Защо Норвегия възстановява военните си бункери от Студената война
Близостта на Норвегия до Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война я кара да построи доста военни бункери - някои от тях са големи секрети бази за самолети и кораби. Напрежението с Русия още веднъж насочи вниманието към бункерите , заяви.
Стотици хиляди туристи посещават Северна Норвегия всяка година. Но има един скришен свят, който те в никакъв случай не виждат. В планинските пещери са скрити реактивни изтребители и нуклеарни подводници.
Норвегия е страна с доста бункери. В разгара на Студената война рядко обитаемата планинска страна разполага с към 3000 подземни уреди, в които въоръжените сили и съдружниците ѝ могат да се скрият и да затруднят живота на всеки завоевател. Датиращи от времето, когато скандинавската страна е била част от Атлантическия вал на Хитлер по време на Втората международна война, а даже и по-рано, тяхното битие надали е било известно на норвежката общност.
Сега, когато европейската война обгръща Източна Украйна, Норвегия възобнови две от най-емблематичните си подземни структури от времето на Студената война.
Близо до границата на Норвегия с Русия, северно от Полярния кръг, хангарите на военновъздушната база Бардуфос и военноморската база в Олавсверн наподобяват като в шпионски филм със своите груби скални стени, ослепителен бетон и военно съоръжение. Издълбана в планински скат, предпазена от здрава канара габро с височина към 275 м, базата в Оласверн е изключително впечатляваща със своя дълъг 3 000 фута (909 м) първоначален тунел с солидна врата за гърмеж.
”Why Norway is restoring its Cold War military bunkers?
The reason for the reactivation of these bases is simple: Russia. ”
— Petteri Kajanmaa (@PutteKaj)
Защо са нужни тези големи бункери през днешния ден? Съветският съюз - повода, заради която те са издигнати - към този момент не съществува. Наистина ли има смисъл да се наливат пари в такива скъпи структури?
На рекламните фотоси за повторното стартиране в употреба на хангарите в Бардуфос изтребителят на Локхийд Мартин - F-35 Lightning II - се рее застрашително като хищна птица под прожекторите на сводестия покрив на хангара. Открита през 1938 година, авиостанцията в миналото е била употребена от немски изтребители, които са защитавали гигантския военен транспортен съд „ Тирпиц “, до момента в който той е бил закотвен в близкия фиорд.
След войната Кралските норвежки военновъздушни сили употребяват планинските хангари, с цел да защитят изтребителите си от вероятно руско нахлуване. Тези хангари включвали всичко належащо за самолетите и техните водачи, като да вземем за пример склад за гориво, склад за оръжия, място за поддръжка на системите на самолетите и пространства за екипажа. След това, преди към 40 години, той е затворен и консервиран.
Сега наподобява, че Бардуфос може да се окаже още веднъж нужен.
Ролята на обновената база, в която бяха осъществени структурни промени и рационализация на оборудването, е да подкрепи „ устойчивостта и оцеляването “ на норвежките F-35 при положение на съветска офанзива. Руското навлизане в Украйна сподели на света какъв брой уязвими могат да бъдат скъпите военни самолети като тези F-35 за 80-110 млн. $, когато са на земята, изключително при офанзиви от безпилотни самолети „ камикадзе “ , които могат да костват единствено 300 $.
Вместо да се слагат гуми на крилата или да се строят хангари от телена мрежа, както направиха руснаците в Украйна, опасността от дронове може да се ограничи посредством разпространяване на задачите на доста разнообразни места или, още по-добре, посредством обезопасяване на самолетите в укрепени укрития - най-трудното от които е планина.
Достатъчен е един взор към картата, с цел да се изясни за какво е издигната военноморската база Олавсверн. Разположен покрай мястото, където Норвежко море се слива с Баренцово море, секторът от към 650 км между бреговата линия на Норвегия, остров Мечка и Шпицберген от време на време се назовава „ Мечи пролом “, защото това е било и към момента е място, където съветските подводници и военни кораби чуват към Атлантическия океан.
Изграждането на военноморската база се прави най-вече на стадии от 50-те години на предишния век в отговор на повишаването на руския Северен флот, като задачата е да се помогне за превръщането на мечата бездна в мечи капан. Струващата към 450 млн. щатски $ (360 млн. паунда) база - с подземния команден център, складовете, дълбоководния док, сухия док и изходния тунел - е толкоз огромно начинание за Норвегия, че НАТО би трябвало да финансира огромна част от него. По времето, когато базата е изцяло приключена, Съветският съюз се е разпаднал.
Но това не беше „ бял слон “. Въпреки бавното топене на Студената война, корабите на НАТО към момента го употребяват като междинна станция за задачи в студения Северен ледовит океан.
През 2009 година норвежкият парламент гласоподава за закриване на свръхсекретната база „ Олавсверн “ макар възходящата опасност от страна на Русия, а през 2013 година тя беше продадена на частни вложители надалеч под пазарната стойност от към 7 млн. паунда. Нейните тунели бяха цялостни с каравани и ретро коли. Новият притежател разреши на два съветски проучвателен кораба и съветски риболовни кораби да употребяват в миналото строго охраняваното оборудване. Руските медии даже разпространиха дезинформация, че компанията, която е купила базата, е била отчасти благосъстоятелност на руснаци.
През 2020 година WilNor Governmental Services, която е тясно обвързвана с норвежката войска, купува мажоритарен дял от компанията. Оттогава тя стартира да ремонтира и модернизира обекта, а военното наличие в базата се усилва, като Военноморските сили на Съединени американски щати също се интересуват от базиране на своите нуклеарни подводници там.
Причината за реактивирането на тези бази е елементарна: Русия.
Опасенията на Норвегия за сигурността не започнаха през 2022 година - когато Русия нахлу в Украйна - или през 2014 година, когато нахлу в Крим, а още по-рано. „ Приблизително през 2006-2008 година имаше стичане на събитията. В Северния флот на Русия бяха вложени доста вложения “, споделя Андреас Остхаген, старши теоретичен помощник в Института „ Фритьоф Нансен “, норвежка фондация, „ дружно с възобновяването на съветските военни учения в Арктика за първи път след Студената война и възходящия интерес на Русия към употребата на арктическите запаси “.
„ Русия на Путин не е Съветският съюз. Но от позиция на норвежката сигурност съществуват същите проблеми. Как да възпрете Русия и, в случай че се стигне до война, по какъв начин да се борите с нея? “ , прибавя Остхаген.
Норвежците не са единствените, които възобновяват базите от Студената война. През последните години руснаците също са възобновили към 50 разнообразни бази от времето на Студената война в Арктика. Шведските военноморски сили са се завърнали в подземната си военноморска база на остров Муско, на към 25 благи (40 км) от Стокхолм.
Други страни са отишли по-далеч от това просто да възобновят бункерите, издигнати преди десетилетия; те построяват нови подземни структури. Китай е построил нова солидна подземна база за подводници на остров Хайнан в оспорваното Южнокитайско море. Освен това построява нов голям под земята команден център наоколо до столицата Пекин. Иран построи своя лична подземна военноморска база в Персийския залив и сподели своя „ под земята ракетен град “.
„ Психологията на нуклеарните бункери е в действителност, в действителност мощна “, споделя самостоятелният откривател на Студената война и боен блогър, прочут като сър Хъмфри - блогърското име на създателя на блога Thin Pinstriped Line, който учи Студената война. „ Мисля, че те са надълбоко вкоренени в нашата душeвност и в разбирането ни за Студената война, изключително за командния център на „ Д-р Стрейнджлав “, в който седи неконтролируем военачалник. “
„ Поставянето на лодки и подводници и самолети в тунели към момента може да бъде превъзходен метод за отбрана от отвесна въздушна бомбардировка “, споделя Пол Озорак, създател на книгата „ Подземните структури на Студената война “, „ даже в случай че се употребяват бункери-разрушители, в случай че се отстранят уязвимите места, да вземем за пример посредством потребление на взривни порти “.
Но страни като Обединеното кралство може да не са склонни да последват образеца на Норвегия и да възобновят активността на подземните бази или да изградят нови заради големите разноски, споделя Озорак.
Много от подземните уреди от Студената война в Обединеното кралство и други страни от НАТО са продадени, с цел да се трансфорат в музеи или даже нощни клубове. Някои са разрушени. Поне една от тях е била запечатана. Много други ще бъдат наводнени и физически неизползваеми, а бетонът им ще изгние и няма да е резистентен на гърмежи.
„ Голямото предизвикателство при повторното стартиране в употреба на тези, които са останали, ще бъдат разноските. В доста случаи тези бункери са били лишени от цялото си съоръжение. Повторното инсталиране на това съоръжение и повторното полагане на информационните кабели би било доста скъпо. Повторното им придобиване също би било скъпо “, споделя Озорак.
Съществува и казусът, че в случай че те са били деактивирани като „ Олавсверн “, сигурността им може да е била компрометирана от непознати разследващи служби, даже и да не са били посещавани от съветски разследващи кораби.
„ Съществуват и лимитирани оперативни изгоди от обект, за който всички знаят, че съществува и който е бил цел в продължение на 60 години, и където посредством сателитни фотоси към този момент могат да се виждат вентилационните шахти и входните точки “, споделя сър Хъмфри.
„ Те са проектирани по този начин, че да устоят на взривяване на ядрена бомба наоколо, а не против стартиране на бомба с GPS ориентиране във вентилационната шахта “, прибавя той.
В Обединеното кралство обаче бункерът на военновъздушното командване на RAF, издигнат по време на Студената война в Бъкингамшир, към момента се употребява, както и бункерите, от които се състои щабът на Нортууд - военно командване в северозападен Лондон, възобновено през 2006-2011 година
МО Коршам в този момент е конфиденциален обект за военни връзки, построен върху обширната мрежа от тунели Коршам, където се е намирал щабът на държавното управление на Обединеното кралство за нуклеарната война, някои от които към момента се употребяват от военните. Обектите, които са спрени от употреба, могат да бъдат обновени без знанието на обществеността.
От съображения за национална сигурност английският кабинет стартира да прекласифицира и изтегля документи за обмисляне на нуклеарна война, които бяха оповестени след края на Студената война.
Стотици хиляди туристи посещават Северна Норвегия всяка година. Но има един скришен свят, който те в никакъв случай не виждат. В планинските пещери са скрити реактивни изтребители и нуклеарни подводници.
Норвегия е страна с доста бункери. В разгара на Студената война рядко обитаемата планинска страна разполага с към 3000 подземни уреди, в които въоръжените сили и съдружниците ѝ могат да се скрият и да затруднят живота на всеки завоевател. Датиращи от времето, когато скандинавската страна е била част от Атлантическия вал на Хитлер по време на Втората международна война, а даже и по-рано, тяхното битие надали е било известно на норвежката общност.
Сега, когато европейската война обгръща Източна Украйна, Норвегия възобнови две от най-емблематичните си подземни структури от времето на Студената война.
Близо до границата на Норвегия с Русия, северно от Полярния кръг, хангарите на военновъздушната база Бардуфос и военноморската база в Олавсверн наподобяват като в шпионски филм със своите груби скални стени, ослепителен бетон и военно съоръжение. Издълбана в планински скат, предпазена от здрава канара габро с височина към 275 м, базата в Оласверн е изключително впечатляваща със своя дълъг 3 000 фута (909 м) първоначален тунел с солидна врата за гърмеж.
”Why Norway is restoring its Cold War military bunkers?
The reason for the reactivation of these bases is simple: Russia. ”
— Petteri Kajanmaa (@PutteKaj)
Защо са нужни тези големи бункери през днешния ден? Съветският съюз - повода, заради която те са издигнати - към този момент не съществува. Наистина ли има смисъл да се наливат пари в такива скъпи структури?
На рекламните фотоси за повторното стартиране в употреба на хангарите в Бардуфос изтребителят на Локхийд Мартин - F-35 Lightning II - се рее застрашително като хищна птица под прожекторите на сводестия покрив на хангара. Открита през 1938 година, авиостанцията в миналото е била употребена от немски изтребители, които са защитавали гигантския военен транспортен съд „ Тирпиц “, до момента в който той е бил закотвен в близкия фиорд.
След войната Кралските норвежки военновъздушни сили употребяват планинските хангари, с цел да защитят изтребителите си от вероятно руско нахлуване. Тези хангари включвали всичко належащо за самолетите и техните водачи, като да вземем за пример склад за гориво, склад за оръжия, място за поддръжка на системите на самолетите и пространства за екипажа. След това, преди към 40 години, той е затворен и консервиран.
Сега наподобява, че Бардуфос може да се окаже още веднъж нужен.
Ролята на обновената база, в която бяха осъществени структурни промени и рационализация на оборудването, е да подкрепи „ устойчивостта и оцеляването “ на норвежките F-35 при положение на съветска офанзива. Руското навлизане в Украйна сподели на света какъв брой уязвими могат да бъдат скъпите военни самолети като тези F-35 за 80-110 млн. $, когато са на земята, изключително при офанзиви от безпилотни самолети „ камикадзе “ , които могат да костват единствено 300 $.
Вместо да се слагат гуми на крилата или да се строят хангари от телена мрежа, както направиха руснаците в Украйна, опасността от дронове може да се ограничи посредством разпространяване на задачите на доста разнообразни места или, още по-добре, посредством обезопасяване на самолетите в укрепени укрития - най-трудното от които е планина.
Достатъчен е един взор към картата, с цел да се изясни за какво е издигната военноморската база Олавсверн. Разположен покрай мястото, където Норвежко море се слива с Баренцово море, секторът от към 650 км между бреговата линия на Норвегия, остров Мечка и Шпицберген от време на време се назовава „ Мечи пролом “, защото това е било и към момента е място, където съветските подводници и военни кораби чуват към Атлантическия океан.
Изграждането на военноморската база се прави най-вече на стадии от 50-те години на предишния век в отговор на повишаването на руския Северен флот, като задачата е да се помогне за превръщането на мечата бездна в мечи капан. Струващата към 450 млн. щатски $ (360 млн. паунда) база - с подземния команден център, складовете, дълбоководния док, сухия док и изходния тунел - е толкоз огромно начинание за Норвегия, че НАТО би трябвало да финансира огромна част от него. По времето, когато базата е изцяло приключена, Съветският съюз се е разпаднал.
Но това не беше „ бял слон “. Въпреки бавното топене на Студената война, корабите на НАТО към момента го употребяват като междинна станция за задачи в студения Северен ледовит океан.
През 2009 година норвежкият парламент гласоподава за закриване на свръхсекретната база „ Олавсверн “ макар възходящата опасност от страна на Русия, а през 2013 година тя беше продадена на частни вложители надалеч под пазарната стойност от към 7 млн. паунда. Нейните тунели бяха цялостни с каравани и ретро коли. Новият притежател разреши на два съветски проучвателен кораба и съветски риболовни кораби да употребяват в миналото строго охраняваното оборудване. Руските медии даже разпространиха дезинформация, че компанията, която е купила базата, е била отчасти благосъстоятелност на руснаци.
През 2020 година WilNor Governmental Services, която е тясно обвързвана с норвежката войска, купува мажоритарен дял от компанията. Оттогава тя стартира да ремонтира и модернизира обекта, а военното наличие в базата се усилва, като Военноморските сили на Съединени американски щати също се интересуват от базиране на своите нуклеарни подводници там.
Причината за реактивирането на тези бази е елементарна: Русия.
Опасенията на Норвегия за сигурността не започнаха през 2022 година - когато Русия нахлу в Украйна - или през 2014 година, когато нахлу в Крим, а още по-рано. „ Приблизително през 2006-2008 година имаше стичане на събитията. В Северния флот на Русия бяха вложени доста вложения “, споделя Андреас Остхаген, старши теоретичен помощник в Института „ Фритьоф Нансен “, норвежка фондация, „ дружно с възобновяването на съветските военни учения в Арктика за първи път след Студената война и възходящия интерес на Русия към употребата на арктическите запаси “.
„ Русия на Путин не е Съветският съюз. Но от позиция на норвежката сигурност съществуват същите проблеми. Как да възпрете Русия и, в случай че се стигне до война, по какъв начин да се борите с нея? “ , прибавя Остхаген.
Норвежците не са единствените, които възобновяват базите от Студената война. През последните години руснаците също са възобновили към 50 разнообразни бази от времето на Студената война в Арктика. Шведските военноморски сили са се завърнали в подземната си военноморска база на остров Муско, на към 25 благи (40 км) от Стокхолм.
Други страни са отишли по-далеч от това просто да възобновят бункерите, издигнати преди десетилетия; те построяват нови подземни структури. Китай е построил нова солидна подземна база за подводници на остров Хайнан в оспорваното Южнокитайско море. Освен това построява нов голям под земята команден център наоколо до столицата Пекин. Иран построи своя лична подземна военноморска база в Персийския залив и сподели своя „ под земята ракетен град “.
„ Психологията на нуклеарните бункери е в действителност, в действителност мощна “, споделя самостоятелният откривател на Студената война и боен блогър, прочут като сър Хъмфри - блогърското име на създателя на блога Thin Pinstriped Line, който учи Студената война. „ Мисля, че те са надълбоко вкоренени в нашата душeвност и в разбирането ни за Студената война, изключително за командния център на „ Д-р Стрейнджлав “, в който седи неконтролируем военачалник. “
„ Поставянето на лодки и подводници и самолети в тунели към момента може да бъде превъзходен метод за отбрана от отвесна въздушна бомбардировка “, споделя Пол Озорак, създател на книгата „ Подземните структури на Студената война “, „ даже в случай че се употребяват бункери-разрушители, в случай че се отстранят уязвимите места, да вземем за пример посредством потребление на взривни порти “.
Но страни като Обединеното кралство може да не са склонни да последват образеца на Норвегия и да възобновят активността на подземните бази или да изградят нови заради големите разноски, споделя Озорак.
Много от подземните уреди от Студената война в Обединеното кралство и други страни от НАТО са продадени, с цел да се трансфорат в музеи или даже нощни клубове. Някои са разрушени. Поне една от тях е била запечатана. Много други ще бъдат наводнени и физически неизползваеми, а бетонът им ще изгние и няма да е резистентен на гърмежи.
„ Голямото предизвикателство при повторното стартиране в употреба на тези, които са останали, ще бъдат разноските. В доста случаи тези бункери са били лишени от цялото си съоръжение. Повторното инсталиране на това съоръжение и повторното полагане на информационните кабели би било доста скъпо. Повторното им придобиване също би било скъпо “, споделя Озорак.
Съществува и казусът, че в случай че те са били деактивирани като „ Олавсверн “, сигурността им може да е била компрометирана от непознати разследващи служби, даже и да не са били посещавани от съветски разследващи кораби.
„ Съществуват и лимитирани оперативни изгоди от обект, за който всички знаят, че съществува и който е бил цел в продължение на 60 години, и където посредством сателитни фотоси към този момент могат да се виждат вентилационните шахти и входните точки “, споделя сър Хъмфри.
„ Те са проектирани по този начин, че да устоят на взривяване на ядрена бомба наоколо, а не против стартиране на бомба с GPS ориентиране във вентилационната шахта “, прибавя той.
В Обединеното кралство обаче бункерът на военновъздушното командване на RAF, издигнат по време на Студената война в Бъкингамшир, към момента се употребява, както и бункерите, от които се състои щабът на Нортууд - военно командване в северозападен Лондон, възобновено през 2006-2011 година
МО Коршам в този момент е конфиденциален обект за военни връзки, построен върху обширната мрежа от тунели Коршам, където се е намирал щабът на държавното управление на Обединеното кралство за нуклеарната война, някои от които към момента се употребяват от военните. Обектите, които са спрени от употреба, могат да бъдат обновени без знанието на обществеността.
От съображения за национална сигурност английският кабинет стартира да прекласифицира и изтегля документи за обмисляне на нуклеарна война, които бяха оповестени след края на Студената война.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ