Загубихте близостта в интимната си връзка? Ето как да я възстановите
Близостта във връзката не се губи внезапно. Това е муден развой, който съвсем не се вижда. Ден след ден диалозите стартират да стават по-кратки, вниманието се измества към работа, деца, задания, телефони. В един миг сътрудниците осъзнават, че живеят дружно, само че не се усещат свързани по същия метод, както преди.
Прочетете още
Близостта не изчезва изцяло. Тя просто се затрупва от рутината и може да бъде възобновена, в случай че се върне вниманието към връзката, написа Puls.bg.
Kак се губи близостта в всекидневието?
В множеството връзки казусът не е липса на усеща, а неналичието на наличие. Хората стартират да действат като екип за организация на всекидневието, например кой ще вземе децата, какво да се купи от магазина, има ли нещо за вечеря, какви са сметките... Времето за интерес един към различен стартира да понижава и изчезва.
С времето диалозите стават предвидими и практични. Изчезват тези дребни персонални моменти, шерване на мисли, погледи, страсти, даже просто смешки без цел. Когато това е налице за нескончаем интервал от време, се появява чувство за отдалеченост, даже и да се споделя един диван пред тв приемника.
Понякога повода е в насъбрано напрежение. Неща, които не са казани в точния момент, стартират да " работят " и отдръпват от колегата.
Как се връща прочувствената връзка?
Възстановяването на близостта стартира с дребни, само че непрекъснати промени. Не е нужно да се прави нещо кой знае какъв брой особено. Най-важното е вниманието да се насочи към колегата като човек, а освен като съдвигател в ежедневната организация.
В основата е комуникацията. Но не за задания и проблеми, а за самите хора по какъв начин са, по какъв начин се усещат, какво ги натоварва или радва. Дори 10-15 минути диалог дневно могат да трансформират атмосферата във връзката при изискване, че телефони се оставят встрани и няма друго разпръскване.
Друг значим детайл е физическата непосредственост. Това не значи безусловно фамилиарност, а дребни жестове - прегръдка, докосване по рамото, улавяне за ръка, сядане един до различен. Такива дейности наподобяват дребни и незначими на пръв взор, само че имат мощен резултат върху чувството за съгласуваност.
Полезно е също да се възстановят малките общи моменти, които не са свързани със отговорности, като разходка на чист въздух, кафе на открито, гледане на филм и без телефони. Идеята е да има време, в което връзката да не е функционалност, а преживяване.
Ако в връзките има недоизказани неща, близостта мъчно се възвръща единствено с държание. Нужно е и говорене. Спокойно, без обвинявания и без цел да се завоюва спор.
Много постоянно казусът не е в самата връзка, а в метода, по който хората стопират да споделят в точния момент. Когато отрицателните страсти се задържат дълго, дистанцията наподобява по-голяма.
Може да се стартира последователно с един диалог, едно шерване, една дребна крачка към неприкритост. Не всичко би трябвало да се реши едновременно. Близостта е процес, който се поддържа. Тя се построява още веднъж посредством внимание, време и предпочитание за свързване. Когато тези детайли се върнат, връзката стартира да се усеща по-лека, по-спокойна, същинска и по-жива.
Прочетете още
Близостта не изчезва изцяло. Тя просто се затрупва от рутината и може да бъде възобновена, в случай че се върне вниманието към връзката, написа Puls.bg.
Kак се губи близостта в всекидневието?
В множеството връзки казусът не е липса на усеща, а неналичието на наличие. Хората стартират да действат като екип за организация на всекидневието, например кой ще вземе децата, какво да се купи от магазина, има ли нещо за вечеря, какви са сметките... Времето за интерес един към различен стартира да понижава и изчезва.
С времето диалозите стават предвидими и практични. Изчезват тези дребни персонални моменти, шерване на мисли, погледи, страсти, даже просто смешки без цел. Когато това е налице за нескончаем интервал от време, се появява чувство за отдалеченост, даже и да се споделя един диван пред тв приемника.
Понякога повода е в насъбрано напрежение. Неща, които не са казани в точния момент, стартират да " работят " и отдръпват от колегата.
Как се връща прочувствената връзка?
Възстановяването на близостта стартира с дребни, само че непрекъснати промени. Не е нужно да се прави нещо кой знае какъв брой особено. Най-важното е вниманието да се насочи към колегата като човек, а освен като съдвигател в ежедневната организация.
В основата е комуникацията. Но не за задания и проблеми, а за самите хора по какъв начин са, по какъв начин се усещат, какво ги натоварва или радва. Дори 10-15 минути диалог дневно могат да трансформират атмосферата във връзката при изискване, че телефони се оставят встрани и няма друго разпръскване.
Друг значим детайл е физическата непосредственост. Това не значи безусловно фамилиарност, а дребни жестове - прегръдка, докосване по рамото, улавяне за ръка, сядане един до различен. Такива дейности наподобяват дребни и незначими на пръв взор, само че имат мощен резултат върху чувството за съгласуваност.
Полезно е също да се възстановят малките общи моменти, които не са свързани със отговорности, като разходка на чист въздух, кафе на открито, гледане на филм и без телефони. Идеята е да има време, в което връзката да не е функционалност, а преживяване.
Ако в връзките има недоизказани неща, близостта мъчно се възвръща единствено с държание. Нужно е и говорене. Спокойно, без обвинявания и без цел да се завоюва спор.
Много постоянно казусът не е в самата връзка, а в метода, по който хората стопират да споделят в точния момент. Когато отрицателните страсти се задържат дълго, дистанцията наподобява по-голяма.
Може да се стартира последователно с един диалог, едно шерване, една дребна крачка към неприкритост. Не всичко би трябвало да се реши едновременно. Близостта е процес, който се поддържа. Тя се построява още веднъж посредством внимание, време и предпочитание за свързване. Когато тези детайли се върнат, връзката стартира да се усеща по-лека, по-спокойна, същинска и по-жива.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ