могат да се възползват от опциите, които се дават, да развият своите умения, да бъдат по-добри на трудовия пазар. Александър Миланов, „ Приемна грижа “: Трябва да сме наясно, че страната не може да устоя всяко българско дете, не може и не е нейно обвързване да устоя българските деца, които са попаднали в беднотия, само че нейна работа, е да се погрижи за децата изпаднали в затруднено състояние. Една от вариантите по тази причина е и приемната грижа, която не би трябвало да бъде противопоставяна на тази на биологичните родители.
Мария е инженер по специалност, приемен родител от години по предопределение. Вече е отгледала едно дете, което от жертва на трафик на хора се е трансформирало в пълноценна персона. Сега гледа други две:
Тези деца могат да станат каквото изискат, тъй като са отличници и двамата и мозъкът им е впрегнат в посока добродетели и позитивно развиване. Две деца, които са при мен, допускат в бъдеще двама души по-малко от незаконния контингент, и двама съзнателни жители повече на страната.
Експертите обаче са категорчни, че постоянно е по-добре да се помогне на биологичните родители, когато те самите имат такова предпочитание, а до приемна грижа да се минава тогава когато няма различен избор.
Това демонстрират данните на Националния статистически институт.
Родителите им нямат пари за храна и обувки, както и опция да им обезпечат обикновено детство с игри и занимания. Решението съгласно специалистите е самостоятелен метод и повече схващане от страна на обществото.
Близо 5% от децата в България живеят в изключителни ограничения, регистрира националната статистика. В към 20% от случаите, родителите нямат пари да обезпечат разнообразно ястие на децата си, включващо един път на ден месо и пресни плодове. Нямат средства и за нови облекла и обувки. Една трета от децата не могат да отидат на отмора, да спортуват или да се занимават със странични действия разнообразни от ученето.
Мария Брестничка, Национална мрежа за децата: Големият проблем и огромното предизвикателство, което пречи на това всички деца и надлежно техните родители да бъдат подкрепени е това, че нашата страна към момента няма цялостна визия за поддръжка на децата и фамилиите. Имаме много съществени проблеми с насилието над деца, не всички деца имат достъп до здравни и просветителни услуги, системата за протекция на детето е в много огромна рецесия, има потребност от промяна и доста много други такива проблеми.
По-голям е броят на децата у нас от турски и ромски генезис, които живеят в беднотия и ограничения демонстрира националната статистика. На процедура обаче, не постоянно парите и тук са определящи.
Зорница Стоичкова, обществен служащ: Това, което в действителност е проблем, е че те живеят в затворена общественост, с разнообразни правила и правила, които би трябвало да бъдат преодоляни с цел да могат да се възползват от опциите, които се дават, да развият своите умения, да бъдат по-добри на трудовия пазар. Александър Миланов, „ Приемна грижа “: Трябва да сме наясно, че страната не може да устоя всяко българско дете, не може и не е нейно обвързване да устоя българските деца, които са попаднали в беднотия, само че нейна работа, е да се погрижи за децата изпаднали в затруднено състояние. Една от вариантите по тази причина е и приемната грижа, която не би трябвало да бъде противопоставяна на тази на биологичните родители.
Мария е инженер по специалност, приемен родител от години по предопределение. Вече е отгледала едно дете, което от жертва на трафик на хора се е трансформирало в пълноценна персона. Сега гледа други две:
Тези деца могат да станат каквото изискат, тъй като са отличници и двамата и мозъкът им е впрегнат в посока добродетели и позитивно развиване. Две деца, които са при мен, допускат в бъдеще двама души по-малко от незаконния контингент, и двама съзнателни жители повече на страната.
Експертите обаче са категорчни, че постоянно е по-добре да се помогне на биологичните родители, когато те самите имат такова предпочитание, а до приемна грижа да се минава тогава когато няма различен избор.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ