Иран: Една война, която никак не се харесва на Китай
Блокадата на корабоплаването през Ормузкия пролив заплашва китайския импорт на нефт от Близкия изток. Затова Китай остро подлага на критика войната в Иран, като този път изненадващо се базира на интернационалното право.
Китайските държавни медии показват Съединени американски щати като метежник, а в една подигравка - даже като демон, който подпалва света с бомби. Войната в Иран обаче не играе преобладаваща роля в китайските медии, защото сега заседава Националният национален конгрес - едно от най-важните вътрешнополитически събития за годината, написа немската социална медия АРД.
Вреди за международната стопанска система
В информациите за Иран огромно внимание се обръща на последствията от войната за международната стопанска система – отбелязва се, че нарушеното мореплаване през Ормузкия пролив, един от най-важните морски пътища за международната търговия с нефт, води допоскъпване на силата, до по-високи транспортни разноски и по-скъпи застраховки за танкерите. Почти нищо обаче не се споделя за това по какъв начин ще се отрази всичко това на Китай, показва немското издание.
Китай, втората по величина стопанска система в света, е купил 80 % от иранския нефт през предходната година – макар наложените на Техеран интернационалните наказания, сочат данните на аналитичната компания Kepler. Вносът от Иран съставлява към 12 % от общите количества нефт, внасян от Китай. Това значи, че Иран е по-зависим от Китай, в сравнение с противоположното.
Тревога поради трафика през Ормузкия пролив
Затова пък Китай разчита мощно на нефт, внасят от страните в Персийския залив – Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Почти половината от китайския импорт на нефт е тъкмо от тези страни, а танкерите оттова минават точно през Ормузкия пролив.
Затова спирането на доставките през пролива провокира „ доста огромна угриженост “ в Китай, споделя за АРД Ангела Щанцел от берлинската фондация „ Наука и политика “.
Алтернативно Китай би могъл да внася още повече съветски нефт и газ. За Пекин това е „ релативно евтина и лесна алтернатива “, защото Русия също е много подвластна от Китай. Стратегията на Китай обаче очевидно е друга – Пекин по-скоро се пробва да влияе над Иран, с цел да бъде отворен още веднъж Ормузкият пролив, показва Щанцел.
Международното право внезапно стана мотив
През последните дни комунистическото управление на Китай неведнъж осъди офанзивите против Иран и убийството на религиозния лидер Али Хаменей. „ Военните удари на Съединени американски щати и Израел против Иран без утвърждение от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации нарушават интернационалното право “, съобщи говорителка на китайското външно министерство, а държавното управление разгласи, че ще изпрати собствен специфичен делегат в района, с цел да посредничи.
Германската медия напомня в тази връзка, че китайското управление и до през днешния ден не е осъдило войната на Русия против Украйна, която съставлява нарушаване на интернационалното право. А Китай поддържа партньорски връзки с Русия, също както и с Иран. Въоръжените сили на трите страни са провеждали взаимни военноморски учения няколко пъти през последните години.
Стоки с двойна приложимост за войната
Иран и Русия се поддържат взаимно с оръжия, Китай пък продава на двете страни артикули с двойна приложимост, т.е. такива, които могат да се употребяват както за цивилен, по този начин и за военни цели.
Иран в този момент употребява тези доставки, с цел да се отбрани от нападенията на Съединени американски щати и Израел. Някои наблюдаващи позволяват, че това също може да е измежду аргументите за военните удари на Съединени американски щати против Иран – да се попречи на Китай да въоръжи и оборудва Иран още повече, показва експертката от „ Наука и политика “, представена от АРД.
Китай има огромни ресурси
Китай разполага с огромни ресурси от нефт, изключително от ирански нефт. Това ненапълно защищава стопанската система от краткосрочните разтърсвания в цените на петрола. Според анализатори Китай разполага с към 900 милиона барела необработен нефт. С тях могат да се преодолеят краткосрочните спирания в доставките.
Освен това не е изключено като реакция на войната в Близкия изток други страни да усилят производството си, а в кратковременен проект Китай в действителност може да стартира да внася повече нефт от Русия, показва пред АРД Уилям Фигероа от Университета в Гронинген, Нидерландия.
Търсят се различни направления
Китай освен търси различни партньорства, само че и различни морски пътища. Така да вземем за пример от дълго време се тества до каква степен приложим е северният морски път в Арктика. За задачата са употребявани и ледоразбивачи, защото маршрутът е сезонно затрупан с лед. Китай ненапълно си сътрудничи и с Русия в тази област: „ Официално това е така наречен арктически път на коприната, както го назовава Китай “, напомня Ангела Щанцел от фондация „ Наука и политика “. Тя счита, че за Китай той е доста привлекателна опция на Ормузкия пролив, въпреки този морски път да е мощно подвластен от климатичните условия.
