Магии, гадания и забрани: Kак сме празнували Коледа в миналото
Бляскави коледни базари – може би множеството поданици в огромните градове ги чакат с неспокойствие всяка година. От къщичките на дребните коледни градчета по немски модел се носи мирис на глювайн, печени вурстчета, картофелпуфер, щолен и други вкусотии.
Симпатичните коледни елфи с високи шапки, огромен кръговиден нос и дълга бяла брада, типични за скандинавските страни, също стремително превземат и българската коледна украса.
Но макар навлизащите все по-устойчиво западни трендове, изключително за 25 декември, в България изпълняваме множеството от обичайните традиции, присъщи за Бъдни вечер и Коледа, както са го правили нашите предшественици.
„ Не можем да не подминем новите въздействия. Културата е в развой на възобновяване съгласно новите условия на времето и поколенията “, споделя за vesti.bg гл. ас. доктор Ина Пачаманова от катедра „ Етнология “ към Исторически факултет на Софийски университет.
Отбелязваме цялостен цикъл от празници
Някъде към четвърти век сл.н.е християнската черква дефинира по кое време да се празнува Рождество Христово. „ Това е съобразено с обстоятелството, че преди налагането на християнството, тези дни също са свързани с извънредно богата обредност, произлизаща от култа към Слънцето “, споделя още Ина Пачаманова.
Празниците от началото на декември до началото на януари са свързани с визиите за раждането на новото Слънце. „ В нашата просвета денят на Коледа не е значим самичък по себе си, а е част от един цялостен цикъл, с който се отбелязва умирането на остарялата година и раждането на новата “, прецизира тя. Всички празници от този цикъл са доста свързани и значими дружно, а не поотделно.
Най-запазена е традицията на Бъдни вечер
Едва ли има някой, който не знае, че вечерята на Бъдни вечер наложително е постна. „ Всичко, създадено през годината, участва на масата, дружно с животните и това е един тип признателност “, изяснява Ина Пачаманова. Животните участват на трапезата върху обредния самун, присъщ за всички огромни празници. Още нашите баби правили от тесто върху питката квачката с пиленцата, кошарата със стадото и кучето, което го пази, дребни като бъчвата с виното и други В постната питка за Малка Коледа се паричка, бобено зърно, дряново стръкче или друго, което назовават за здраве и шанс.
Поради еуфорията към празниците от ден на ден съвременни фамилии избират да поръчат празничната си вечеря за Бъдни вечер от ресторант и да я получат на прага на дома си. Без значение домашно приготвена или не, даже и нерелигиозни фамилии съблюдават традицията от време едно.
Бъдни вечер постоянно се е чествал в стеснен фамилен кръг и е един от най-запазените празници до ден сегашен, тъй като мъчно може да бъде следен, даже и през годините на социалистическия режим. „ Бъдни вечер е един от тези празници, които макар цялото отношение на властта през целия интервал от 45 години, на домашна основа вътре в фамилията, са непокътнати “, показва Пачаманова.
Празници за гадания и предсказания
На магичните Бъдни вечер и Коледа бабите гадаели дали годината ще бъде плодородна, здрави ли ще бъдат хората в фамилията, какво ще бъде времето през годината, а момите сънували за кого ще се задомят. „ Тези празници изобилстват от гадания и предсказания, пожелания и благословии, с цел да завърши един годишен цикъл и да стартира нов “, изяснява етнологът от СУ.
С люспи от лук прадедите ни вещаели какво ще бъде времето през годината. Отделяли се 12 люспи от лук, които наричали на съответния месец и във всяка поставяли сол. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е изсъхнал и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен.
С орех се гадаело за здраве. Ако счупеният орех е здрав и прекрасен от вътрешната страна, и индивидът ще се радва на здраве. Обратното, в случай че ядката е неприятна и изгнила, индивидът ще е посърнал.
В Коледно-новогодишния ритуален цикъл също имаме момински традиции, сходни на ладуването. В взаимозависимост от района, девойките слагали първото залче от питката на Бъдни вечер или баницата на Васильовден под възглавницата, с цел да сънуват за кого ще се омъжат.
Тайното вървене на черква
„ Самосъзнанието на българите постоянно е било мощно християнско и при всяка опция се върви на черква “, споделя Пачаманова. За българската обичайната просвета е особено „ битовото християнство “, което значи, че самият канон не се познава прецизно и в елементи, само че имаме мощно християнско схващане.
Сутринта на Коледа, празнично пременени, всички фамилии отивали на тържествена празнична литургия в църквата. „ В първите години на социализма обаче се отхвърля всичко религиозно и обичайно като закостеняло, изостанало, спиращо модернизацията и така нататък “, прецизира Пачаманова. Никога не е било неразрешено да се върви на черква, само че в стила на пропагандното говорене, в хората оставало усещането, че е неразрешено. Още повече това се постанова в първите десетилетия на режима, с слагането на полицаи пред църквите изключително на огромните празници. Заради вероятните неприятни последствия в тези години ходенето на черква е било по-рядко и даже скрито.
По-късно настава интервал на осъзнаване, че няма по какъв начин всички обичаи да бъдат изкоренени, по тази причина се измисля по-лек вид за отбелязването на религиозните празници. „ За празника Коледа главното обществено събитие е ходенето на черква и общоселското хоро и спирайки ходенето на черква се стопира общественото празнуване на Коледа “, споделя преподавателят.
Отичането на всичко религиозно измества вниманието към посрещането на Нова година. Това налагане на този вид светско празнуване е част от тази идеология на социализма.
Българската „ елха “ и даряването на нова одеждa
Преди да навлезе модата за накичване на коледно дърво, еквивалент в българската обичайната просвета на това празнично дърво бил бъдникът. Рано сутринта на 24 декември момък, нагласен и нагизден, отсича здрав бук, дъб или круша. Дънера миросвали при огнището, увивали в бял лен или конопено платно и го оставяли край огнището. Вечерта стопанинът тържествено възпламенява бъдника в огнището и там той гори през цялата нощ. Ако огънят загаснел, това се приемало за доста неприятна прокоба.
„ Елхата в България навлиза главно през царския двор и елита. Замогнали се българи стартират да пътуват в Европа и Русия и по този метод навлизат всички новости в нашата просвета, първо в градските среди “, изяснява етнологът от СУ. След Освобождението навлизат и други разнообразни новости като моди, ястия и още веднъж - първо в елита и висшите градски среди.
Глобалната традиция на Коледа да си разменяме дарове също има собствен прототип у нас. „ В нашата обичайната просвета на огромен празник човек би трябвало да си облече нещо ново, най-добре цяла нова одеждa. Тук като цялото облекло на всички от домочадието се създава от дамите в фамилията. Това е един извънредно трудоемък развой. „ Сутринта на бъдни вечер домакинята дава най-малко по една нова дреха, с цел да е всеки нагизден за празника “ отбелязва още преподавателят от СУ.
Още от създателя:
Симпатичните коледни елфи с високи шапки, огромен кръговиден нос и дълга бяла брада, типични за скандинавските страни, също стремително превземат и българската коледна украса.
Но макар навлизащите все по-устойчиво западни трендове, изключително за 25 декември, в България изпълняваме множеството от обичайните традиции, присъщи за Бъдни вечер и Коледа, както са го правили нашите предшественици.
„ Не можем да не подминем новите въздействия. Културата е в развой на възобновяване съгласно новите условия на времето и поколенията “, споделя за vesti.bg гл. ас. доктор Ина Пачаманова от катедра „ Етнология “ към Исторически факултет на Софийски университет.
Отбелязваме цялостен цикъл от празници
Някъде към четвърти век сл.н.е християнската черква дефинира по кое време да се празнува Рождество Христово. „ Това е съобразено с обстоятелството, че преди налагането на християнството, тези дни също са свързани с извънредно богата обредност, произлизаща от култа към Слънцето “, споделя още Ина Пачаманова.
Празниците от началото на декември до началото на януари са свързани с визиите за раждането на новото Слънце. „ В нашата просвета денят на Коледа не е значим самичък по себе си, а е част от един цялостен цикъл, с който се отбелязва умирането на остарялата година и раждането на новата “, прецизира тя. Всички празници от този цикъл са доста свързани и значими дружно, а не поотделно.
Най-запазена е традицията на Бъдни вечер
Едва ли има някой, който не знае, че вечерята на Бъдни вечер наложително е постна. „ Всичко, създадено през годината, участва на масата, дружно с животните и това е един тип признателност “, изяснява Ина Пачаманова. Животните участват на трапезата върху обредния самун, присъщ за всички огромни празници. Още нашите баби правили от тесто върху питката квачката с пиленцата, кошарата със стадото и кучето, което го пази, дребни като бъчвата с виното и други В постната питка за Малка Коледа се паричка, бобено зърно, дряново стръкче или друго, което назовават за здраве и шанс.
Поради еуфорията към празниците от ден на ден съвременни фамилии избират да поръчат празничната си вечеря за Бъдни вечер от ресторант и да я получат на прага на дома си. Без значение домашно приготвена или не, даже и нерелигиозни фамилии съблюдават традицията от време едно.
Бъдни вечер постоянно се е чествал в стеснен фамилен кръг и е един от най-запазените празници до ден сегашен, тъй като мъчно може да бъде следен, даже и през годините на социалистическия режим. „ Бъдни вечер е един от тези празници, които макар цялото отношение на властта през целия интервал от 45 години, на домашна основа вътре в фамилията, са непокътнати “, показва Пачаманова.
Празници за гадания и предсказания
На магичните Бъдни вечер и Коледа бабите гадаели дали годината ще бъде плодородна, здрави ли ще бъдат хората в фамилията, какво ще бъде времето през годината, а момите сънували за кого ще се задомят. „ Тези празници изобилстват от гадания и предсказания, пожелания и благословии, с цел да завърши един годишен цикъл и да стартира нов “, изяснява етнологът от СУ.
С люспи от лук прадедите ни вещаели какво ще бъде времето през годината. Отделяли се 12 люспи от лук, които наричали на съответния месец и във всяка поставяли сол. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е изсъхнал и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен.
С орех се гадаело за здраве. Ако счупеният орех е здрав и прекрасен от вътрешната страна, и индивидът ще се радва на здраве. Обратното, в случай че ядката е неприятна и изгнила, индивидът ще е посърнал.
В Коледно-новогодишния ритуален цикъл също имаме момински традиции, сходни на ладуването. В взаимозависимост от района, девойките слагали първото залче от питката на Бъдни вечер или баницата на Васильовден под възглавницата, с цел да сънуват за кого ще се омъжат.
Тайното вървене на черква
„ Самосъзнанието на българите постоянно е било мощно християнско и при всяка опция се върви на черква “, споделя Пачаманова. За българската обичайната просвета е особено „ битовото християнство “, което значи, че самият канон не се познава прецизно и в елементи, само че имаме мощно християнско схващане.
Сутринта на Коледа, празнично пременени, всички фамилии отивали на тържествена празнична литургия в църквата. „ В първите години на социализма обаче се отхвърля всичко религиозно и обичайно като закостеняло, изостанало, спиращо модернизацията и така нататък “, прецизира Пачаманова. Никога не е било неразрешено да се върви на черква, само че в стила на пропагандното говорене, в хората оставало усещането, че е неразрешено. Още повече това се постанова в първите десетилетия на режима, с слагането на полицаи пред църквите изключително на огромните празници. Заради вероятните неприятни последствия в тези години ходенето на черква е било по-рядко и даже скрито.
По-късно настава интервал на осъзнаване, че няма по какъв начин всички обичаи да бъдат изкоренени, по тази причина се измисля по-лек вид за отбелязването на религиозните празници. „ За празника Коледа главното обществено събитие е ходенето на черква и общоселското хоро и спирайки ходенето на черква се стопира общественото празнуване на Коледа “, споделя преподавателят.
Отичането на всичко религиозно измества вниманието към посрещането на Нова година. Това налагане на този вид светско празнуване е част от тази идеология на социализма.
Българската „ елха “ и даряването на нова одеждa
Преди да навлезе модата за накичване на коледно дърво, еквивалент в българската обичайната просвета на това празнично дърво бил бъдникът. Рано сутринта на 24 декември момък, нагласен и нагизден, отсича здрав бук, дъб или круша. Дънера миросвали при огнището, увивали в бял лен или конопено платно и го оставяли край огнището. Вечерта стопанинът тържествено възпламенява бъдника в огнището и там той гори през цялата нощ. Ако огънят загаснел, това се приемало за доста неприятна прокоба.
„ Елхата в България навлиза главно през царския двор и елита. Замогнали се българи стартират да пътуват в Европа и Русия и по този метод навлизат всички новости в нашата просвета, първо в градските среди “, изяснява етнологът от СУ. След Освобождението навлизат и други разнообразни новости като моди, ястия и още веднъж - първо в елита и висшите градски среди.
Глобалната традиция на Коледа да си разменяме дарове също има собствен прототип у нас. „ В нашата обичайната просвета на огромен празник човек би трябвало да си облече нещо ново, най-добре цяла нова одеждa. Тук като цялото облекло на всички от домочадието се създава от дамите в фамилията. Това е един извънредно трудоемък развой. „ Сутринта на бъдни вечер домакинята дава най-малко по една нова дреха, с цел да е всеки нагизден за празника “ отбелязва още преподавателят от СУ.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ